НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
СВОБОДНИТЕ ДУХОВЕ
Имало едно време един виц: в капиталистическа България виждаш магазин с надпис “Бай Кольо”, влизаш вътре – пълно с месо. През комунизма виждаш магазин с надпис “Месо”, влизаш вътре – само бай Кольо.
Миналата година в един софийски електронен вестник изпратих “Бакалнизация на университетите”, но главният редактор публикува статията под заглавие “Балканизация на университетите”. Казах му, че съм писал не за Балкана, а за университетите като бакалници, и “бакалнизацията” се завъртя във виртуалното пространството. Основното послание там беше: университетът е ALMA MATER STUDIORUM, ръководена от SAPERE AUDE, PHI BETA KAPPA и други подобни любозНания. А не бакалница, в която бай Ректор продава зВания на преподаватели и дипломи на чуждестранни студенти. Така също, че “принос в българското образование и наука и български принос в образованието и науката са коренно различни оценъчни критерии. Въпросът следователно е не кой е най-рейтинговия университет в България, а къде в световния рейтинг се намира
Имало едно време един виц: в капиталистическа България виждаш магазин с надпис “Бай Кольо”, влизаш вътре – пълно с месо. През комунизма виждаш магазин с надпис “Месо”, влизаш вътре – само бай Кольо.
Миналата година в един софийски електронен вестник изпратих “Бакалнизация на университетите”, но главният редактор публикува статията под заглавие “Балканизация на университетите”. Казах му, че съм писал не за Балкана, а за университетите като бакалници, и “бакалнизацията” се завъртя във виртуалното пространството. Основното послание там беше: университетът е ALMA MATER STUDIORUM, ръководена от SAPERE AUDE, PHI BETA KAPPA и други подобни любозНания. А не бакалница, в която бай Ректор продава зВания на преподаватели и дипломи на чуждестранни студенти. Така също, че “принос в българското образование и наука и български принос в образованието и науката са коренно различни оценъчни критерии. Въпросът следователно е не кой е най-рейтинговия университет в България, а къде в световния рейтинг се намира
Тази хищна и ненаситна риба най-добре илюстрира констатацията на автора, че: „... в демократична България виждаш висше училище с надпис “Университет”, влизаш вътре - само надпревара за зВания и такси за чуждестранни студенти”. Графит, нарисуван върху вътрешната страна на Варненския вълнолом през това лято.
“най-рейтинговия български университет”? Нито един български университет обаче не намира място в първите 500 (пет стотин) университета в света - по данни на Shanghai-based Academic Ranking of World Universities. Защото в демократична България виждаш висше училище с надпис “Университет”, влизаш вътре - само надпревара за зВания и такси за чуждестранни студенти. Тогава се появява един Диоген и казва: “Българския студент търся.”
Преди десетина години по едно и също време в университета в Ескишехир, Турция, изнесохме лекции Ердал Иньоню и аз - той за физика, аз за невробиология. След това вечеряхме заедно и говорихме за наука, образование и култура. Ердал Иньоню беше професор по физика и математика, бил е и премиер на Турция. И в по-далечни страни примерите за премиери са академични: в Китай Вън Цзябао и неговите предшественици Ху Цзинтао и Чжу Жунцзи са технократи от висока класа. Те често казват “Да възродим науката”. И Китай има най-високия процент на увеличаване на финансирането на научните изследвания - годишно с 18 % през последните 5 години (3 % в ЕС, Япония и САЩ). “Светът е в научните лаборатории.” - преди една година, по време на посещението си в България, ни посъветва и Шимон Перес - президент на Израел и автор на повече от 10 книги.
Но кой от българските политици - професионални полицаи, историци, лекари и артисти - да ги чуе, да ги разбере! Активни участници в “нечуването/ неразбирането” са и постоянните съветници от рода на известни в медийте професори, които са забравили китайската мъдрост: “Знаещият не е всезнаещ; всезнаещият не е знаещ”. Както споменах в “Икономика и зоология” обаче академизмът победи партийната партизанщина в Пловдивския медицински университет, а в един друг университет пет абсолвенти казаха на ректора: “Стига си говорил, дърти комуняга!” Това са “свободните духове”. “Аз ги виждам вече да идват, бавно, много бавно, а може би и НИЕ ЩЕ ДОПРИНЕСЕМ нещо, за да ускорим тяхното идване” - както е написал Фридрих Ницше в своята “меланхолно-дръзновена книга”, озаглавена “Човешко, твърде човешко”.
Д-р Георги ЧАЛДЪКОВ
Снимка Пресиян ПАНАЙОТОВ
Преди десетина години по едно и също време в университета в Ескишехир, Турция, изнесохме лекции Ердал Иньоню и аз - той за физика, аз за невробиология. След това вечеряхме заедно и говорихме за наука, образование и култура. Ердал Иньоню беше професор по физика и математика, бил е и премиер на Турция. И в по-далечни страни примерите за премиери са академични: в Китай Вън Цзябао и неговите предшественици Ху Цзинтао и Чжу Жунцзи са технократи от висока класа. Те често казват “Да възродим науката”. И Китай има най-високия процент на увеличаване на финансирането на научните изследвания - годишно с 18 % през последните 5 години (3 % в ЕС, Япония и САЩ). “Светът е в научните лаборатории.” - преди една година, по време на посещението си в България, ни посъветва и Шимон Перес - президент на Израел и автор на повече от 10 книги.
Но кой от българските политици - професионални полицаи, историци, лекари и артисти - да ги чуе, да ги разбере! Активни участници в “нечуването/ неразбирането” са и постоянните съветници от рода на известни в медийте професори, които са забравили китайската мъдрост: “Знаещият не е всезнаещ; всезнаещият не е знаещ”. Както споменах в “Икономика и зоология” обаче академизмът победи партийната партизанщина в Пловдивския медицински университет, а в един друг университет пет абсолвенти казаха на ректора: “Стига си говорил, дърти комуняга!” Това са “свободните духове”. “Аз ги виждам вече да идват, бавно, много бавно, а може би и НИЕ ЩЕ ДОПРИНЕСЕМ нещо, за да ускорим тяхното идване” - както е написал Фридрих Ницше в своята “меланхолно-дръзновена книга”, озаглавена “Човешко, твърде човешко”.
Д-р Георги ЧАЛДЪКОВ
Снимка Пресиян ПАНАЙОТОВ