НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
СТАНДАРТИЗАЦИЯ НА ОКО
Най-много харесвам у бате Станко (о. р. капитан І ранг Станко Станков, председател на Съюза на подводничарите в Република България) това, че където е бивал – отварял си е учите и каквото е видял – после умее да го разкаже искрено, и емоционално. Преди време бях публикувал преписаното от документите разписание за заплатите на нашия кораб ІІ ранг „Надежда”, горе-долу по времето, за което става дума в книгата на Пикул за японската визита (вж. С. Станков, 21 септември 2011 г. Флотски стандарти). Искам да припомня какво пишеше за нашата си фрегата:
1) годишна заплата на командир, капитан II ранг ... 18.000 л.
2) столови (за храна) на същия командир, по 10 л. на ден за всяко негово престояване на парахода ...... 3.600 л. годишно
3) 1 помощник на командира, капитан лейтенант ... 6.000 л.
4) 3 мичмани I разред, по 2.700 л.
5) 1 санитарен капитан ... 4.800 л.
6) капелмайстор... 3.300 л.
7) 1 машинист (инструктор) ... 7.200 л.
8) 1 рулевой (инструктор) ... 6.000 л.
9) 1 минен машинист (инструктор)...5.400 л.
10) 1 минен маневрист (инструктор) … 4.200 л.
11) заведующ домакинството, капитан-лейтенант ... 6.000 л.
12) адютант, мичман I р. ... 2.700 л.
Както можем да се уверим, например проследявайки дебатите в 10-тото Народно събрание по повод „столовите пари” на офицерите от корабния състав, за обяд в софийска гостилница са били достатъчни два лева. Днес сигурно „достатъчни” ще бъдат 8 лева, без употреба на алкохол – или четири пъти повече. По този „стандарт”, ако тогавашният капитан ІІ ранг е получавал годишна заплата на стойност 9000 обяда, то съответно съвременният командир на фрегата би трябвало да получава 72 000 лева, старши помощникът – 21 000, а командирите на бойни части - 10 000 лева годишно. Пък те си знаят колко получават и за какво.
Пак в онова старо време, когато министър генерал Николаев дошъл да инспектира флотата по
Най-много харесвам у бате Станко (о. р. капитан І ранг Станко Станков, председател на Съюза на подводничарите в Република България) това, че където е бивал – отварял си е учите и каквото е видял – после умее да го разкаже искрено, и емоционално. Преди време бях публикувал преписаното от документите разписание за заплатите на нашия кораб ІІ ранг „Надежда”, горе-долу по времето, за което става дума в книгата на Пикул за японската визита (вж. С. Станков, 21 септември 2011 г. Флотски стандарти). Искам да припомня какво пишеше за нашата си фрегата:
1) годишна заплата на командир, капитан II ранг ... 18.000 л.
2) столови (за храна) на същия командир, по 10 л. на ден за всяко негово престояване на парахода ...... 3.600 л. годишно
3) 1 помощник на командира, капитан лейтенант ... 6.000 л.
4) 3 мичмани I разред, по 2.700 л.
5) 1 санитарен капитан ... 4.800 л.
6) капелмайстор... 3.300 л.
7) 1 машинист (инструктор) ... 7.200 л.
8) 1 рулевой (инструктор) ... 6.000 л.
9) 1 минен машинист (инструктор)...5.400 л.
10) 1 минен маневрист (инструктор) … 4.200 л.
11) заведующ домакинството, капитан-лейтенант ... 6.000 л.
12) адютант, мичман I р. ... 2.700 л.
Както можем да се уверим, например проследявайки дебатите в 10-тото Народно събрание по повод „столовите пари” на офицерите от корабния състав, за обяд в софийска гостилница са били достатъчни два лева. Днес сигурно „достатъчни” ще бъдат 8 лева, без употреба на алкохол – или четири пъти повече. По този „стандарт”, ако тогавашният капитан ІІ ранг е получавал годишна заплата на стойност 9000 обяда, то съответно съвременният командир на фрегата би трябвало да получава 72 000 лева, старши помощникът – 21 000, а командирите на бойни части - 10 000 лева годишно. Пък те си знаят колко получават и за какво.
Пак в онова старо време, когато министър генерал Николаев дошъл да инспектира флотата по
Портрет с автограф от 1937 г. на генерала от пехотата Данаил Николаев (1852-1942).
Началникът на флота капитан I ранг Станчо Димитриев опитва храната, която се приготвя на борда на учебния крайцер “Надежда”, около 1910 г.
„кюмурената афера”, дал обяд на старшите офицери - всичко 5 (пет) броя в наличност (нека сегашните да се огледат и да решат кой ще остане и кой ще си ходи)!
Пак по това време моят дядо Станко (съвпадението в имената е случайно) е имал малко стопанство в с. Дишпудак (дн. Осеново). Когато теленцето се отбиело от майка си - карал го в близката гора „Беяджината” и го оставал там на самоиздръжка. В късната есен то вече е натрупало 250 килограма живо тегло, със себестойност 0.00!
Цената на един килограм свинска мас на Петъчния пазар (преди войните) е била 1 л. 20 ст., един килограм говеждо месо - 80 ст. и т.н. Обичайната заплата на висш общински чиновник във Варна е била „два напальона” на месец - 40 франка или 14 грама злато. При борсова цена на тройунция злато (днешната) това означава равностойност на 1200 лева.
А нещото, което наистина заслужава нашето удивление, е фактът, че телето си било там, на никого не минавало през ума да отиде в гората и да си го приватизира за наденици. То бива, бива глупав народ, ама чак пък толкова!
Писа Ръка МАРИНОВА
Снимки: https://www.lostbulgaria.com
Бележка на редакцията: Всичко, написано от Ръка МАРИНОВА, драги читателю, е абсолютно вярно. Някой от вас може да изпадне в недоумение как така един “рулевой” (кърмчия), който е най-много подофицер, взима заплата колкото помощник-командира на военния кораб. Обяснението е в допълнението в скобите - „инструктор”, зад което допълнение пък стои фактът, че този инструктор е французин. Всички инструктори в това щатно разписание са французи и не са офицери, но при такива условия те са подписали договорите си за служба в българския военен флот. Сега вече по-любознателните от вас като нищо могат да отгатнат колко пари е струвал по това време един обяд в Париж, защото най-вероятно и това е имало значение при определянето на заплатата на тези французи на българска служба.
Пак по това време моят дядо Станко (съвпадението в имената е случайно) е имал малко стопанство в с. Дишпудак (дн. Осеново). Когато теленцето се отбиело от майка си - карал го в близката гора „Беяджината” и го оставал там на самоиздръжка. В късната есен то вече е натрупало 250 килограма живо тегло, със себестойност 0.00!
Цената на един килограм свинска мас на Петъчния пазар (преди войните) е била 1 л. 20 ст., един килограм говеждо месо - 80 ст. и т.н. Обичайната заплата на висш общински чиновник във Варна е била „два напальона” на месец - 40 франка или 14 грама злато. При борсова цена на тройунция злато (днешната) това означава равностойност на 1200 лева.
А нещото, което наистина заслужава нашето удивление, е фактът, че телето си било там, на никого не минавало през ума да отиде в гората и да си го приватизира за наденици. То бива, бива глупав народ, ама чак пък толкова!
Писа Ръка МАРИНОВА
Снимки: https://www.lostbulgaria.com
Бележка на редакцията: Всичко, написано от Ръка МАРИНОВА, драги читателю, е абсолютно вярно. Някой от вас може да изпадне в недоумение как така един “рулевой” (кърмчия), който е най-много подофицер, взима заплата колкото помощник-командира на военния кораб. Обяснението е в допълнението в скобите - „инструктор”, зад което допълнение пък стои фактът, че този инструктор е французин. Всички инструктори в това щатно разписание са французи и не са офицери, но при такива условия те са подписали договорите си за служба в българския военен флот. Сега вече по-любознателните от вас като нищо могат да отгатнат колко пари е струвал по това време един обяд в Париж, защото най-вероятно и това е имало значение при определянето на заплатата на тези французи на българска служба.