НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ВАРНЕНЦИ НА МОРЕ - В САРДИНИЯ
Тези истории не са художествена измислица. Героите и случките, описани в тях не са съчинени и всяка прилика с хора и събития не е случайна.
Киа, Сардиния
Изумрудено море, дюни, слънце, а зад плажа езеро с розово фламинго – какво клише! Само че истинско, гарнирано с вила на хълма над морето с компания от 11 българи и италианци, една китара и прекрасно настроение. Да не забравя храната, която е обилна по италиански и се състои от паста, барбекю и български вкусотии.
Тази идилия е в Кия, туристическа област в Южна Сардиния, там ни отведоха нашите приятели Марияна и Даниеле, а останалите са техни приятели от Рим.
Даниеле ни зарибяваше от месеци - колко е красива Сардиния, колко е дива и какви райски плажове има. Оказа се, че е още по-красиво, отколкото очаквахме. За да бъде в унисон с мястото, цялата група ежедневно спазва строг режим – ставане в 10:30, лека закуска и кафе, плаж от 11:30 до 19:30, после пазаруване, готвене, богата вечеря в 23:30 и след това разговори, песни и забавление до 3-4 часа сутринта... Но нека не се отвличаме с нашето битие – да поговорим за плажовете!
Су Джудео
Су Джудео е първият плаж, на който разпнахме още белите си тела. За да стигнем до него, минахме покрай голямо сладководно езеро (с не толкова
Тези истории не са художествена измислица. Героите и случките, описани в тях не са съчинени и всяка прилика с хора и събития не е случайна.
Киа, Сардиния
Изумрудено море, дюни, слънце, а зад плажа езеро с розово фламинго – какво клише! Само че истинско, гарнирано с вила на хълма над морето с компания от 11 българи и италианци, една китара и прекрасно настроение. Да не забравя храната, която е обилна по италиански и се състои от паста, барбекю и български вкусотии.
Тази идилия е в Кия, туристическа област в Южна Сардиния, там ни отведоха нашите приятели Марияна и Даниеле, а останалите са техни приятели от Рим.
Даниеле ни зарибяваше от месеци - колко е красива Сардиния, колко е дива и какви райски плажове има. Оказа се, че е още по-красиво, отколкото очаквахме. За да бъде в унисон с мястото, цялата група ежедневно спазва строг режим – ставане в 10:30, лека закуска и кафе, плаж от 11:30 до 19:30, после пазаруване, готвене, богата вечеря в 23:30 и след това разговори, песни и забавление до 3-4 часа сутринта... Но нека не се отвличаме с нашето битие – да поговорим за плажовете!
Су Джудео
Су Джудео е първият плаж, на който разпнахме още белите си тела. За да стигнем до него, минахме покрай голямо сладководно езеро (с не толкова
сладък мирис), с ята розови фламинго в него. Навирили дупенца, топнали човчици във водата - ровят си нещо, похапват и трупат масчица, за да може зимата, когато пристигнат в Африка, на крокодилите да им е по-сладко.
След това розово посрещане дървена пътечка ни отведе на прекрасен плаж. Погледнат отгоре, той е с формата на огромна чайка, разперила криле (пак клише, но така си беше). Пред него се плиска изумрудена вода, а само на 100 м от брега се вижда малко скалисто островче. Пясъкът е мек, много ситен, с леко златист цвят. Вятърът, който ни посрещна, е натрупал живописни дюни, развели руси перчеми от треви, а в ниските им части цъфтят бели пясъчни лилии. Дюните са грижливо оградени с дървени пътечки и оградки, поставени са безброй табели, които забраняват разходките по тях (също като на Слънчев бряг). Нещо повече, монтирани са дървени скари, които да подпомогнат образуването на нови пясъчни хълмове. Трябва ли да казвам, че морето е кристално чисто и дъното в него се вижда дори на дълбочина над 3 метра, а около камъните плуват рояци малки рибки...
Според Даниеле и Джоната, зад острова се въди и малка двуметрова акула, която те видeли със собствените си очи. Тяхната среща, или може би материализацията на това морско страшилище, ни зареди с още емоция и както може да се очаква - с нови шеги.
Още плажове
Другите плажове, които посетихме, бяха по-малките съседи на Су Джудео - Малфантано, Кала Доместика, Туареда, Теулада и Порто Пино.
Цялото крайбрежие на Сардиния е осеяно с шарени хълмове, от които ни наблюдават старинни каменни кули. Започнали са да ги строят през 16-ти век, за защита на апетитните островни владения. Такива кули, допълващи очарованието им, си имат почти всички плажове.
Растенията, които видяхме по бреговете на Южна Сардиния, са нови за нас, българите и основно представляват големи храсти, или малки дървета, които погледнати отдалеч, са закръглени като малки топчици. Нашият фаворит е така наречения храст Мирто, от който се прави и едноименния местен ликьор. Това питие е тъмно кафяво на цвят, с около 30 градуса алкохолно съдържание. Действа чудесно на стомаха след обилна вечеря, а когато заспим, ни донася невероятни сънища. Няма да споменавам останалите растения, въпреки че го заслужават. Ще продължа с плажовете и по-точно с най-известния от тях - Тореда.
Според Даниеле, той заема достойно място сред петте най-красиви плажове в света. Според мен той заема едно от челните места и в класацията на най-пренаселените. Морето е в най-изумруденото изумрудено, пясъкът е нежно бял, а гледките са прекрасни, само че толкова много хора с подредени като тетрис хавлии и добавят малко повече елементи към пейзажа. Наоколо има и други приятни заливчета, които с нищо не отстъпват на Тореда.
Плажът Кала Доместика
Ето че стигнахме до нашия фаворит - Кала Доместика, което в превод означава „опитомената лагуна”. Намира се на около 2 часа път с кола от Киа, но този път е лек и приятен заради красивите морски изгледи, хълмовете и малките спокойни градчета, през които преминава. Докато пътувахме, няколко пъти спирахме, за да се любуваме на скалите и морето, а от песните на Джана Нанини, които слушахме, най-подходяща за случая се оказа „Bello Impossibile” - “Невъзможно красиво”. Тези две думи най-вярно определят това, което видяхме.
Когато зърнахме плажната ивица и залива, бяхме силно впечатлени. Плажът е около 500 метра широк и около 2000 метра дълъг, от двете му страни са накацали скалисти възвишения, които продължават навътре в морето, образувайки продълговат залив. На самия пясък се виждат каменни руини, а в морето само на двайсетина метра дълбочина се очертават останки на потънал кораб, вероятно от Втората световна война. Кала Доместика - още едно впечатляващо място, което ще запомним!
Каляри
Изминаха десетина безметежни дни в идиличната провинция и ни се прииска да видим малко цивилизация - столицата на острова Каляри. Красив град, обиколен от море, с лежерна атмосфера и кокетни стръмни улички - една тръгнала нагоре, друга надолу, с отзивчиви местни хора и много туристи. Градът е основан през 7-ми век от картагенците, а след това е бил владение на различни народи - римляни, византийци, испанци, австрийци, французи, италианци... Допаднаха ни главните улици, стария град, дворците, както и огромната тераса, разположена над средновековните пизански укрепления от 13-ти век, от която се вижда почти целия залив.
След като повървяхме малко, изпихме задължителния тук коктейл с Аперол и се заехме да потърсим добра пицария. Както се казва, с питане и до Цариград се стигало - за всеки случай попитахме не един, а пет-шест местни жители. Всички ни препоръчаха различни места и затова продължихме да питаме, като споделяхме какво са ни казали тези преди тях. Новите ни съветници реагираха абсолютно еднакво - „Ама защо там, по-добре отидете еди къде си...” Даваха ни указания да вървим нагоре по стръмна уличка, после наляво, после надолу, после следващият човек ни съветваше да се върнем обратно, после надясно и т. н. След около час обикаляне, гладни и плувнали в пот от това изкачване и спускане, започнахме да се шегуваме, че сме жертви на някакъв заговор, в който местните тайно ни наблюдават и се смеят. Накрая „столичани” се смилиха над нас и споменаха няколко пъти една и съща пицария. Успяхме да я намерим, хапнахме, пийнахме и чак тогава стигнахме до заключението, че Каляри е страхотен град!
Преторо и очарованието на Абруцо. Италианската кухня.
Заминахме от Сардиния, за да отидем в Преторо - малко селце с около 700 жители, където прекарахме само едно денонощие. То се намира в областта Абруцо, високо в планината, между два национални парка, със стари каменни къщи, построени на склон, или още по-точно, на скала. В много от тях част от помещенията продължават навътре в скалата - хората са я издълбали, за да добавят функционалност и очарование на домовете си. Местните жители са усмихнати, лъчезарни и спокойни хора, сред тях има много млади семейства и деца. Уличките са тесни и стръмни, а между много от къщите има тесни каменни стълби. Направи ни впечатление чистотата по улиците, както и в душите на хората.
Закрилник на Преторо е св. Доминик, чийто празник се чества всяка година през месец май. Легендата разказва за мъж и жена, които се трудели навън, а малкото им бебе било оставено в кошче наблизо. Неусетно се промъкнал вълк, захапал със зъби пелените на бебето и го отнесъл. Мъжът и жената се помолили на св. Доминик за помощ и след малко вълкът се появил от гората с детето, оставил го на същото място, откъдето го взел и си отишъл. Точно тази сцена местните разиграват всяка година на деня на св. Доминик. Един от тях се маскира като вълк, двама мъже изиграват ролите на съпрузите, а ролята на бебето се поверява на най-малкото новородено в селото. На последния празник то е било едва на месец.
Другият голям празник се отбелязва през месец август и се нарича „Сан Лоренцо”. Това е пищен фестивал на яденето, пиенето и веселието, който продължава цяла седмица. Тогава в Преторо се стичат по 10 000 човека на ден, а местните жители ги гощават с техните специфични храни и напитки. Селото е известно с добрата си кухня, в която ние сами се убедихме.
Ресторантът, който посетихме, преобърна изцяло представите ни за добра италианска храна. Започнахме с три вида домашно приготвена прясна паста, продължихме с малки хрупкави петленца на скара, после агнешко, после салата..., после вече едва дишахме, но все пак намерихме сили да станем и да продължим с разходка по романтичните улички на селцето.
Разделихме се с Преторо, препълнени със спокойствие и красиви спомени, и си обещахме, че един ден пак ще се върнем в тази неописуема Сардиния!
Милена ВАСИЛЕВА*
Снимки: интернет
_________________
Миленчето е варненско чедо, но татко й да я е водил най-много на къмпинг „Градина”. Дядо Боже си знае работата - бел. МВ
След това розово посрещане дървена пътечка ни отведе на прекрасен плаж. Погледнат отгоре, той е с формата на огромна чайка, разперила криле (пак клише, но така си беше). Пред него се плиска изумрудена вода, а само на 100 м от брега се вижда малко скалисто островче. Пясъкът е мек, много ситен, с леко златист цвят. Вятърът, който ни посрещна, е натрупал живописни дюни, развели руси перчеми от треви, а в ниските им части цъфтят бели пясъчни лилии. Дюните са грижливо оградени с дървени пътечки и оградки, поставени са безброй табели, които забраняват разходките по тях (също като на Слънчев бряг). Нещо повече, монтирани са дървени скари, които да подпомогнат образуването на нови пясъчни хълмове. Трябва ли да казвам, че морето е кристално чисто и дъното в него се вижда дори на дълбочина над 3 метра, а около камъните плуват рояци малки рибки...
Според Даниеле и Джоната, зад острова се въди и малка двуметрова акула, която те видeли със собствените си очи. Тяхната среща, или може би материализацията на това морско страшилище, ни зареди с още емоция и както може да се очаква - с нови шеги.
Още плажове
Другите плажове, които посетихме, бяха по-малките съседи на Су Джудео - Малфантано, Кала Доместика, Туареда, Теулада и Порто Пино.
Цялото крайбрежие на Сардиния е осеяно с шарени хълмове, от които ни наблюдават старинни каменни кули. Започнали са да ги строят през 16-ти век, за защита на апетитните островни владения. Такива кули, допълващи очарованието им, си имат почти всички плажове.
Растенията, които видяхме по бреговете на Южна Сардиния, са нови за нас, българите и основно представляват големи храсти, или малки дървета, които погледнати отдалеч, са закръглени като малки топчици. Нашият фаворит е така наречения храст Мирто, от който се прави и едноименния местен ликьор. Това питие е тъмно кафяво на цвят, с около 30 градуса алкохолно съдържание. Действа чудесно на стомаха след обилна вечеря, а когато заспим, ни донася невероятни сънища. Няма да споменавам останалите растения, въпреки че го заслужават. Ще продължа с плажовете и по-точно с най-известния от тях - Тореда.
Според Даниеле, той заема достойно място сред петте най-красиви плажове в света. Според мен той заема едно от челните места и в класацията на най-пренаселените. Морето е в най-изумруденото изумрудено, пясъкът е нежно бял, а гледките са прекрасни, само че толкова много хора с подредени като тетрис хавлии и добавят малко повече елементи към пейзажа. Наоколо има и други приятни заливчета, които с нищо не отстъпват на Тореда.
Плажът Кала Доместика
Ето че стигнахме до нашия фаворит - Кала Доместика, което в превод означава „опитомената лагуна”. Намира се на около 2 часа път с кола от Киа, но този път е лек и приятен заради красивите морски изгледи, хълмовете и малките спокойни градчета, през които преминава. Докато пътувахме, няколко пъти спирахме, за да се любуваме на скалите и морето, а от песните на Джана Нанини, които слушахме, най-подходяща за случая се оказа „Bello Impossibile” - “Невъзможно красиво”. Тези две думи най-вярно определят това, което видяхме.
Когато зърнахме плажната ивица и залива, бяхме силно впечатлени. Плажът е около 500 метра широк и около 2000 метра дълъг, от двете му страни са накацали скалисти възвишения, които продължават навътре в морето, образувайки продълговат залив. На самия пясък се виждат каменни руини, а в морето само на двайсетина метра дълбочина се очертават останки на потънал кораб, вероятно от Втората световна война. Кала Доместика - още едно впечатляващо място, което ще запомним!
Каляри
Изминаха десетина безметежни дни в идиличната провинция и ни се прииска да видим малко цивилизация - столицата на острова Каляри. Красив град, обиколен от море, с лежерна атмосфера и кокетни стръмни улички - една тръгнала нагоре, друга надолу, с отзивчиви местни хора и много туристи. Градът е основан през 7-ми век от картагенците, а след това е бил владение на различни народи - римляни, византийци, испанци, австрийци, французи, италианци... Допаднаха ни главните улици, стария град, дворците, както и огромната тераса, разположена над средновековните пизански укрепления от 13-ти век, от която се вижда почти целия залив.
След като повървяхме малко, изпихме задължителния тук коктейл с Аперол и се заехме да потърсим добра пицария. Както се казва, с питане и до Цариград се стигало - за всеки случай попитахме не един, а пет-шест местни жители. Всички ни препоръчаха различни места и затова продължихме да питаме, като споделяхме какво са ни казали тези преди тях. Новите ни съветници реагираха абсолютно еднакво - „Ама защо там, по-добре отидете еди къде си...” Даваха ни указания да вървим нагоре по стръмна уличка, после наляво, после надолу, после следващият човек ни съветваше да се върнем обратно, после надясно и т. н. След около час обикаляне, гладни и плувнали в пот от това изкачване и спускане, започнахме да се шегуваме, че сме жертви на някакъв заговор, в който местните тайно ни наблюдават и се смеят. Накрая „столичани” се смилиха над нас и споменаха няколко пъти една и съща пицария. Успяхме да я намерим, хапнахме, пийнахме и чак тогава стигнахме до заключението, че Каляри е страхотен град!
Преторо и очарованието на Абруцо. Италианската кухня.
Заминахме от Сардиния, за да отидем в Преторо - малко селце с около 700 жители, където прекарахме само едно денонощие. То се намира в областта Абруцо, високо в планината, между два национални парка, със стари каменни къщи, построени на склон, или още по-точно, на скала. В много от тях част от помещенията продължават навътре в скалата - хората са я издълбали, за да добавят функционалност и очарование на домовете си. Местните жители са усмихнати, лъчезарни и спокойни хора, сред тях има много млади семейства и деца. Уличките са тесни и стръмни, а между много от къщите има тесни каменни стълби. Направи ни впечатление чистотата по улиците, както и в душите на хората.
Закрилник на Преторо е св. Доминик, чийто празник се чества всяка година през месец май. Легендата разказва за мъж и жена, които се трудели навън, а малкото им бебе било оставено в кошче наблизо. Неусетно се промъкнал вълк, захапал със зъби пелените на бебето и го отнесъл. Мъжът и жената се помолили на св. Доминик за помощ и след малко вълкът се появил от гората с детето, оставил го на същото място, откъдето го взел и си отишъл. Точно тази сцена местните разиграват всяка година на деня на св. Доминик. Един от тях се маскира като вълк, двама мъже изиграват ролите на съпрузите, а ролята на бебето се поверява на най-малкото новородено в селото. На последния празник то е било едва на месец.
Другият голям празник се отбелязва през месец август и се нарича „Сан Лоренцо”. Това е пищен фестивал на яденето, пиенето и веселието, който продължава цяла седмица. Тогава в Преторо се стичат по 10 000 човека на ден, а местните жители ги гощават с техните специфични храни и напитки. Селото е известно с добрата си кухня, в която ние сами се убедихме.
Ресторантът, който посетихме, преобърна изцяло представите ни за добра италианска храна. Започнахме с три вида домашно приготвена прясна паста, продължихме с малки хрупкави петленца на скара, после агнешко, после салата..., после вече едва дишахме, но все пак намерихме сили да станем и да продължим с разходка по романтичните улички на селцето.
Разделихме се с Преторо, препълнени със спокойствие и красиви спомени, и си обещахме, че един ден пак ще се върнем в тази неописуема Сардиния!
Милена ВАСИЛЕВА*
Снимки: интернет
_________________
Миленчето е варненско чедо, но татко й да я е водил най-много на къмпинг „Градина”. Дядо Боже си знае работата - бел. МВ