НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
12 ТАЙНИ ПИСМА ПОКАЗВАТ: ЖИВОТЪТ В
ПОМОРИЕ (АНХИАЛО) ПРЕЗ 80-ТЕ ГОДИНИ
НА ХІХ В.
За първи път се публикуват 12 тайни писма от кмета на Поморие Полидориос Карипис (Полидор Кирипи) до Атанасиос Гюмюшгердан, в които се съдържа изключително ценна и неизвестна до момента информация за историята на града. ПОЛИДОР КАРИПИ е кмет на Анхиало от 23 ноември 1884 до 1890 и от 1890 до 7 февруари 1891. По негово време през пролетта на 1888 г. в някогашно Анхиало се поставя началото на читалище наречено “Зора”. Към него през следващата година се открива читалня с абонаменти от български и чужди вестници. В началото на века през 1902 г. читалището приема името “Просвета”, което носи и до днес с добавката „1888”. Случайно ли е това?
Писмата, писани на гръцки език в периода 1884-1887 г. разкриват пъстра палитра от взаимоотношения, проблеми и страсти, определящи ритъма на градския живот и до днес. Оригиналите на първите десет писма се намират в Централния държавен архив – София, във фонда на фамилия Гюмюшгердан (№ 161к, опис 3, архивна единица 2762). Две от писмата не са датирани, поради което в настоящата публикация са поставени по смисъл, съответно между писмо № 1 и писмо № 3 (съответно от 4 и 18 ноември 1884 г.) и между писмо № 3 и писмо № 5 (съответно от 18 ноември 1884 г. и 16 януари 1885 г). Последните две писма, които се явяват продължение на същата кореспонденция, са също от архива на фамилията Гюмюшгердан, но от частта, която се намира в Република Гърция. Те са публикувани през 1941-1942 г. в том VІІІ на Архив на тракийската етнографска и езикова съкровищница в рамките на студията на К. Миртилос Апостолидис, Принос към историята на елинизма в северна Тракия (различни документи). При превода на писмата имената на населените места са запазени такива, каквито са били в периода, за който се отнасят, а за административно-териториалните единици и административни длъжности са спазени българските наименования. Разчитането и обработката на писмата е извършено по инициатива на Община Поморие във връзка с издирването на кметовете на Поморие (Анхиало) от 1884 г. от Юра КОНСТАНТИНОВА - научен сътрудник в Института по балканистика с Център по тракология при БАН. Нейните професионални интереси са съсредоточени върху историята на съвременна Гърция (XIX – XX век), външна политика и дипломотически отношения на Балканите, идеология и практика на българския и гръцкия елит. Д-р Константинова преподава и съвременен гръцки език.
През 2011 г. тя бе поканена и се включи в интердисциплинарния проект „ПОМОРИЕ: древност и съвремие” осъществяван от Община Поморие и Програмно-координационния център за научни изследвания ЕКОПАН.
д-р Стефан ПЕЙКОВ – преподавател в катедрата по екнология в Пловдивския университет „П. Хилендарски”, ръководител на проекта „ПОМОРИЕ: древност и съвремие”
ПОМОРИЕ (АНХИАЛО) – ПОГЛЕД ОТ ВЪТРЕ
Научен коментар и превод на писмата:
д-р Юра КОНСТАНТИНОВА - Институт по балканистика с Център по тракология при БАН
Причина за представената преписка е фактът, че през 1884 г. Атанасиос Гюмюшгердан е избран за народен представител на Поморийска околия в Областното събрание на Източна Румелия. През този период Поморийска околия заедно с още три околии е част от обособения през април 1879 г. Бургаски окръг. Според представената тук кореспонденция в Поморийска околия освен град Поморие и прилежащите му села влизат също град Несебър (Месемврия) и селата Свети Влас, Калгамато и Терцимен. Според преброяването проведено в Източна Румелия през 1884 г., Поморие има 4922 жители. Представената тук кореспонденция обаче дава по-подробна представа за населението на града. В писмото си от 16.01.1884 г. кметът П. Карипис изразява задоволството си от резултатите от направеното преброяване, според което от преброените 4959 жители, едва 342 са се записали като българи (от които 100 били външни за града) и 274 – като турци или цигани, а всички останали като гърци. Много показателна за духовния климат в града е констатацията на кмета, че са постигнали „много от най-добрите местни българи ... да се напишат като гърци”. От казаното до тук става ясно, че преобладаващата част от населението на Поморие и областта е гръцко или гъркоманско и поради това е съвсем естествено да подкрепи кандидатурата на Атанасиос Гюмюшгердан за свой народен представител в Областното събрание.
Атанасиос Гюмюшгердан е най-големият син на известния производител и търговец на аби от Пловдив Михалаки Гюмюшгердан (1800-1880). Атанасиос получава образованието си в Женева и Виена и след създаването на автономната Източна Румелия се включва в обществения живот на областта като съветник в гражданското отделение при Пловдивската префектура. От 1885 г. е председател на гръцката община в Пловдив, а през 1892-1895 – испански вицеконсул в града. През 1901 г. се кандидатира за народен представител от Народната партия на Ив. Ев. Гешов, но не е избран и през 1904 г. емигрира в Гърция, където и умира през 1906 г.
Представената тук преписката явно е инициирана от А. Гюмюшгердан най-вероятно във връзка със заседанията на VІ Областно събрание на Източна Румелия, които се провеждат в периода октомври – декември 1884 г. От своя страна, кметът на Поморие Полидориос Карипис се чувства задължен да уведомява народния представител за проблемите на населението, да обсъжда с него пътищата за решаването им и да търси помощта му както по обществени, така и по лични въпроси. Още в първото си писмо от 4.11.1884 г. той излага основните проблеми на града - тежкото положение на земеделците, изолираността на града от основните градски центрове в региона, лошото състояние на дигата, предпазваща солниците от поривите на морето и иска застъпничеството на А. Гюмюшгердан за решаването им. В първото писмо се подхващат и две теми, които се появяват периодично в последвалата кореспонденцията – за солниците и за гръцките училища, както и пряко свързаните с училищата въпроси за гръцкия език и имуществото на гръцките общини.
Поморие е известно със солниците си, които през голяма част от османския период в историята на града са доставяли сол на имперската столица. През втората половина на ХІХ век соларството вече не е основен поминък на населението и повечето солници не са собственост на държавата, а са вписани на името на отделни производители. Техните приходи пряко зависят от данъчния режим на солта, за която през разглеждания период се запазва държавния монопол, поддържащ по-ниско равнище на цените. Заради това, че предават производството си на монопола на солта, собствениците на солници получават от държавата йемеклик – възнаграждение. Това вероятно е продължение на практиката, съществувала в османския период процент от приходите на солниците да се заделят за заплащане на труда на соларите, за да имат те мотивация да получат по-високи добиви. Именно забавянето в изплащането на това възнаграждение е честа тема в кореспонденцията между П. Карипис и А. Гюмюшгердан.
Пряката връзка между „икономиката на солта” и властта в града предопределя интереса на кмета към личността на началника на монопола на солта в този период – г-н Нико Попов. Нико Попов е първият кмет на град Бургас, брат на митрополит Симеон Варнеско-Преславски и баща на известния историк – византинист проф. Петър Ников. В писмата на кмета той е обвиняван в разнообразни мошеничества с цел облагодетелстване за сметка на солопроизводителите и най-вече в национална вражда към гърците, на която П. Карипис приписва намерението му да съсипе солниците. Последното твърдение изглежда пресилено предвид факта, че Нико Попов принадлежи към прослойката на гъркоманите, широко застъпена тогава в Източна Румелия. Той започва да учи български едва през 1882 г., а жена му Юлия Попова, наследничка на заможна българска – патриаршистка фамилия от Цариград, така и не научава български език и води цялата кореспонденция с децата си на гръцки. В случая сякаш по-скоро става дума за финансови интереси на различни групировки за контрол върху монопола на солта. Факт е, че Иван хаджи Петров – пръв окръжен управител на Бургаски окръг и директор (министър в Източна Румелия) на финансите (1883-1884), който е сочен в писмата за вдъхновител на далаверите в монопола, се облагодетелства от турските земи, закупувайки в с. Ваякьой (Долно Езерово) 6430 уврата земя, с което става един от най-едрите собственици в Бургаско. Кореспонденцията сочи за негов най-сериозен опонент в областта друг богат земевладелец и търговец, три пъти кмет на Бургас - Димитър Бракалов, който също е обвиняван от кмета на Поморие Й. Карипис в антигръцки действия.
Паралелно с финансовото замогване и свързаните с него политически борби между различни групировки в източнорумелийското общество в писмата ясно си проличава засилването на националното противопоставяне между българи и гърци, на което кметът Карипис отдава голяма част от проблемите на града. Това противопоставяне, започнало под формата на борба за образователна и религиозна еманципация на българите доста преди 1878 г., набира сила след създаването на автономната област и особено след съединението й с Княжество България през 1885 г. При създаването на Източна Румелия гърците успяват да наложат гръцкия език за официален, наред с българския и турския, но изменените политически условия водят до пълно доминиране на българския език в администрацията и образованието. Оплакванията на кмета на Поморие П. Карипис за намаляване или неизплащане на правителствените субсидии за гръцките училища в града започват още преди Съединението. За да защити позициите си и за да има основание да поиска повече субсидии от държавата, той естествено преувеличава броя на учениците в гръцките училища в града. Според него (писмо № 9) те възлизат на 800 човека. Тази цифра е намалена на 700 в последвалата му кореспонденция (писмо № 12) с А. Гюмюшгердан, но пак остава завишена дори според гръцките статистики от периода, които преброяват 556 ученици, от които 128 са от детската градина в града.
ПОМОРИЕ (АНХИАЛО) ПРЕЗ 80-ТЕ ГОДИНИ
НА ХІХ В.
За първи път се публикуват 12 тайни писма от кмета на Поморие Полидориос Карипис (Полидор Кирипи) до Атанасиос Гюмюшгердан, в които се съдържа изключително ценна и неизвестна до момента информация за историята на града. ПОЛИДОР КАРИПИ е кмет на Анхиало от 23 ноември 1884 до 1890 и от 1890 до 7 февруари 1891. По негово време през пролетта на 1888 г. в някогашно Анхиало се поставя началото на читалище наречено “Зора”. Към него през следващата година се открива читалня с абонаменти от български и чужди вестници. В началото на века през 1902 г. читалището приема името “Просвета”, което носи и до днес с добавката „1888”. Случайно ли е това?
Писмата, писани на гръцки език в периода 1884-1887 г. разкриват пъстра палитра от взаимоотношения, проблеми и страсти, определящи ритъма на градския живот и до днес. Оригиналите на първите десет писма се намират в Централния държавен архив – София, във фонда на фамилия Гюмюшгердан (№ 161к, опис 3, архивна единица 2762). Две от писмата не са датирани, поради което в настоящата публикация са поставени по смисъл, съответно между писмо № 1 и писмо № 3 (съответно от 4 и 18 ноември 1884 г.) и между писмо № 3 и писмо № 5 (съответно от 18 ноември 1884 г. и 16 януари 1885 г). Последните две писма, които се явяват продължение на същата кореспонденция, са също от архива на фамилията Гюмюшгердан, но от частта, която се намира в Република Гърция. Те са публикувани през 1941-1942 г. в том VІІІ на Архив на тракийската етнографска и езикова съкровищница в рамките на студията на К. Миртилос Апостолидис, Принос към историята на елинизма в северна Тракия (различни документи). При превода на писмата имената на населените места са запазени такива, каквито са били в периода, за който се отнасят, а за административно-териториалните единици и административни длъжности са спазени българските наименования. Разчитането и обработката на писмата е извършено по инициатива на Община Поморие във връзка с издирването на кметовете на Поморие (Анхиало) от 1884 г. от Юра КОНСТАНТИНОВА - научен сътрудник в Института по балканистика с Център по тракология при БАН. Нейните професионални интереси са съсредоточени върху историята на съвременна Гърция (XIX – XX век), външна политика и дипломотически отношения на Балканите, идеология и практика на българския и гръцкия елит. Д-р Константинова преподава и съвременен гръцки език.
През 2011 г. тя бе поканена и се включи в интердисциплинарния проект „ПОМОРИЕ: древност и съвремие” осъществяван от Община Поморие и Програмно-координационния център за научни изследвания ЕКОПАН.
д-р Стефан ПЕЙКОВ – преподавател в катедрата по екнология в Пловдивския университет „П. Хилендарски”, ръководител на проекта „ПОМОРИЕ: древност и съвремие”
ПОМОРИЕ (АНХИАЛО) – ПОГЛЕД ОТ ВЪТРЕ
Научен коментар и превод на писмата:
д-р Юра КОНСТАНТИНОВА - Институт по балканистика с Център по тракология при БАН
Причина за представената преписка е фактът, че през 1884 г. Атанасиос Гюмюшгердан е избран за народен представител на Поморийска околия в Областното събрание на Източна Румелия. През този период Поморийска околия заедно с още три околии е част от обособения през април 1879 г. Бургаски окръг. Според представената тук кореспонденция в Поморийска околия освен град Поморие и прилежащите му села влизат също град Несебър (Месемврия) и селата Свети Влас, Калгамато и Терцимен. Според преброяването проведено в Източна Румелия през 1884 г., Поморие има 4922 жители. Представената тук кореспонденция обаче дава по-подробна представа за населението на града. В писмото си от 16.01.1884 г. кметът П. Карипис изразява задоволството си от резултатите от направеното преброяване, според което от преброените 4959 жители, едва 342 са се записали като българи (от които 100 били външни за града) и 274 – като турци или цигани, а всички останали като гърци. Много показателна за духовния климат в града е констатацията на кмета, че са постигнали „много от най-добрите местни българи ... да се напишат като гърци”. От казаното до тук става ясно, че преобладаващата част от населението на Поморие и областта е гръцко или гъркоманско и поради това е съвсем естествено да подкрепи кандидатурата на Атанасиос Гюмюшгердан за свой народен представител в Областното събрание.
Атанасиос Гюмюшгердан е най-големият син на известния производител и търговец на аби от Пловдив Михалаки Гюмюшгердан (1800-1880). Атанасиос получава образованието си в Женева и Виена и след създаването на автономната Източна Румелия се включва в обществения живот на областта като съветник в гражданското отделение при Пловдивската префектура. От 1885 г. е председател на гръцката община в Пловдив, а през 1892-1895 – испански вицеконсул в града. През 1901 г. се кандидатира за народен представител от Народната партия на Ив. Ев. Гешов, но не е избран и през 1904 г. емигрира в Гърция, където и умира през 1906 г.
Представената тук преписката явно е инициирана от А. Гюмюшгердан най-вероятно във връзка със заседанията на VІ Областно събрание на Източна Румелия, които се провеждат в периода октомври – декември 1884 г. От своя страна, кметът на Поморие Полидориос Карипис се чувства задължен да уведомява народния представител за проблемите на населението, да обсъжда с него пътищата за решаването им и да търси помощта му както по обществени, така и по лични въпроси. Още в първото си писмо от 4.11.1884 г. той излага основните проблеми на града - тежкото положение на земеделците, изолираността на града от основните градски центрове в региона, лошото състояние на дигата, предпазваща солниците от поривите на морето и иска застъпничеството на А. Гюмюшгердан за решаването им. В първото писмо се подхващат и две теми, които се появяват периодично в последвалата кореспонденцията – за солниците и за гръцките училища, както и пряко свързаните с училищата въпроси за гръцкия език и имуществото на гръцките общини.
Поморие е известно със солниците си, които през голяма част от османския период в историята на града са доставяли сол на имперската столица. През втората половина на ХІХ век соларството вече не е основен поминък на населението и повечето солници не са собственост на държавата, а са вписани на името на отделни производители. Техните приходи пряко зависят от данъчния режим на солта, за която през разглеждания период се запазва държавния монопол, поддържащ по-ниско равнище на цените. Заради това, че предават производството си на монопола на солта, собствениците на солници получават от държавата йемеклик – възнаграждение. Това вероятно е продължение на практиката, съществувала в османския период процент от приходите на солниците да се заделят за заплащане на труда на соларите, за да имат те мотивация да получат по-високи добиви. Именно забавянето в изплащането на това възнаграждение е честа тема в кореспонденцията между П. Карипис и А. Гюмюшгердан.
Пряката връзка между „икономиката на солта” и властта в града предопределя интереса на кмета към личността на началника на монопола на солта в този период – г-н Нико Попов. Нико Попов е първият кмет на град Бургас, брат на митрополит Симеон Варнеско-Преславски и баща на известния историк – византинист проф. Петър Ников. В писмата на кмета той е обвиняван в разнообразни мошеничества с цел облагодетелстване за сметка на солопроизводителите и най-вече в национална вражда към гърците, на която П. Карипис приписва намерението му да съсипе солниците. Последното твърдение изглежда пресилено предвид факта, че Нико Попов принадлежи към прослойката на гъркоманите, широко застъпена тогава в Източна Румелия. Той започва да учи български едва през 1882 г., а жена му Юлия Попова, наследничка на заможна българска – патриаршистка фамилия от Цариград, така и не научава български език и води цялата кореспонденция с децата си на гръцки. В случая сякаш по-скоро става дума за финансови интереси на различни групировки за контрол върху монопола на солта. Факт е, че Иван хаджи Петров – пръв окръжен управител на Бургаски окръг и директор (министър в Източна Румелия) на финансите (1883-1884), който е сочен в писмата за вдъхновител на далаверите в монопола, се облагодетелства от турските земи, закупувайки в с. Ваякьой (Долно Езерово) 6430 уврата земя, с което става един от най-едрите собственици в Бургаско. Кореспонденцията сочи за негов най-сериозен опонент в областта друг богат земевладелец и търговец, три пъти кмет на Бургас - Димитър Бракалов, който също е обвиняван от кмета на Поморие Й. Карипис в антигръцки действия.
Паралелно с финансовото замогване и свързаните с него политически борби между различни групировки в източнорумелийското общество в писмата ясно си проличава засилването на националното противопоставяне между българи и гърци, на което кметът Карипис отдава голяма част от проблемите на града. Това противопоставяне, започнало под формата на борба за образователна и религиозна еманципация на българите доста преди 1878 г., набира сила след създаването на автономната област и особено след съединението й с Княжество България през 1885 г. При създаването на Източна Румелия гърците успяват да наложат гръцкия език за официален, наред с българския и турския, но изменените политически условия водят до пълно доминиране на българския език в администрацията и образованието. Оплакванията на кмета на Поморие П. Карипис за намаляване или неизплащане на правителствените субсидии за гръцките училища в града започват още преди Съединението. За да защити позициите си и за да има основание да поиска повече субсидии от държавата, той естествено преувеличава броя на учениците в гръцките училища в града. Според него (писмо № 9) те възлизат на 800 човека. Тази цифра е намалена на 700 в последвалата му кореспонденция (писмо № 12) с А. Гюмюшгердан, но пак остава завишена дори според гръцките статистики от периода, които преброяват 556 ученици, от които 128 са от детската градина в града.
Д-р Юра Константинова, Институт по балканистика с Център по тракология при БАН.
Първата сграда на българското читалище „Просвета”,1903 г.
Вселенския патриарх Василий III , митрополит на Анхиало
Изглед от Анхиало, пощенска картичка от началото на XX в.
Втората сграда на българското читалище, 1933 г.
Карта на старо АНХИАЛО преди пожара – 27-28.07.1906. Прекопирана е на ръка от Сирма Мих. Нарлиева по мъж Каприева от гр. Поморие преди 1990 год., когато е били на екскурзия в Гърция. Неин е и превода от гръцки. Прекопирането е направено вероятно от оригинала – топографска скица на Анхиало в М 1:15000 на д-р К. Мавроматис. Скицата е много подробна и дава ценна информация за Анхиало преди събитията от 1906 г. Дължим я на любезното съдействие на д-р Кристалин Каприев – син на Сирма Мих. Нарлиева.
Възстановка, ДА “Тракия – Геопан”
Възстановка, ДА “Тракия – Геопан”
Единствената новопостроена читалищна сграда през последния четвърт век в България е тази на поморийското читалище „Просвета 1888”. Завършена и приета през 2011 г., тя стои затворена и засега е... най – величественият паметник на късата историческа памет.
Солниците в Анхиало (Поморие), началото на ХХ век, снимка https://www.lostbulgaria.com/
Солниците в Поморие, 1958 г.,
снимка https://www.lostbulgaria.com/
снимка https://www.lostbulgaria.com/
На плаж край Поморие, началото на 30-те години, снимка https://www.lostbulgaria.com/
Поморие - крайбрежната улица, рибарските лодки, любимата на поморийци беседка, в далечината Филипакиевата къща (сега новопостроения хотел “Олимп”), 30-те години на ХХ век, снимка https://www.lostbulgaria.com/
Още един поглед към Анхиало и солниците, който е най-близо до времената, в които се развиват събитията, описани в писмата.
В представените тук писма обаче ясно се вижда рязката промяна в положението на гръцкия език и образование след влизането в сила на законите на Княжество България. Естествено от своя страна гръцката общност се стреми да противодейства с всички възможни средства на налаганите от централната власт мерки, ликвидиращи привилегиите на гръцкото население. След категоричното налагане на българския език като единствен официален в държавата, основна грижа на гърците става запазването на църковните и общинските им имоти. В кореспонденцията по този въпрос проличава липсата на единство в позицията на гръцките общности, относно средствата, с които могат да постигнат целите си, а също и притеснението им от новите политически реалности, пред които са изправени.
Освен с влиянието на големите политически събития върху живота на хората в Поморие и областта, представената тук кореспонденция е интересна и с мрежата от политически, икономически и роднински връзки, която очертава. Искрено загрижена за запазване на финансовите си интереси и националните си привилегии, гръцката общност в Поморие не е вътрешно единна. Тя е поредното свидетелство за един типичен роднинско-приятелски подход при решаване на кадровите въпроси. Характерен пример в това отношение е въпросът за назначаването на нов „митрополит на Анхиало и Пиргос и на цялото Черно море” след като през 1884 г. високообразованият и ценен от жителите митрополит Василиос І (1865-1884) е назначен за митрополит на Смирна. През следващите 4 години трима митрополити минават през църковната епархия на Анхиало, включваща тогава освен Поморие и Бургас (Пиргос), още около 80 по-малки градове (Айтос, Карнобат и др.) и села, в които има гръцка църква или училище. След активни действия на поморийския кмет, а вероятно и на други видни личности от общността през 1884 г. на митрополитския престол сяда Григориос Дракопулос, който в писмата се споменава като Григориос Парамитийски по името на предишното населено място, където е служил. Той е от Несебър (Месемврия), има високо за времето си образование в богословското училище в Халки, но за назначаването му в Поморие, вероятно най-голямо значение имат роднинските му връзки. Григориос е брат на първенеца от Поморие Власис Дракопулос и чичо на Емануил Х. Дракопулос, стипендиант в гръцката гимназия в Пловдив - Зарифия дидаскалия. Преместването му в Костур през 1887 г. предизвиква недоволство в Поморие, подклаждано и от роднините му, което довежда до изгонването на наследника му Софрониос ІV (1888-1889). Така на митрополитския престол в Поморие е назначен Василиос ІІ Георгиадис (1889-1906), по-късно вселенски патриарх (1925-1929), който става печално известен около събитията от 1906 г.
Освен с неизвестните до сега данни за историята на Поморие и областта, писмата на кмета П. Карипис са ценни и с неподправените свидетелства за цялостния климат в региона. Те рисуват една автентична картина на тясно преплетени личностни, икономически, политически и национални отношения, която далеч надхвърля стандартните учебникарски истории. Именно защото се занимават с ежедневните грижи на хората, вълнуват се от техните съдби и търсят конкретни, прагматични решения на възникналите проблеми, тези писма разчупват шаблоните и ни разкриват част от колоритната мозайка на живота в Поморие от 80те години на ХІХ век.
Пълният текст на публикацията с приложенията към нея и с научния апарат към тях можете да прочетете
в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски колекции” в PDF-формат.
Освен с влиянието на големите политически събития върху живота на хората в Поморие и областта, представената тук кореспонденция е интересна и с мрежата от политически, икономически и роднински връзки, която очертава. Искрено загрижена за запазване на финансовите си интереси и националните си привилегии, гръцката общност в Поморие не е вътрешно единна. Тя е поредното свидетелство за един типичен роднинско-приятелски подход при решаване на кадровите въпроси. Характерен пример в това отношение е въпросът за назначаването на нов „митрополит на Анхиало и Пиргос и на цялото Черно море” след като през 1884 г. високообразованият и ценен от жителите митрополит Василиос І (1865-1884) е назначен за митрополит на Смирна. През следващите 4 години трима митрополити минават през църковната епархия на Анхиало, включваща тогава освен Поморие и Бургас (Пиргос), още около 80 по-малки градове (Айтос, Карнобат и др.) и села, в които има гръцка църква или училище. След активни действия на поморийския кмет, а вероятно и на други видни личности от общността през 1884 г. на митрополитския престол сяда Григориос Дракопулос, който в писмата се споменава като Григориос Парамитийски по името на предишното населено място, където е служил. Той е от Несебър (Месемврия), има високо за времето си образование в богословското училище в Халки, но за назначаването му в Поморие, вероятно най-голямо значение имат роднинските му връзки. Григориос е брат на първенеца от Поморие Власис Дракопулос и чичо на Емануил Х. Дракопулос, стипендиант в гръцката гимназия в Пловдив - Зарифия дидаскалия. Преместването му в Костур през 1887 г. предизвиква недоволство в Поморие, подклаждано и от роднините му, което довежда до изгонването на наследника му Софрониос ІV (1888-1889). Така на митрополитския престол в Поморие е назначен Василиос ІІ Георгиадис (1889-1906), по-късно вселенски патриарх (1925-1929), който става печално известен около събитията от 1906 г.
Освен с неизвестните до сега данни за историята на Поморие и областта, писмата на кмета П. Карипис са ценни и с неподправените свидетелства за цялостния климат в региона. Те рисуват една автентична картина на тясно преплетени личностни, икономически, политически и национални отношения, която далеч надхвърля стандартните учебникарски истории. Именно защото се занимават с ежедневните грижи на хората, вълнуват се от техните съдби и търсят конкретни, прагматични решения на възникналите проблеми, тези писма разчупват шаблоните и ни разкриват част от колоритната мозайка на живота в Поморие от 80те години на ХІХ век.
Пълният текст на публикацията с приложенията към нея и с научния апарат към тях можете да прочетете
в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски колекции” в PDF-формат.