НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
В БЛИЗКО ПЛАВАНЕ С М/К „КАМЧИЯ” – ПЪРВИЯТ ОТ СЕРИЯТА 300-ТОННИ
Плавах като капитан на м/к „Благой Касабов” и при започнало вече товарене за рейс „Варна – Дурацо” във втората десетневка на януари 1961 г. получих нареждане да сдам командването на кораба на колегата Димитър Свещаров. Причината? Временно трябваше да остана в отдел „Експлоатация” на Параходство „Български морски флот”, за да се реши проблема с неползваните годишни отпуски. Това се обясняваше с факта, че отделът работеше с ограничен брой личен състав и винаги притиснат от изпълнението на плана, нямаше възможност да бъдат осигурени отпуските, когато трябва. Този въпрос се решаваше, когато във въздуха почваше да витае скрито роптание. Въпросът вече не търпял отлагане и ръководството решава чрез временно включване на лице от плавсъстава да приключат с проблема.
Предадох длъжноста на колегата съвипусник Свещаров и на 15 януари 1961 г. се явих в отдел „Експлоатация”. Бяха преминали 4 дни брегова работа, когато ме повика заместник-началникът на Параходство БМФ по експлоатацията капитан Георги Боев, който сподели, че капитанът на м/к „Камчия” се е разболял и няма кой да го смени за рейс Варна-Бургас-Поти за превоз на генерални товари за Иран – транзит през Грузия и обратно с пълен товар памук и че след около 15 дни отново ще продължа задачата за отпуските в отдела. Както винаги, моряшкият ми сак беше готов и веднага приех задачата...
Пълният текст можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
Плавах като капитан на м/к „Благой Касабов” и при започнало вече товарене за рейс „Варна – Дурацо” във втората десетневка на януари 1961 г. получих нареждане да сдам командването на кораба на колегата Димитър Свещаров. Причината? Временно трябваше да остана в отдел „Експлоатация” на Параходство „Български морски флот”, за да се реши проблема с неползваните годишни отпуски. Това се обясняваше с факта, че отделът работеше с ограничен брой личен състав и винаги притиснат от изпълнението на плана, нямаше възможност да бъдат осигурени отпуските, когато трябва. Този въпрос се решаваше, когато във въздуха почваше да витае скрито роптание. Въпросът вече не търпял отлагане и ръководството решава чрез временно включване на лице от плавсъстава да приключат с проблема.
Предадох длъжноста на колегата съвипусник Свещаров и на 15 януари 1961 г. се явих в отдел „Експлоатация”. Бяха преминали 4 дни брегова работа, когато ме повика заместник-началникът на Параходство БМФ по експлоатацията капитан Георги Боев, който сподели, че капитанът на м/к „Камчия” се е разболял и няма кой да го смени за рейс Варна-Бургас-Поти за превоз на генерални товари за Иран – транзит през Грузия и обратно с пълен товар памук и че след около 15 дни отново ще продължа задачата за отпуските в отдела. Както винаги, моряшкият ми сак беше готов и веднага приех задачата...
Пълният текст можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.