НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
НАРОДОВЛАСТИЕ ЛИ?!
Навлизаме в последната права на предизборната кампания – която протича вяло (оценка на медиите – бел. авт.), но ще приключи успешно (за избраните – пак бел. авт.). На нашего брата май все повече е не му е работа да се вре между шамарите на голямото добрутро, по-добре да си гледа бизнеса, корабното завеждане, товарния план или изстраданата пенсийка, за другото има кой да мисли. Засега тези, другите, се надпреварват да ни казват, че мислят само и изключително за нас, техният интерес е на заден план, хич го няма. Нека се понаслаждаваме на това усещане, защото то ще продължи още седмица, най-много до балотажа, а после... После ще дойдат другите избори – за Парламент и ние пак ще се сетим, че тези от „местните” май нещо ни позалъгаха, ама сега е друго нещо, кандидатите за народни избраници нямат никакъв друг интерес, освен да мислят само и изключително за нас. За целта трябва да ги изберем, по-точно, да изберем техните партийки, а те там ще я
Навлизаме в последната права на предизборната кампания – която протича вяло (оценка на медиите – бел. авт.), но ще приключи успешно (за избраните – пак бел. авт.). На нашего брата май все повече е не му е работа да се вре между шамарите на голямото добрутро, по-добре да си гледа бизнеса, корабното завеждане, товарния план или изстраданата пенсийка, за другото има кой да мисли. Засега тези, другите, се надпреварват да ни казват, че мислят само и изключително за нас, техният интерес е на заден план, хич го няма. Нека се понаслаждаваме на това усещане, защото то ще продължи още седмица, най-много до балотажа, а после... После ще дойдат другите избори – за Парламент и ние пак ще се сетим, че тези от „местните” май нещо ни позалъгаха, ама сега е друго нещо, кандидатите за народни избраници нямат никакъв друг интерес, освен да мислят само и изключително за нас. За целта трябва да ги изберем, по-точно, да изберем техните партийки, а те там ще я
Защо преди две десетилетия правехме митинги, или казано на шопски: „Оти ручахме жабетата?”
наредят някак и без нас.
След това пак ще дойде ред на местните парламенти и на кметовете, после - за Президент, след тях иде ред на кандидатите за големия Хамам, после... - абе вие това си го знаете, както и това, че този бардак се води за Демокрация.
Нали помните какво си говорехме в мътното време преди двадесет и кусур години - за да заживеем „като хората”, трябва най-после народовластието да победи. Отворете старите вестници, прочетете горещите статии, спомнете си лозунгите и транспарантите по протестните митинги, и ще видите против кого бяха насочени стрелите на народния гняв - против партокрацията и номенклатурата, против незаконно забогателите, корумпираните, лицемерите, алчните, против привилегиите и празните обещания.... Говорехме си също, че гръбнакът на новото време е малкият и средният бизнес (Бог да ги прости!), че селското стопанство е национален приоритет (да живее негово величество Арендаторът!), че морският туризъм е гордостта на красивата ни Татковина (ама къде се скри от погледа на туриста пустото му море?!), че това трябва „така”, а онова - „иначе”... За толкова години говорилня поне се научихме да не говорим празни приказки, ама не всички, който трябва - не спира да мели и днес. За да тържествува Демокрацията, демек, народовластието.
Сеща ли се някой, че пустата му демокрация не е средство да живеем добре, а тъкмо обратното - следствие. Народите заживяват в демократичен ред, когато си подредят изрядно обществените дела. Чак тогава - не при безработица, инфлация, бюджетни дефицити, дългови кризи, социални вълнения, просрочени ипотечни кредити и замразено кредитиране за малкия бизнес. Иначе гласовете отиват при Адолф, Бенито, Йосиф, Каудильо, Амин Дада, Гривас... Ще кажете, това е минало - но „минало незабравимо”, а за да не изляза прав, има рецепти, които са сложени на масата - например от Джон Ролз и неговата либерална „Теория за справедливостта”: „Всеки човек следва да има равни права по отношение на обширно поле от свободи, съвместими с подобно поле от свободи за „другите”; Социалното и икономическото неравенство следва да бъдат така устроени, че от тях да произтичат преимущества, ползващи всички, като достъпът до определени позиции и длъжности в обществото неизменно да бъде широко достъпен”.
Видяхте ли го, помирисахте ли го, дъхът на новото време - от неравенството да произтичат преимущества, ползващи всички! Сега-засега обаче я караме като във фейлетона на Чудомир: дойде обозът с каруци на дърварите, барабар със стария кмет - горският ги натирва да секат в опосканото. Зададе се впрягът на новия кмет със съпартийците му и току забие в държавната гора, при най-тлъстите дървета. Ако направим справка като кога е писано това - при Демокрацията, да ме прощавате! Че тя е шетала по нашите земи и друг път, ама все за малко.*
Писа Ръка МАРИНОВА
След това пак ще дойде ред на местните парламенти и на кметовете, после - за Президент, след тях иде ред на кандидатите за големия Хамам, после... - абе вие това си го знаете, както и това, че този бардак се води за Демокрация.
Нали помните какво си говорехме в мътното време преди двадесет и кусур години - за да заживеем „като хората”, трябва най-после народовластието да победи. Отворете старите вестници, прочетете горещите статии, спомнете си лозунгите и транспарантите по протестните митинги, и ще видите против кого бяха насочени стрелите на народния гняв - против партокрацията и номенклатурата, против незаконно забогателите, корумпираните, лицемерите, алчните, против привилегиите и празните обещания.... Говорехме си също, че гръбнакът на новото време е малкият и средният бизнес (Бог да ги прости!), че селското стопанство е национален приоритет (да живее негово величество Арендаторът!), че морският туризъм е гордостта на красивата ни Татковина (ама къде се скри от погледа на туриста пустото му море?!), че това трябва „така”, а онова - „иначе”... За толкова години говорилня поне се научихме да не говорим празни приказки, ама не всички, който трябва - не спира да мели и днес. За да тържествува Демокрацията, демек, народовластието.
Сеща ли се някой, че пустата му демокрация не е средство да живеем добре, а тъкмо обратното - следствие. Народите заживяват в демократичен ред, когато си подредят изрядно обществените дела. Чак тогава - не при безработица, инфлация, бюджетни дефицити, дългови кризи, социални вълнения, просрочени ипотечни кредити и замразено кредитиране за малкия бизнес. Иначе гласовете отиват при Адолф, Бенито, Йосиф, Каудильо, Амин Дада, Гривас... Ще кажете, това е минало - но „минало незабравимо”, а за да не изляза прав, има рецепти, които са сложени на масата - например от Джон Ролз и неговата либерална „Теория за справедливостта”: „Всеки човек следва да има равни права по отношение на обширно поле от свободи, съвместими с подобно поле от свободи за „другите”; Социалното и икономическото неравенство следва да бъдат така устроени, че от тях да произтичат преимущества, ползващи всички, като достъпът до определени позиции и длъжности в обществото неизменно да бъде широко достъпен”.
Видяхте ли го, помирисахте ли го, дъхът на новото време - от неравенството да произтичат преимущества, ползващи всички! Сега-засега обаче я караме като във фейлетона на Чудомир: дойде обозът с каруци на дърварите, барабар със стария кмет - горският ги натирва да секат в опосканото. Зададе се впрягът на новия кмет със съпартийците му и току забие в държавната гора, при най-тлъстите дървета. Ако направим справка като кога е писано това - при Демокрацията, да ме прощавате! Че тя е шетала по нашите земи и друг път, ама все за малко.*
Писа Ръка МАРИНОВА