МВ "Компас", новини, октомври 2011 г. :: АГОРАФОБИЯ: СТРАХ ПО БЪЛГАРСКИ* ::

АГОРАФОБИЯ: СТРАХ ПО БЪЛГАРСКИ*
Да се отгледа едно единствено дете, е нужно цяло селище.
Африканска поговорка

В книгата си DE ARCHITECTURA LIBRI DECEM (Десет книги за архитектурата), Марк Витрувий (80–25 г. пр. Хр.) пише: „Дължината на разперените ръце е равна на височината на човек...” През 1492 г. Леонардо да Винчи рисува Витрувианския човек, наричан още Канон на пропорциите – мъж с разперени ръце е поставен в кръг (израз на духа) и в квадрат (израз на материята) – в бележките около рисунката Леонардо е написал: COSMOGRAFIA DEL MINOR MONDO (космография на микрокосмоса).
Забравил „канона на симетрията”, светът продължава да бъде асиметричен, дихотомен (разрязан на две), MONDO ANTI-LEONARDESCO - бедни и богати, болни и здрави, неграмотни и грамотни. Само 500 милиона от наближаващите седем милиарда земляни (EARTHICANS) имат компютри – това е „цифровата пропаст”, която ражда „пропастта в знанията”. Пет милиона деца умират ежегодно от глад в Африка и Азия, други пет милиона започват да пълнеят от деца в САЩ - най-трагичната асиметрия. Гладните и необразованите са най-много в Африка, нахранените и изучените – в западните страни. Три милиона семейства във Великобритания и САЩ имат поне по един милион долара - три милиарда човека в Африка и Азия имат месечен доход по-малко от десет долара.
И в демократична България – нисък стандарт на живот, висока

смъртност от болести и от другата страна - хедонизъм, алчност, агресия и никакъв стремеж да се прави нещо PRO BONO PUBLICO. Както е казвал Атанас Буров: “Българинът като забогатее, той се забравя. Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешкия образ. За него няма нищо свято на този свят. Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. Българинът с пари се смята за по-умен от този, който ги няма.” Така ние сме европейци, които са по-близо до афроазиатския полюс на анти-витрувианския глобус на планетата Земя. Асиметрията богати-бедни съпровожда човешкото общество от векове - протестите, понякога с формат на революции, са пиковите изяви на стремежа на хората за социална справедливост. Сега те отново протестират - този път срещу финансовата политика на банкерите и политиците, довела до „над един милион хора, загубили работата си, десетки хиляди ипотекирани домове, прибрани от банките, и борба за оцеляване на дребните предприемачи.” На 15 октомври 2011 г. вълната на Движението на възмутените (LOS INDIGNADOS), родена от стачките през м. май в Испания, обхвана стотици хиляди хора в повече от 70 страни по света - те излязоха на улиците и площадите - и пред банките - във Франкфурт, Рим, Лондон, Мадрид, Атина, Брюксел, Базел и Ню Йорк, Сиатъл, Денвър, Сан Диего и други градове на САЩ. И питаха: „Защо трябва ние да плащаме за кризата, която банките предизвикаха?” Затова „Окупирай Уолстрийт!” стана девиз на протестиращите в Канада и САЩ, „Окупирай фондовата борса” - в Лондон, разбиване на прозорци на банки и министерства - в Рим.
А в София, Бургас, Варна и други градове на България? Само 20-30 протестиращи в София! Защото има финансова стабилност, пропагандирана от политиците? Или? Ние се измъчваме от условията на живот, от несправедливостта и беззаконието - и се възмущаваме от тях в разговори помежду си в кафенета и кръчми, но не протестираме открито по улиците, площадите и аудиториите. Емигрирането засега е нашата ефективна форма на протест и надежда за по-добри условия за образование и работа, по-добро качество на живот и по-добър социален статут. „Тихо, да не събудим българите” - изписали на плакат гърците, протестиращи в Атина.
Нашите проблеми са в колективното ни мълчание. „Ние самите сме нашето наказание” - като че ли за нас го е казал мъдрият римлянин Марк Теренций (116-27 г. пр. Хр.). Ние живеем „в кротко отчаяние“, както Хенри Дейвид Торо е писал в „Гражданско неподчинение“ за американците от 19-ти век. Ние сме индивидуалисти с особени, свръх-патриархални, еснафски изяви - егоизъм, страх и робско подчинение преобладават над съпричастност и споделена креативност.
Ние страдаме от агорафобия**, Алек - така написах тези дни на мой бивш студент, който няколко пъти писа протестно писмо до министъра на здравеопазването и на образованието и науката.
От Мишел дьо Монтен и Цветан Тодоров, също и от годините ми (71), научих, че живеем в “несъвършената градина”, от Борхес - че човек е “несъвършеният библиотекар”, но - вероятно от бургаската сантименталност - все ми се иска да вярвам, че светът може да бъде по-справедлив, симетричен, витрувиански, MONDO LEONARDESCО.
Д-р Георги ЧАЛДЪКОВ
________________________________________________________________
*От „Пеперудата и синьото хапче” - публесета, подготвени за печат.
** От гръцки, AGORA - площад, PHOBIA - страх; панически страх да бъдеш на улици, площади и други открити места.