НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
„НЕ ЩЕМ НАГРАДИ И ПОКОЙ...”
Терзаят ме съмнения, дали след вчерашните страсти около вота за президент и местни велможи точно наградната ни система е злобата на деня. Ама, както казало кучето, „на мен какво ми е наред, та и топките да са ми отпред”, ще карам направо.
Сигурно и вие сте прочели, че професор Анелия Клисарова, ректорът на Медицинския университет във Варна, е предложена от Министерския съвет за удостояване с орден „Св. св. Кирил и Методий” - първа степен. Нямаме никакви съмнения, че наградата е заслужена, само не мога да разбера що за заслуга е това „във връзка с нейната петдесетгодишнина”. Самият Константин-Кирил Философ е живял едва 42 години и по този „критерий” не би заслужил никакъв наш орден! А ако погледнете в Закона за ордените и медалите, никъде няма да намерите, че се дават за кръгли годишнини. Разбира се, в мотивите за номинацията има упоменати маса заслуги – колко години е ректор, кога е станала професор, къде е ходила по специализации и най-важното – какви сериозни научни постижения има. Ами не можахте ли да я наградите тогава, когато се родиха постиженията? Един олимпийски шампион например си получава медала още в деня на победата, най-много на другия ден, дори без да е минал допинг контролът. Това с ордените не е баш същото, ама ще се съгласите, че връзката е очевидна – постижение, номинация, награда. Най-омразни тирани и международни престъпници с безгранична власт, един Хитлер например, през целия си живот като политически фактор носел военния си „Железен кръст” (който дори не е орден!) и нищо повече. И „другарят” Сталин е награден със звание Герой на Съветския съюз, по повод кръгла годишина, но отказва да го приеме, като несъответстващ на статута му. Виж Брежнев, Живков и с-ие бяха друга работа.
А какъв е статутът на ордена „Св. св. Кирил и Методий”? С най-високата му степен, „огърлието”, се награждават „лица с особено значими заслуги”, а с първата му степен – „с големи заслуги”, все в областта на културата, изкуството, образованието и науката. Какво пък, да навършиш половин век е голяма работа, но не чак особено значима заслуга, друго е ако си навършил 150! Или по-важното в случая е написаното между редовете, на кое стъпалце от „табела на ранговете” си стъпил? Това е повече от очевидно, едва ли някой се съмнява, защо не си го казваме тогава? В една Франция, чийто орден на Почетния легион е национална институция и е станал еталон за наградната система едва ли не в цял свят, министър-председателят става автоматично негов „Велик офицер” щом навърши две години на поста си. Но удостояването със степените на ордена като правило става последователно, като се започва от първата и се счита за голямо изключение, ако този ред бъде нарушен. А когато се налага да бъде нарушен, представя се съответната аргументация. Разбира се и там се случва да го раздават по повод кръгли годишнини, като ефектна украса на празничната маса, и като PR за високия гост от правителството, който ще го връчи на юбиляра.
Практиката да се награждава „по случай навършване на кръгли годишнини” у нас не е нова, но не винаги е било така. „Морски вестник” е публикувал по специален повод факсимиле от орденската книжка на баща ми, Марин Бакалов, на която пише, че втори орден може да му се връчи най-рано след пет години. А мотивът за награждаването не е рожден ден, а предаването в експлоатация на обект с национално значение, с отлични трудови показатели.
Юбилеите са чудесен повод за празнуване, но не и заслуга, няма как да бъда убеден в противното. Изключение правят годишнините на организации и институции с особен принос към обществото ни. Ето, догодина се навършват сто години от създаването на нашата Военна академия и това ще е чудесен повод за празнуване, и за награди. Всекиму според заслугите, нищо, че през цялото време на съществуването й са загубени всички войни, в които сме участвали, включително и малките битки в Камбоджа, и в Кербала.
P.S.
Уважаема професор Клисарова, коленопреклонно моля да ме извините за това, че нетактично Ви намесих с военните. Ценя Вашите заслуги към образованието и науката, затова ми е толкова чоглаво, че ви натирват в кервана, който не го е еня за лаенето на кучетата. А военното братство не е за подценяване, я вижте как са се наместили в същия този Закон, с Ордена за храброст – най-високата му степен е резервирана само за генерали. Очевидно да се пребориш за толкова високо звание трябва да си храбрец, не е шега работа.
А на дейците на образованието и културата им прилича да получават държавни отличия на деня на Светите братя, и по заслуги, както е било отколе.
Янчо БАКАЛОВ
Терзаят ме съмнения, дали след вчерашните страсти около вота за президент и местни велможи точно наградната ни система е злобата на деня. Ама, както казало кучето, „на мен какво ми е наред, та и топките да са ми отпред”, ще карам направо.
Сигурно и вие сте прочели, че професор Анелия Клисарова, ректорът на Медицинския университет във Варна, е предложена от Министерския съвет за удостояване с орден „Св. св. Кирил и Методий” - първа степен. Нямаме никакви съмнения, че наградата е заслужена, само не мога да разбера що за заслуга е това „във връзка с нейната петдесетгодишнина”. Самият Константин-Кирил Философ е живял едва 42 години и по този „критерий” не би заслужил никакъв наш орден! А ако погледнете в Закона за ордените и медалите, никъде няма да намерите, че се дават за кръгли годишнини. Разбира се, в мотивите за номинацията има упоменати маса заслуги – колко години е ректор, кога е станала професор, къде е ходила по специализации и най-важното – какви сериозни научни постижения има. Ами не можахте ли да я наградите тогава, когато се родиха постиженията? Един олимпийски шампион например си получава медала още в деня на победата, най-много на другия ден, дори без да е минал допинг контролът. Това с ордените не е баш същото, ама ще се съгласите, че връзката е очевидна – постижение, номинация, награда. Най-омразни тирани и международни престъпници с безгранична власт, един Хитлер например, през целия си живот като политически фактор носел военния си „Железен кръст” (който дори не е орден!) и нищо повече. И „другарят” Сталин е награден със звание Герой на Съветския съюз, по повод кръгла годишина, но отказва да го приеме, като несъответстващ на статута му. Виж Брежнев, Живков и с-ие бяха друга работа.
А какъв е статутът на ордена „Св. св. Кирил и Методий”? С най-високата му степен, „огърлието”, се награждават „лица с особено значими заслуги”, а с първата му степен – „с големи заслуги”, все в областта на културата, изкуството, образованието и науката. Какво пък, да навършиш половин век е голяма работа, но не чак особено значима заслуга, друго е ако си навършил 150! Или по-важното в случая е написаното между редовете, на кое стъпалце от „табела на ранговете” си стъпил? Това е повече от очевидно, едва ли някой се съмнява, защо не си го казваме тогава? В една Франция, чийто орден на Почетния легион е национална институция и е станал еталон за наградната система едва ли не в цял свят, министър-председателят става автоматично негов „Велик офицер” щом навърши две години на поста си. Но удостояването със степените на ордена като правило става последователно, като се започва от първата и се счита за голямо изключение, ако този ред бъде нарушен. А когато се налага да бъде нарушен, представя се съответната аргументация. Разбира се и там се случва да го раздават по повод кръгли годишнини, като ефектна украса на празничната маса, и като PR за високия гост от правителството, който ще го връчи на юбиляра.
Практиката да се награждава „по случай навършване на кръгли годишнини” у нас не е нова, но не винаги е било така. „Морски вестник” е публикувал по специален повод факсимиле от орденската книжка на баща ми, Марин Бакалов, на която пише, че втори орден може да му се връчи най-рано след пет години. А мотивът за награждаването не е рожден ден, а предаването в експлоатация на обект с национално значение, с отлични трудови показатели.
Юбилеите са чудесен повод за празнуване, но не и заслуга, няма как да бъда убеден в противното. Изключение правят годишнините на организации и институции с особен принос към обществото ни. Ето, догодина се навършват сто години от създаването на нашата Военна академия и това ще е чудесен повод за празнуване, и за награди. Всекиму според заслугите, нищо, че през цялото време на съществуването й са загубени всички войни, в които сме участвали, включително и малките битки в Камбоджа, и в Кербала.
P.S.
Уважаема професор Клисарова, коленопреклонно моля да ме извините за това, че нетактично Ви намесих с военните. Ценя Вашите заслуги към образованието и науката, затова ми е толкова чоглаво, че ви натирват в кервана, който не го е еня за лаенето на кучетата. А военното братство не е за подценяване, я вижте как са се наместили в същия този Закон, с Ордена за храброст – най-високата му степен е резервирана само за генерали. Очевидно да се пребориш за толкова високо звание трябва да си храбрец, не е шега работа.
А на дейците на образованието и културата им прилича да получават държавни отличия на деня на Светите братя, и по заслуги, както е било отколе.
Янчо БАКАЛОВ
Орден „Св. св. Кирил и Методий” - I степен.
Орден „Св. св. Кирил и Методий” – II степен.
Орден „Св. св. Кирил и Методий” – II степен.