НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ГРАБИ, НАРОДЕ!
Нали на бедния човек всичко му било бедно – и имението, и Ролс Ройса, че и слугите. По аналогия, на социалната държава или „държавата на всеобщото благоденствие” всичко трябва да е социално – бюджетът, пенсиите, данъците, фондовете за обществено потребление, институциите и разходите за администрация, законите и политиките. Ако има нещо като универсална справедливост, тя би трябвало да се случва именно тук. По зова на Конституцията нашата мила Татковина уж също се е отправила натам и само чака да й се случи. Ще има да почака, май.
Разговорът, който започнахме вчера, за удостояването с ордени и медали, сочи едно мъничко и пренебрежимо несъвършенство: републиканската ни наградната система по същество е от кастово-елитарен тип. Орденът у нас не е институция и по закон би трябвало да се присъжда за заслуги, но фактически е инструмент за доказване на принадлежност към определени елити. В предизборния дебат около президентските избори дори се направиха съпоставки, кой президент колко ордена бил раздал, само не видяхме за какво са били давани. Така скоро няма да дочакаме деня, в който един 63 годишен учител и класен ръководител в средно училище ще бъде награден с медал затова, че е изпратил на абитуриентски бал двехилядния си възпитаник. Че един „капитан далечно плаване” е получил орден за гражданска доблест, защото е навъртял тридесет години „на море”, а доктор Х (на 47 години – бел. авт.) е удостоен с държавно отличие по повод отличните показатели в клиниката, която ръководи от 15 години.
Ако някой ме подозира в популизъм, левичарски уклон и носталгия към близкото минало, ще му кажа за дядо Иван Драганов от с. Николаевка, „дядо Иван Фелдшера”, който в периода 1920-1945 г. е участъков медик на частна практика, обхващаща осем села. При една спешна акция за ваксиниране на деца срещу дифтерит, някъде през 30-те години, обходил в бяла престилка и спринцовка в ръка всички къщи през една-едничка безсънна седмица. Наградата му е царски указ за удостояване с „Моя орден за гражданска заслуга”. Такива са хиляди, преди и след него – не и сега.
В държавата на всеобщото благоденствие няма „плосък данък”. Защото е простичък и ефектен инструмент на „дясното” управление, обслужващ само и единствено богаташите, и се разминава със социалната справедливост като прасе с коледна елха. Това, че у нас е въведен от „социалистите”, е още едно доказателство колко сме „обратни”. Както и това, че в най-бедната европейска държава, с или без магистрали, атомни електроцентрали и БДЖ-та по всички земни кълбета, една дясна партия има най-висок рейтинг и за нея масово гласуват хората от социалното дъно.
В справедливото общество пенсиите не са социални помощи, а честно отработени и заделени за старини „бели пари”, които „някой” (държавата?!) се е ангажирал да гарантира. Също като у нас!
В социалната държава не се ширят явления от типа „майка-кукувица”. Тук никой не изоставя децата си, също като у нас, където законът вече предвижда за такава постъпка глоба от 5000 лева – ще й вземат на босата Айше, на 14 години, родом от Гран Каньон „Максуда”, везаните чехлички!
В царството на справедливостта не се приемат нарочни закони за обгрижване кефа на нашите момичета и момчета – пак също като у нас, ще ме извинявате! Там полицаите са слуги на народа също толкова, колкото и политиците (вж. българските такива!).
Граби народе, де го има туй нещо (ще разбереш от предизборните дебати през тази седмица).
Янчо БАКАЛОВ
Нали на бедния човек всичко му било бедно – и имението, и Ролс Ройса, че и слугите. По аналогия, на социалната държава или „държавата на всеобщото благоденствие” всичко трябва да е социално – бюджетът, пенсиите, данъците, фондовете за обществено потребление, институциите и разходите за администрация, законите и политиките. Ако има нещо като универсална справедливост, тя би трябвало да се случва именно тук. По зова на Конституцията нашата мила Татковина уж също се е отправила натам и само чака да й се случи. Ще има да почака, май.
Разговорът, който започнахме вчера, за удостояването с ордени и медали, сочи едно мъничко и пренебрежимо несъвършенство: републиканската ни наградната система по същество е от кастово-елитарен тип. Орденът у нас не е институция и по закон би трябвало да се присъжда за заслуги, но фактически е инструмент за доказване на принадлежност към определени елити. В предизборния дебат около президентските избори дори се направиха съпоставки, кой президент колко ордена бил раздал, само не видяхме за какво са били давани. Така скоро няма да дочакаме деня, в който един 63 годишен учител и класен ръководител в средно училище ще бъде награден с медал затова, че е изпратил на абитуриентски бал двехилядния си възпитаник. Че един „капитан далечно плаване” е получил орден за гражданска доблест, защото е навъртял тридесет години „на море”, а доктор Х (на 47 години – бел. авт.) е удостоен с държавно отличие по повод отличните показатели в клиниката, която ръководи от 15 години.
Ако някой ме подозира в популизъм, левичарски уклон и носталгия към близкото минало, ще му кажа за дядо Иван Драганов от с. Николаевка, „дядо Иван Фелдшера”, който в периода 1920-1945 г. е участъков медик на частна практика, обхващаща осем села. При една спешна акция за ваксиниране на деца срещу дифтерит, някъде през 30-те години, обходил в бяла престилка и спринцовка в ръка всички къщи през една-едничка безсънна седмица. Наградата му е царски указ за удостояване с „Моя орден за гражданска заслуга”. Такива са хиляди, преди и след него – не и сега.
В държавата на всеобщото благоденствие няма „плосък данък”. Защото е простичък и ефектен инструмент на „дясното” управление, обслужващ само и единствено богаташите, и се разминава със социалната справедливост като прасе с коледна елха. Това, че у нас е въведен от „социалистите”, е още едно доказателство колко сме „обратни”. Както и това, че в най-бедната европейска държава, с или без магистрали, атомни електроцентрали и БДЖ-та по всички земни кълбета, една дясна партия има най-висок рейтинг и за нея масово гласуват хората от социалното дъно.
В справедливото общество пенсиите не са социални помощи, а честно отработени и заделени за старини „бели пари”, които „някой” (държавата?!) се е ангажирал да гарантира. Също като у нас!
В социалната държава не се ширят явления от типа „майка-кукувица”. Тук никой не изоставя децата си, също като у нас, където законът вече предвижда за такава постъпка глоба от 5000 лева – ще й вземат на босата Айше, на 14 години, родом от Гран Каньон „Максуда”, везаните чехлички!
В царството на справедливостта не се приемат нарочни закони за обгрижване кефа на нашите момичета и момчета – пак също като у нас, ще ме извинявате! Там полицаите са слуги на народа също толкова, колкото и политиците (вж. българските такива!).
Граби народе, де го има туй нещо (ще разбереш от предизборните дебати през тази седмица).
Янчо БАКАЛОВ
