НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ БЪЛГАРИЯ!
Дали моите студенти ще се сетят кой е Константин Костенечки, Йоан Екзарх, Григорий Цамблак или Авксентий Велешки, и дали техните връстници от Македония ще знаят, че епохалният труд на братя Миладинови, родом от Струга, е озаглавен „Български народни песни”? Интересува ли се днес някой, как така Народният събор в Цариград избира за екзарх Иларион Макариополски, легенда и мъченик на „църковния въпрос”, а първенците от Българско да вземат да забравят да си ударят печатите, и на другия ден да изберат друг (нещо като днешните избирателни комисии).
Било е време, когато като Народни будители се чествали българските книжовници и борци за национално освобождение в периода от приемането на християнството до края на ХІХ век. Мъдро решение, самите герои ги няма, в този ден на почит всяко петънце около техните имена отдавна е забравено, така иконата чак блести. Някои са творили песни и те са си тука – класика! Историята славянобългарска на дякона Паисий още с появата си е станала реликва. Други са писали жития - и те са станали класика. На трети са посветени оди, иди разбери истина ли е това, дето се говори в тях, или е уйдурма (Хаджията от Сливен самодива в бяла премяна го е целувала, ама „бърже”).
Има такива, които са станали обект на сплетни и одумки – глумливият Алеко Константинов се гъбаркал с присъдата над едно куче, която издал берковският кадия, бъдещ Патриарх на българската литература. Самият Вазов пък не пропуснал да се прояви като акана-българин, с поканата си до Падишаха, да си дойде и да поеме българските работи, защото тези, новите, не се траят!
Светецът Васил Левски бил недолюбван от Раковски (че кой обича светци около себе си!). Колко му е заради това да се завихри интрига, кой е по-по-най, и дали ако този беше вместо онзи, нямаше там да е някой друг – българският език е благодатен за такива червиви приказки. За Раковски обаче Вазов казва: „Нямаше нищо, а трябваше всичко. Раковски се нае и достави всичко”. Блестяща епитафия, нетленен къс гранит за неръкотворния паметник, издигнат от плеядата Будители, не за себе си, за нас – грядущите поколения! Нарекли са живота си за курбан, да пребъде Държавата на духа, нашата България и за да не се срамуваме от нея!
P.S.
На телевизионния екран засиява одухотвореното лице на един съвременен възбудител, доцент Григорий Вазов (ишаллах! потомък), ректор на нещо, а срещу него лови мъдрите мисли Телевизионер.
- Аз съм удовлетворен, че синдикатите определят бюджета като рестриктивен (ограничителен – както би казала баба му). Ако кажат, че е много-много рестриктивен, значи е още по добър.
Телевизионерът се усмихва очарован от това прозрение.
- Аз като Мирча Кришан, мога пак да кажа за краставицата – остроумничи академичният колос – така че, да се върнем към образованието. Не е вярно, че някога сме имали добро образование! Ако беше така, щяхме да сме един народ от умни хора, образовани..., които могат да ...
- ... произвеждат принадена стойност – бърза да му се притече на помощ телевизионният гений.
- ... произвеждат принадена стойност – повтаря като зомбиран доцентът.
Я каква била тя, принадена стойност им се приискало, хем други да я произвеждат! А класиците на политикономията, далеч преди Маркс, я представят като незаплатен труд. Кой ли ще сложи в джоба си тази хапка, незаплатената, за която нашите нови будители са се размечтали?
Янчо БАКАЛОВ
Илюстрации ИНТЕРНЕТ
Дали моите студенти ще се сетят кой е Константин Костенечки, Йоан Екзарх, Григорий Цамблак или Авксентий Велешки, и дали техните връстници от Македония ще знаят, че епохалният труд на братя Миладинови, родом от Струга, е озаглавен „Български народни песни”? Интересува ли се днес някой, как така Народният събор в Цариград избира за екзарх Иларион Макариополски, легенда и мъченик на „църковния въпрос”, а първенците от Българско да вземат да забравят да си ударят печатите, и на другия ден да изберат друг (нещо като днешните избирателни комисии).
Било е време, когато като Народни будители се чествали българските книжовници и борци за национално освобождение в периода от приемането на християнството до края на ХІХ век. Мъдро решение, самите герои ги няма, в този ден на почит всяко петънце около техните имена отдавна е забравено, така иконата чак блести. Някои са творили песни и те са си тука – класика! Историята славянобългарска на дякона Паисий още с появата си е станала реликва. Други са писали жития - и те са станали класика. На трети са посветени оди, иди разбери истина ли е това, дето се говори в тях, или е уйдурма (Хаджията от Сливен самодива в бяла премяна го е целувала, ама „бърже”).
Има такива, които са станали обект на сплетни и одумки – глумливият Алеко Константинов се гъбаркал с присъдата над едно куче, която издал берковският кадия, бъдещ Патриарх на българската литература. Самият Вазов пък не пропуснал да се прояви като акана-българин, с поканата си до Падишаха, да си дойде и да поеме българските работи, защото тези, новите, не се траят!
Светецът Васил Левски бил недолюбван от Раковски (че кой обича светци около себе си!). Колко му е заради това да се завихри интрига, кой е по-по-най, и дали ако този беше вместо онзи, нямаше там да е някой друг – българският език е благодатен за такива червиви приказки. За Раковски обаче Вазов казва: „Нямаше нищо, а трябваше всичко. Раковски се нае и достави всичко”. Блестяща епитафия, нетленен къс гранит за неръкотворния паметник, издигнат от плеядата Будители, не за себе си, за нас – грядущите поколения! Нарекли са живота си за курбан, да пребъде Държавата на духа, нашата България и за да не се срамуваме от нея!
P.S.
На телевизионния екран засиява одухотвореното лице на един съвременен възбудител, доцент Григорий Вазов (ишаллах! потомък), ректор на нещо, а срещу него лови мъдрите мисли Телевизионер.
- Аз съм удовлетворен, че синдикатите определят бюджета като рестриктивен (ограничителен – както би казала баба му). Ако кажат, че е много-много рестриктивен, значи е още по добър.
Телевизионерът се усмихва очарован от това прозрение.
- Аз като Мирча Кришан, мога пак да кажа за краставицата – остроумничи академичният колос – така че, да се върнем към образованието. Не е вярно, че някога сме имали добро образование! Ако беше така, щяхме да сме един народ от умни хора, образовани..., които могат да ...
- ... произвеждат принадена стойност – бърза да му се притече на помощ телевизионният гений.
- ... произвеждат принадена стойност – повтаря като зомбиран доцентът.
Я каква била тя, принадена стойност им се приискало, хем други да я произвеждат! А класиците на политикономията, далеч преди Маркс, я представят като незаплатен труд. Кой ли ще сложи в джоба си тази хапка, незаплатената, за която нашите нови будители са се размечтали?
Янчо БАКАЛОВ
Илюстрации ИНТЕРНЕТ
