НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
АНАЛОГИИ, АНАЛОГИИ (НО БЕЗ ИДЕОЛОГИИ)...
Чухте ли, че черната каса за агитиране на колебаещите се в местните избори била завъртяла едно 100 милиона лева? Машала, ама не ми се вярва, повече трябва да са. Защото сивата икономика е ударила тридесет процента (от националната – бел. авт.), значи свободни пари има, май за следващите избори трябва да си искаме повече. Тази вала-биля ни дойде с покровителството на Великите сили, които по-добре знаят какво и как. Нали те ни отвориха очите за чуждите фондове, за математа с обществените поръчки, по процедури и процедурчета около конфликта на интереси и ние, като добри ученици, се изучихме завчас. Така е, ама не е нещо ново по нашите земи. Често се е случвало в миналото нещо подобно и все като се месят онези, Големите.
Като се заклатила Османската империя и като пропищели християните в нея, че им предявяват за плащане чужди сметки, едни европейски държави заклатили пръст на тирана, предупредили го да внимава. Даже му казали кого ще покровителстват и как. А той (тиранът) дал заден ход и взел да се поправя. Например, в княжествата Молдова и Влашко пращал за каймаками само християни – от Рум милета, демек, гърци. И мандати имали даже, всеки по за две години. Ама как да изберат кого да пратят – организирали се конкурси, нещо като обществена поръчка, с принципал Високата порта. Познайте сега дали били прозрачни или всичко се договаряло „под масата”. Не, няма да е било под масата, защото в турската къща те били нисички, току до земята, някъде по тъмните ъгли трябва да е ставало. И който претендент дадял най-големия рушвет – гушвал султанския ферман. А в Молдовата и по Влашко се питали: „Колко струва тази година пашалъкът? Боже, помагай, толкова пара сега как се събира, че и за него да останат! Я дигайте хайванчетата и парцалите, и да бягаме, че няма да има тука живот!”
Та колко ни струваше пашалъкът на тези избори, разбрахте ли?
Бай ЯНКО
Чухте ли, че черната каса за агитиране на колебаещите се в местните избори била завъртяла едно 100 милиона лева? Машала, ама не ми се вярва, повече трябва да са. Защото сивата икономика е ударила тридесет процента (от националната – бел. авт.), значи свободни пари има, май за следващите избори трябва да си искаме повече. Тази вала-биля ни дойде с покровителството на Великите сили, които по-добре знаят какво и как. Нали те ни отвориха очите за чуждите фондове, за математа с обществените поръчки, по процедури и процедурчета около конфликта на интереси и ние, като добри ученици, се изучихме завчас. Така е, ама не е нещо ново по нашите земи. Често се е случвало в миналото нещо подобно и все като се месят онези, Големите.
Като се заклатила Османската империя и като пропищели християните в нея, че им предявяват за плащане чужди сметки, едни европейски държави заклатили пръст на тирана, предупредили го да внимава. Даже му казали кого ще покровителстват и как. А той (тиранът) дал заден ход и взел да се поправя. Например, в княжествата Молдова и Влашко пращал за каймаками само християни – от Рум милета, демек, гърци. И мандати имали даже, всеки по за две години. Ама как да изберат кого да пратят – организирали се конкурси, нещо като обществена поръчка, с принципал Високата порта. Познайте сега дали били прозрачни или всичко се договаряло „под масата”. Не, няма да е било под масата, защото в турската къща те били нисички, току до земята, някъде по тъмните ъгли трябва да е ставало. И който претендент дадял най-големия рушвет – гушвал султанския ферман. А в Молдовата и по Влашко се питали: „Колко струва тази година пашалъкът? Боже, помагай, толкова пара сега как се събира, че и за него да останат! Я дигайте хайванчетата и парцалите, и да бягаме, че няма да има тука живот!”
Та колко ни струваше пашалъкът на тези избори, разбрахте ли?
Бай ЯНКО
Княз Александър Стефанов Богориди (Алеко Паша) - османски държавник от български произход - член на Държавния съвет, министър на обществените сгради, пощите и телеграфите, дипломатически агент в Молдова, член на дипломатическата мисия в Лондон, посланик във Виена (1876 - 1877). Александър Богориди е назначен за главен управител на Източна Румелия на 13 март 1879. След абдикацията на княз Александър Батенберг през 1886 г., Александър Богориди е един от кандидатите за българския престол.
Източник: muzeini-relikvi.net; https://bg.wikipedia.org/wiki
Източник: muzeini-relikvi.net; https://bg.wikipedia.org/wiki
