НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
МОРЕТО - НАЙ-ДОБРАТА ИЗПИТНА КОМИСИЯ
След разтоварване слънчоглед в Ливорно, с м/к „Васил Левски” по чартър отплавахме за Сфакс (Тунис) за приемане на пълен товар фосфат за Щетин (Полша). Товаренето на фосфата и преходът премина нормално и на 03.01.1960 г. застанахме на котва на рейда пред устието на река Одер. За влизане в порта трябваше да изчакаме да се освободи кей, на който ще разтоварваме.
При заставане на кея за разтоварване, получихме радиограма-нареждане, за рейс за България – пълен товар метали от Анверс за Варна, но преди това от Щетин трябваше да натоварим четири тежки колета, които представляваха 60-тонни котли за ТЕЦ „Марица изток”. Те бяха доставка от ГДР. Котлите бяха негабаритни товари и по транзитните железници не можеха да се доставят. За нас те бяха доста неприятен товар. В началото ги отказахме, като имахме предвид размерите им и размерите на отворите на хамбарите 2-ри и 4-ти. Но след настояване от Параходство „Български морски флот” заедно с капитан Иван Антонов с метър в ръка преценихме повторно размерите на котлите. Те вече няколко месеца престояваха в порта и това ни повлия да вземем решение, че на милиметри, развъртени от тежкия плаващ товарен кран по диагонала на въпросните хамбари, ще може да ги на товарим. Така ние - българските мореплаватели, вграждахме моряшкия си труд в най-значимите национални обекти с голямо значение за развитието на икономиката.
Пълният текст можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
След разтоварване слънчоглед в Ливорно, с м/к „Васил Левски” по чартър отплавахме за Сфакс (Тунис) за приемане на пълен товар фосфат за Щетин (Полша). Товаренето на фосфата и преходът премина нормално и на 03.01.1960 г. застанахме на котва на рейда пред устието на река Одер. За влизане в порта трябваше да изчакаме да се освободи кей, на който ще разтоварваме.
При заставане на кея за разтоварване, получихме радиограма-нареждане, за рейс за България – пълен товар метали от Анверс за Варна, но преди това от Щетин трябваше да натоварим четири тежки колета, които представляваха 60-тонни котли за ТЕЦ „Марица изток”. Те бяха доставка от ГДР. Котлите бяха негабаритни товари и по транзитните железници не можеха да се доставят. За нас те бяха доста неприятен товар. В началото ги отказахме, като имахме предвид размерите им и размерите на отворите на хамбарите 2-ри и 4-ти. Но след настояване от Параходство „Български морски флот” заедно с капитан Иван Антонов с метър в ръка преценихме повторно размерите на котлите. Те вече няколко месеца престояваха в порта и това ни повлия да вземем решение, че на милиметри, развъртени от тежкия плаващ товарен кран по диагонала на въпросните хамбари, ще може да ги на товарим. Така ние - българските мореплаватели, вграждахме моряшкия си труд в най-значимите национални обекти с голямо значение за развитието на икономиката.
Пълният текст можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.