НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ОТ ВАРНА: „КЪМ НЕБЕТО”!
По случай 100-годишнината на първото българско авиационно периодично издание
Авторът на изследване на авиационния периодичен печат в България до 1944 г. (1986 г., сп. „Военноисторически сборник”) внушава, че нашите издатели нямали реална представа за развитието на авиационното дело в света до 1910 г. и това състояние се променило едва към края на същата година, „когато руският летец Борис Симеонович Маслеников извършва успешни полети със самолет в района на София”. В действителност обаче от средата на ХІХ в. до началото на 1911 г. са публикувани няколкостотин заглавия на авиационна тема, които свидетелстват за завидния усет на българските издатели и автори към новостите в авиацията в света и заслужават отделно проучване и представяне. Тези материали се отличават с голямо тематично разнообразие, значителен брой на български автори и изключително широк интерес на редактори и читатели (при мое частично проучване установих авиационни публикации в над 70 периодични издания от всички краища на страната). Те показват, че варненският „авиатичен лист” се появява като обективна потребност на засиления обществен интерес в България към развитието на авиацията и от насърчителните първи професионални успехи на българските специалисти в тази област на техниката. Иначе причината списанието „Към Небето” да види бял свят именно във Варна е свързана с това, че неговият създател Иван Славов Гевренов (1884 - 1966 г.), един от видните български авиационни дейци, е женен за варненката Мария Тинева [66, с. 159] и към края на 1911 г. младото семейство живее във Варна.
Първият брой на „Към Небето. Авиатичен лист” се появява във Варна на 1 (14) ноември 1911 г. Предвидено било списанието да излиза два пъти в месеца, но Ив. Гевренов успява да издаде само пет броя, като последните три са обединени в една книжка. Редакторът си поставя амбициозни задачи, като освен „подробното изложение на различните технически тънкости, съставляващи днес тъй наречената обща теория на въздушната навигация”, предвижда „преди всичко да влезе подробното и елементарно разяснение на онези многобройни практически и експериментални положения, които съставляват днес едва ли не най-важната част на въпроса”. За да популяризира авиацията той възнамерява: да дава „най-енергична подкрепа на всички предприятия, засягащи неговата област”, да съдейства за „основаването на авиатични клубове, подобно на този в София”, да организира „специални въздушни полети и надхвърквания с участието на чуждостранни, а по-късно, при появяването им, с български авиатори”, да поощрява изобретателската дейност, като урежда „специални публични конкурси и изложби за малки опитни модели и действителни апарати”.
По случай 100-годишнината на първото българско авиационно периодично издание
Авторът на изследване на авиационния периодичен печат в България до 1944 г. (1986 г., сп. „Военноисторически сборник”) внушава, че нашите издатели нямали реална представа за развитието на авиационното дело в света до 1910 г. и това състояние се променило едва към края на същата година, „когато руският летец Борис Симеонович Маслеников извършва успешни полети със самолет в района на София”. В действителност обаче от средата на ХІХ в. до началото на 1911 г. са публикувани няколкостотин заглавия на авиационна тема, които свидетелстват за завидния усет на българските издатели и автори към новостите в авиацията в света и заслужават отделно проучване и представяне. Тези материали се отличават с голямо тематично разнообразие, значителен брой на български автори и изключително широк интерес на редактори и читатели (при мое частично проучване установих авиационни публикации в над 70 периодични издания от всички краища на страната). Те показват, че варненският „авиатичен лист” се появява като обективна потребност на засиления обществен интерес в България към развитието на авиацията и от насърчителните първи професионални успехи на българските специалисти в тази област на техниката. Иначе причината списанието „Към Небето” да види бял свят именно във Варна е свързана с това, че неговият създател Иван Славов Гевренов (1884 - 1966 г.), един от видните български авиационни дейци, е женен за варненката Мария Тинева [66, с. 159] и към края на 1911 г. младото семейство живее във Варна.
Първият брой на „Към Небето. Авиатичен лист” се появява във Варна на 1 (14) ноември 1911 г. Предвидено било списанието да излиза два пъти в месеца, но Ив. Гевренов успява да издаде само пет броя, като последните три са обединени в една книжка. Редакторът си поставя амбициозни задачи, като освен „подробното изложение на различните технически тънкости, съставляващи днес тъй наречената обща теория на въздушната навигация”, предвижда „преди всичко да влезе подробното и елементарно разяснение на онези многобройни практически и експериментални положения, които съставляват днес едва ли не най-важната част на въпроса”. За да популяризира авиацията той възнамерява: да дава „най-енергична подкрепа на всички предприятия, засягащи неговата област”, да съдейства за „основаването на авиатични клубове, подобно на този в София”, да организира „специални въздушни полети и надхвърквания с участието на чуждостранни, а по-късно, при появяването им, с български авиатори”, да поощрява изобретателската дейност, като урежда „специални публични конкурси и изложби за малки опитни модели и действителни апарати”.
От отпечатаните общо 36 страници на петте броя преобладаващата част е посветена на историята на въздухоплаването и авиацията. От това гледище, може да се приеме, че „Към Небето” е първото българско периодично издание по историята на авиацията.
Макар и отчасти, „Към Небето” има място и в морската ни история. На стр. 7 в първия брой е поместена кратка биография на Вилхелм Крес (1836 - 1913 г.) - известен австрийски авиационен конструктор и създател на първия водосамолет (1901 г.). Тя е свидетелство за готовността на Ив. Гевренов да отделя място за представянето на жизнения и творчески път „на малцината онези „непрактични”, „утописти” и даже „полу-луди” хора, които въпреки непреодолимите трудности, ограждащи ги от всички страни, бяха решили да не пожалат нито труд, нито състояние, нито даже живота си, преди да снабдят человечеството с криле”. Специално внимание заслужава статията „Летящите модели”. В нея Георги Стоянов Георгиев (1881-1959 г.) за пръв път в българската авиационна литература разглежда основни въпроси на авиомоделизма: изтъква значението на моделния метод за развитието на техниката, обосновава необходимостта от развитието на авиомоделизма в България, дава конкретни подробни указания, включително чертеж, за изработването на гуменомоторен модел на френския моноплан „Антоанет”. Наред с това обаче авторът отбелязва, че „Развитието на крупни отрасли като корабостроенето в голяма степен се дължи на опитите с малки мащабни модели”.
Поради липсва на средства Ив. Гевренов е принуден да прекрати издаването на „авиатичния лист” след петия му брой. Въпреки краткото си съществуване обаче той оставя трайна диря в историята на българската авиационна литература.
Иван АЛЕКСИЕВ
Илюстрации:
https://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=3411
Макар и отчасти, „Към Небето” има място и в морската ни история. На стр. 7 в първия брой е поместена кратка биография на Вилхелм Крес (1836 - 1913 г.) - известен австрийски авиационен конструктор и създател на първия водосамолет (1901 г.). Тя е свидетелство за готовността на Ив. Гевренов да отделя място за представянето на жизнения и творчески път „на малцината онези „непрактични”, „утописти” и даже „полу-луди” хора, които въпреки непреодолимите трудности, ограждащи ги от всички страни, бяха решили да не пожалат нито труд, нито състояние, нито даже живота си, преди да снабдят человечеството с криле”. Специално внимание заслужава статията „Летящите модели”. В нея Георги Стоянов Георгиев (1881-1959 г.) за пръв път в българската авиационна литература разглежда основни въпроси на авиомоделизма: изтъква значението на моделния метод за развитието на техниката, обосновава необходимостта от развитието на авиомоделизма в България, дава конкретни подробни указания, включително чертеж, за изработването на гуменомоторен модел на френския моноплан „Антоанет”. Наред с това обаче авторът отбелязва, че „Развитието на крупни отрасли като корабостроенето в голяма степен се дължи на опитите с малки мащабни модели”.
Поради липсва на средства Ив. Гевренов е принуден да прекрати издаването на „авиатичния лист” след петия му брой. Въпреки краткото си съществуване обаче той оставя трайна диря в историята на българската авиационна литература.
Иван АЛЕКСИЕВ
Илюстрации:
https://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=3411