НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
НЕУМЕСТНО
(По повод писмото на един Заблуден)
Чета написаното от ръка Маринова за 10-ти ноември и се чудя, още ли има такива хора? Докога с тази ирония към настоящето и носталгия към миналото? Каза ви се, преходът завърши, нали това искахме, сега се задава рецесия, после ще има криза и т.н. – вашият Маркс нали за това пишеше, за цикличния характер на кризите при капитализъма.
И какво му беше хубавото „едно време”? Гледам, в един вестник написали, че преди 10-ти имало само два вида кашкавал, ама истински. Какво му е хубавото да ядеш кашкавал „Балкански”, например? Знаеш ли от какво са го произвеждали – от овче мляко! От това по-вредно нещо има ли, ти за лактозата не си ли чувал, как руши здравето (вж. Мирча Кришан – бел. авт.). Написало още онова момче във вестника, че с една средна заплата можело да се купят 6000 киловата ток. Можело, ама бай Тошо ни беше обърнал на
(По повод писмото на един Заблуден)
Чета написаното от ръка Маринова за 10-ти ноември и се чудя, още ли има такива хора? Докога с тази ирония към настоящето и носталгия към миналото? Каза ви се, преходът завърши, нали това искахме, сега се задава рецесия, после ще има криза и т.н. – вашият Маркс нали за това пишеше, за цикличния характер на кризите при капитализъма.
И какво му беше хубавото „едно време”? Гледам, в един вестник написали, че преди 10-ти имало само два вида кашкавал, ама истински. Какво му е хубавото да ядеш кашкавал „Балкански”, например? Знаеш ли от какво са го произвеждали – от овче мляко! От това по-вредно нещо има ли, ти за лактозата не си ли чувал, как руши здравето (вж. Мирча Кришан – бел. авт.). Написало още онова момче във вестника, че с една средна заплата можело да се купят 6000 киловата ток. Можело, ама бай Тошо ни беше обърнал на
Всеки може да си позволи каквато си иска доза от носталгия!
дискотека, ако не помните, два часа има, три часа няма, цялата страна мигаше като развалена цветомузика.
Ами селяните на какъв хал бяха, събрали им на едно бащината земя и ги карат да я работят срещу заплата и осигуровки. Дали им и „частно ползване” - в единия край на селото половин декар бостан, в другия - два декара царевица, и в двора си засели на един декар зеленчукова градина, ще се изпотрепят от работа. И къщи строят, на два етажа, като за последно. Залъгват ги, че им прокарали водопровод, улиците били асфалтирани, токът щял да бъде с по-добро качество... И граби, мамицата й държава, извадил си мед - „Наркооп”-ът готов да го изкупи. Гледаш прасе или две телета за „Родопа” - и те готови да плащат, и ти ги вземат от ръцете. Страда, селенията, защото другото прасе заминава за града при сина и дъщерята, а те я карат на солена сланина и пръжки (снахата тях не ги искала, вредeли й на талията), и червено вино цяла зима. Невежество ти казвам, ужас, трупат холестерин, холестерол и холестотрап, такива болести се бяха завъдили от пусти мазни хапки!
Ами циганите (новоприставлени роми), те какво тегло теглеха! Карат ги да работят, мъжете в Строителни войски чак на занаят ги учеха. Абе, Маринов, не знаеш ли, че в Европа е прието да се уважава културата на номадските етноси, да си ходят насам-натам, есенно време по лозята, рано на пролет с кончето по покаралото жито, жените и децата - по селските кокошарници, вечер - с бензотриона по горските сечища и да се прехранват, хората. Ама какво да ти говоря за Европа, носталгията май те е обърнала на изток и не искаш да видиш гредата в окото си. Гледай на изток, щом искаш, ти знаеш ли, че годишно преработвахме 10-12 милиона тона суров руски петрол, а на нас ни трябваше по-малко от половината. Другото - за износ, и на американците сме продавали, а те в това време бомбардираха Виетнам, това не е ли позор (ама то май на американците, когато и да им продадеш нещо, те все бомбардират).
Оня сатрап, Брежнев, ежегодно вземал от устата на руския селянин и субсидирал нашето селско стопанство, да му продаваме после червени домати, „икра бакладжан”, и кисели краставички, да пиянстват с това тънко мезе! А като идваха тука руски туристи, караха ги да вървят на групи, да не смеят да си споделят на четири очи, че у нас било като „на запад”.
Ами Зоро, колко свински шол е изял, от кварталния касапин, който му го таксувал като „трупно месо”. Нарежда се на опашката и като му дойде редът, ще рече с половин глас „Две кила свинско за Другаря Василев!”. Ще се обърне, човекът, ще си влезе в склада и след малко се връща с увито в амбалажна хартия „нещо”. Веднъж обаче му дошло на ума да попита:
- Абе, кой беше този Василев?
- Как кой, аз бе! - отзовал се на минутата наш Зоро.
Марин-о-о-в, неуместна ти е носталгията, да знаеш! Всяко време е добро, ако си Зоро. А ако не си, кой ти е крив?
P.S.
Тамарка, внедрена мома на КГБ в една българска група офицери - слушатели в „Съюза”, споделя впечатления от посещението си във Варна, на почивка със съпруга си, също офицер, във военнопочивния дом на комплекс „Дружба”:
Организирали им екскурзия до София. Качили се на нощния бърз влак и в 07 ч. 10 м. вече били на гарата. Градът още спял и някой, който бил идвал и друг път, ги повел пешком покрай трамвайната линия към центъра. Междувременно пред магазините спирали камиони, натоварени с мляко, байчото разтоварвал направо на тротоара каси с пълни буркани и найлонови опаковки, без да има някой от магазина да му ги приема - и нищо. Тамарка мигом си представила, че това се случва в града-герой Москва и каква тълпа от грачещи бабушкери ще се натрупа над касите, докато ги разнесат до последно перце, и започнала истерично да се кикоти. След нея - и другите туристи, ако и да не са били всичките московчани.
Ех, Тамара Артемиевна, дано да не си идвала скоро по нашенско!
Бай ЯНКО
Ами селяните на какъв хал бяха, събрали им на едно бащината земя и ги карат да я работят срещу заплата и осигуровки. Дали им и „частно ползване” - в единия край на селото половин декар бостан, в другия - два декара царевица, и в двора си засели на един декар зеленчукова градина, ще се изпотрепят от работа. И къщи строят, на два етажа, като за последно. Залъгват ги, че им прокарали водопровод, улиците били асфалтирани, токът щял да бъде с по-добро качество... И граби, мамицата й държава, извадил си мед - „Наркооп”-ът готов да го изкупи. Гледаш прасе или две телета за „Родопа” - и те готови да плащат, и ти ги вземат от ръцете. Страда, селенията, защото другото прасе заминава за града при сина и дъщерята, а те я карат на солена сланина и пръжки (снахата тях не ги искала, вредeли й на талията), и червено вино цяла зима. Невежество ти казвам, ужас, трупат холестерин, холестерол и холестотрап, такива болести се бяха завъдили от пусти мазни хапки!
Ами циганите (новоприставлени роми), те какво тегло теглеха! Карат ги да работят, мъжете в Строителни войски чак на занаят ги учеха. Абе, Маринов, не знаеш ли, че в Европа е прието да се уважава културата на номадските етноси, да си ходят насам-натам, есенно време по лозята, рано на пролет с кончето по покаралото жито, жените и децата - по селските кокошарници, вечер - с бензотриона по горските сечища и да се прехранват, хората. Ама какво да ти говоря за Европа, носталгията май те е обърнала на изток и не искаш да видиш гредата в окото си. Гледай на изток, щом искаш, ти знаеш ли, че годишно преработвахме 10-12 милиона тона суров руски петрол, а на нас ни трябваше по-малко от половината. Другото - за износ, и на американците сме продавали, а те в това време бомбардираха Виетнам, това не е ли позор (ама то май на американците, когато и да им продадеш нещо, те все бомбардират).
Оня сатрап, Брежнев, ежегодно вземал от устата на руския селянин и субсидирал нашето селско стопанство, да му продаваме после червени домати, „икра бакладжан”, и кисели краставички, да пиянстват с това тънко мезе! А като идваха тука руски туристи, караха ги да вървят на групи, да не смеят да си споделят на четири очи, че у нас било като „на запад”.
Ами Зоро, колко свински шол е изял, от кварталния касапин, който му го таксувал като „трупно месо”. Нарежда се на опашката и като му дойде редът, ще рече с половин глас „Две кила свинско за Другаря Василев!”. Ще се обърне, човекът, ще си влезе в склада и след малко се връща с увито в амбалажна хартия „нещо”. Веднъж обаче му дошло на ума да попита:
- Абе, кой беше този Василев?
- Как кой, аз бе! - отзовал се на минутата наш Зоро.
Марин-о-о-в, неуместна ти е носталгията, да знаеш! Всяко време е добро, ако си Зоро. А ако не си, кой ти е крив?
P.S.
Тамарка, внедрена мома на КГБ в една българска група офицери - слушатели в „Съюза”, споделя впечатления от посещението си във Варна, на почивка със съпруга си, също офицер, във военнопочивния дом на комплекс „Дружба”:
Организирали им екскурзия до София. Качили се на нощния бърз влак и в 07 ч. 10 м. вече били на гарата. Градът още спял и някой, който бил идвал и друг път, ги повел пешком покрай трамвайната линия към центъра. Междувременно пред магазините спирали камиони, натоварени с мляко, байчото разтоварвал направо на тротоара каси с пълни буркани и найлонови опаковки, без да има някой от магазина да му ги приема - и нищо. Тамарка мигом си представила, че това се случва в града-герой Москва и каква тълпа от грачещи бабушкери ще се натрупа над касите, докато ги разнесат до последно перце, и започнала истерично да се кикоти. След нея - и другите туристи, ако и да не са били всичките московчани.
Ех, Тамара Артемиевна, дано да не си идвала скоро по нашенско!
Бай ЯНКО