НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
МОТОРЕН КОРАБ „МУРГАШ” СЛУЖИ НА БЪЛГАРИЯ
42 ГОДИНИ
В редакцията на „Морски вестник” получихме една снимка с малко тъжен сюжет: забит в пясъка български кораб, предаден за нарязване на скрап... Името на кораба ни припомни, че на 5 септември тази година пропуснахме да отбележим една важна за нашето пристанищно дело и корабоплаване годишнина. На 5 септември 1976 г. бе открит новият плавателен канал „море – езеро”, свързващ Варненския залив с Варненското и с Белославското езеро и най-вече с Пристанище Варна-запад. Пръв по него премина българският моторен кораб „Мургаш”. А пък идната пролет ще ни подскаже, че се навършват 45 години от вдигането на българския флаг над новопостроения по поръчка на Параходство „Български морски флот” моторен кораб „Мургаш” (Murgash - IMO 6809343). Това се случва в Иношима, Япония, в корабостроителницата на „Хитачи”, на 15 април 1967 г. Корабът е приет от екипаж с капитан Асен Бонджев и с главен механик Божан Тодоров. Първият рейс на „Мургаш” е по направлението Япония – Австралия – Англия – България (Пристанище Бургас).
Корабът е с дължина 139,83 метра, широчина – 19,40 метра, газене при пълне товар – 9,26 метра, дедуейт 13 904 тона. Главният двигател с мощност 7200 к.с. му дава възможност да развива скорост до 15 възла.
На 18 юли 2007 г. Съветът на директорите на Параходство „БМФ” решава: „По одобрен график да започне поетапна продажба като кораби „втора ръка” след изтичане на договорените тайм-чартъри и преди изтичане на класовите им документи, на седем 13 000-тонни кораба, собственост на дружеството: „Мургаш”, „Мусала”, „Вежен”, „Руен”, „Оборище”, „Лудогорец” и „Бузлуджа”.
Дошъл е редът на прославената серия от типа „Руен” (приет на 15 март 1967 г.), оставили зад кърмата си стотици хиляди проплавани мили в продължение на 40-годишната им експлоатация. Съдбата им е различна. „Вежен” е продаден на друг корабособственик и под името „Тетевен-1” става буферен плавателен съд („виетнамски кей”) в Пристанище Варна-запад (Ветеранът „Тетевен-1” (екс-„Вежен”) става „виетнамски” кей). „Лудогорец” също е продаден на друг корабособственик и влиза в хрониките с не особено положителни новини за съдбата на неговия екипаж. „Мургаш” (вече под „удобния” монголски флаг) през 2009 г. поема в последното си плаване към Индия, където е предаден за нарязване на скрап.
В съобщенията на специализираните сайтове за продадените за скрап кораби през м. юли 2009 г. се споменаваха имената на два български кораба: „Мургаш” и „България” (от 31 октомври 2006 г. - TEMIRA, собственост на кипърска компания с български собственик). Съпоставката между двата плавателни съда е интересна. „България” (IMO 7740831) е построен през 1978 г. в завод „Океан”, Николаев, Украинската ССР. „Мургаш” е построен през 1967 г. Здравата постройка на „Хитачи” и добрата експлоатация от българските моряци се оказва по-удачна комбинация по отношение на продължителността на експлоатацията. В интерес на истината, „България” е продаден за скрап (в Китай) при цена 280 щатски долара за тон, а „Мургаш” – за 250. Но това вече е друга тема... По-важното е, че „Мургаш” служи на „България” цели 42 години.
МОРСКИ ВЕСТНИК
Бел. ред.: Очакваме и други ваши снимки и разкази за последните плавания на наши кораби.
42 ГОДИНИ
В редакцията на „Морски вестник” получихме една снимка с малко тъжен сюжет: забит в пясъка български кораб, предаден за нарязване на скрап... Името на кораба ни припомни, че на 5 септември тази година пропуснахме да отбележим една важна за нашето пристанищно дело и корабоплаване годишнина. На 5 септември 1976 г. бе открит новият плавателен канал „море – езеро”, свързващ Варненския залив с Варненското и с Белославското езеро и най-вече с Пристанище Варна-запад. Пръв по него премина българският моторен кораб „Мургаш”. А пък идната пролет ще ни подскаже, че се навършват 45 години от вдигането на българския флаг над новопостроения по поръчка на Параходство „Български морски флот” моторен кораб „Мургаш” (Murgash - IMO 6809343). Това се случва в Иношима, Япония, в корабостроителницата на „Хитачи”, на 15 април 1967 г. Корабът е приет от екипаж с капитан Асен Бонджев и с главен механик Божан Тодоров. Първият рейс на „Мургаш” е по направлението Япония – Австралия – Англия – България (Пристанище Бургас).
Корабът е с дължина 139,83 метра, широчина – 19,40 метра, газене при пълне товар – 9,26 метра, дедуейт 13 904 тона. Главният двигател с мощност 7200 к.с. му дава възможност да развива скорост до 15 възла.
На 18 юли 2007 г. Съветът на директорите на Параходство „БМФ” решава: „По одобрен график да започне поетапна продажба като кораби „втора ръка” след изтичане на договорените тайм-чартъри и преди изтичане на класовите им документи, на седем 13 000-тонни кораба, собственост на дружеството: „Мургаш”, „Мусала”, „Вежен”, „Руен”, „Оборище”, „Лудогорец” и „Бузлуджа”.
Дошъл е редът на прославената серия от типа „Руен” (приет на 15 март 1967 г.), оставили зад кърмата си стотици хиляди проплавани мили в продължение на 40-годишната им експлоатация. Съдбата им е различна. „Вежен” е продаден на друг корабособственик и под името „Тетевен-1” става буферен плавателен съд („виетнамски кей”) в Пристанище Варна-запад (Ветеранът „Тетевен-1” (екс-„Вежен”) става „виетнамски” кей). „Лудогорец” също е продаден на друг корабособственик и влиза в хрониките с не особено положителни новини за съдбата на неговия екипаж. „Мургаш” (вече под „удобния” монголски флаг) през 2009 г. поема в последното си плаване към Индия, където е предаден за нарязване на скрап.
В съобщенията на специализираните сайтове за продадените за скрап кораби през м. юли 2009 г. се споменаваха имената на два български кораба: „Мургаш” и „България” (от 31 октомври 2006 г. - TEMIRA, собственост на кипърска компания с български собственик). Съпоставката между двата плавателни съда е интересна. „България” (IMO 7740831) е построен през 1978 г. в завод „Океан”, Николаев, Украинската ССР. „Мургаш” е построен през 1967 г. Здравата постройка на „Хитачи” и добрата експлоатация от българските моряци се оказва по-удачна комбинация по отношение на продължителността на експлоатацията. В интерес на истината, „България” е продаден за скрап (в Китай) при цена 280 щатски долара за тон, а „Мургаш” – за 250. Но това вече е друга тема... По-важното е, че „Мургаш” служи на „България” цели 42 години.
МОРСКИ ВЕСТНИК
Бел. ред.: Очакваме и други ваши снимки и разкази за последните плавания на наши кораби.
Забитият в пясъка на индийски плаж български кораб „Мургаш”, предаден за нарязване на скрап...
Снимка: архив на МОРСКИ ВЕСТНИК
Снимка: архив на МОРСКИ ВЕСТНИК
Моторен кораб „Мургаш” (IMO 6809343) в открито море. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Моторен кораб „Мургаш” преминава през стария Аспарухов мост, за да акостира в Пристанище Варна-запад. Снимката е публикувана в: „100 години Пристанище Варна” (Варна, ИК „Морски свят”, 2006, стр. 111).
5 септември 1976 г. Ескортиран от влекача „Оберон”, моторният кораб „Мургаш” първи преминава през новия плавателен канал „море – езеро”, свързващ Варненския залив с Варненското и с Белославското езеро и най-вече с Пристанище Варна-запад. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
5 септември 1976 г. Украсен с празнично разцветени флагове, моторният кораб „Мургаш” застава в Пристанище Варна-запад.
Снимка: архив на МОРСКИ ВЕСТНИК
Снимка: архив на МОРСКИ ВЕСТНИК