НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
Приказка за малки и големи:
МАЛКОТО БЯЛО ОБЛАЧЕ
То се роди от любовта на слънцето и морето. Онова синьо море съчетало цялата лазурност на небето, синьото на незабравката и учудените детски очи.
Всяка сутрин лекият морски бриз обсипваше морето със ситни бели къдрички, а омарата го загръщаше с тайнствения си воал. Тогава то се забулваше в сутрешната си пухеста завивка. Слънцето се показваше с първите си лъчи и разкъсваше воала, правеше първата сутрешна златна пътечка, която стигаше до сърцето на морето. То потръпваше от тази нежна целувка и искреше със златни вълни. Царят на деня поемаше своя дълъг дневен път, рибарите излизаха в морето и така започваше всеки ден.
Една сутрин морето събра омарата в сърцето си и с първите зари то роди едно бяло пухкаво облаче. Слънцето протегна лъч и го взе от повърхността, за да го поведе в небесния простор. Там, където свършваше планината, започваше морето. Баща му го постави на една висока скала и то се огледа. Пред него беше безкрайното синьо море, а от другата страна на планината имаше житни нивя, тучни ливади, изпъстрени с цветя и волно пърхащи пеперуди. Под един стар дъб седеше овчар с внучето си и кучето пазач. Недалеко пасяха стадо овце.
- Тате, виж какво мога – засмя се облачето и се превърна в малко
МАЛКОТО БЯЛО ОБЛАЧЕ
То се роди от любовта на слънцето и морето. Онова синьо море съчетало цялата лазурност на небето, синьото на незабравката и учудените детски очи.
Всяка сутрин лекият морски бриз обсипваше морето със ситни бели къдрички, а омарата го загръщаше с тайнствения си воал. Тогава то се забулваше в сутрешната си пухеста завивка. Слънцето се показваше с първите си лъчи и разкъсваше воала, правеше първата сутрешна златна пътечка, която стигаше до сърцето на морето. То потръпваше от тази нежна целувка и искреше със златни вълни. Царят на деня поемаше своя дълъг дневен път, рибарите излизаха в морето и така започваше всеки ден.
Една сутрин морето събра омарата в сърцето си и с първите зари то роди едно бяло пухкаво облаче. Слънцето протегна лъч и го взе от повърхността, за да го поведе в небесния простор. Там, където свършваше планината, започваше морето. Баща му го постави на една висока скала и то се огледа. Пред него беше безкрайното синьо море, а от другата страна на планината имаше житни нивя, тучни ливади, изпъстрени с цветя и волно пърхащи пеперуди. Под един стар дъб седеше овчар с внучето си и кучето пазач. Недалеко пасяха стадо овце.
- Тате, виж какво мога – засмя се облачето и се превърна в малко
кученце, след това в пеперуда и накрая в едно прекрасно цвете. Слънцето го погали нежно.
Изведнъж се чу силен гръм. Облачето потрепера уплашено, огледа се и видя как над морето от запад се задава градоносен облак с бяло петно на челото, а от изток буреносен оловносив, тресейки вълна от мъгла. Чайките се щураха нагоре надолу с пронизителни крясъци. Слънцето успокои детето си:
- Не се притеснявай - обърна се то към облачето - пак са дошли онези
твои буйни братя - буреносния и градоносния. Гледай какво ще стане.
Бурята бе страшна. Пред очите на облачето двата опряха чела едно в друго и в тоя миг огнените мечове на двата облака раздраха сивото небе. Чуваха се гръмотевици, светкавиците летяха една след друга. Една от тях уцели стария дъб. Житните ниви зашумяха ужасени. Морето се развълнува, вдигна високи вълни, но нищо не можеше да направи, а лодките на рибарите се люшкаха заливани от талазите на водната стихия. Облачето толкова се изплаши, че заплака, а морето се обърна към слънцето:
- Велики, помогни! Спри този ужас!
Повелителят на небето в този момент се ядоса и заповяда:
- Спрете!
Двата облака се спряха и потрепериха от мощния му глас. С един огромен лъч като вила подхвана градоносния облак и го захвърли върху близкия каменист връх, където той, ядосан, изсипа всичките си убийствени зърна и се сви. Слънцето отсече:
- Няма да ти разреша да погубваш!
В следващият момент друг лъч се протегна и разсече буреносния облак, който се пръсна на безброй много бели облачета, които изпълниха синия простор.
- За да има мир, дъгата е моят договор! - каза царят на небето и с един
лъч сътвори дъга над морето, чиито краища потопи във водата, която заискря с изумруден блясък, съчетала всичките цветове на короната, която той й подари.
След това се усмихна, изтри сълзите на малкото облаче и рече:
- Отиди да си играеш. Виж колко много приятелчета имаш.
Изведнъж видя, че облачето се връща към него. То му прошепна нещо на ухото, а слънцето се съгласи:
- Добре.
А след това малкото пухесто създание досущ като овчарче подкара всичките си събратя над житните ниви. Заваля топъл дъжд, а старият овчар каза на внучето си:
- Виж сине - топъл дъжд. Всяка капка - жълтица!
Зашумяха житата от благодатната влага, а един клас се клатеше сякаш припяваше:
- Дааа, дааа, дааа!
И морето майчински напяваше като ехо:
- Дааа, дааа, дааа! - а в своето огледало отразяваше малкото бяло
облаче, което щастливо плуваше в синия безкрай.
Тони МАРИНСКИ
със съдействието на Диди СТЕФАНОВА
Снимка: МОРСКИ ВЕСТНИК
Изведнъж се чу силен гръм. Облачето потрепера уплашено, огледа се и видя как над морето от запад се задава градоносен облак с бяло петно на челото, а от изток буреносен оловносив, тресейки вълна от мъгла. Чайките се щураха нагоре надолу с пронизителни крясъци. Слънцето успокои детето си:
- Не се притеснявай - обърна се то към облачето - пак са дошли онези
твои буйни братя - буреносния и градоносния. Гледай какво ще стане.
Бурята бе страшна. Пред очите на облачето двата опряха чела едно в друго и в тоя миг огнените мечове на двата облака раздраха сивото небе. Чуваха се гръмотевици, светкавиците летяха една след друга. Една от тях уцели стария дъб. Житните ниви зашумяха ужасени. Морето се развълнува, вдигна високи вълни, но нищо не можеше да направи, а лодките на рибарите се люшкаха заливани от талазите на водната стихия. Облачето толкова се изплаши, че заплака, а морето се обърна към слънцето:
- Велики, помогни! Спри този ужас!
Повелителят на небето в този момент се ядоса и заповяда:
- Спрете!
Двата облака се спряха и потрепериха от мощния му глас. С един огромен лъч като вила подхвана градоносния облак и го захвърли върху близкия каменист връх, където той, ядосан, изсипа всичките си убийствени зърна и се сви. Слънцето отсече:
- Няма да ти разреша да погубваш!
В следващият момент друг лъч се протегна и разсече буреносния облак, който се пръсна на безброй много бели облачета, които изпълниха синия простор.
- За да има мир, дъгата е моят договор! - каза царят на небето и с един
лъч сътвори дъга над морето, чиито краища потопи във водата, която заискря с изумруден блясък, съчетала всичките цветове на короната, която той й подари.
След това се усмихна, изтри сълзите на малкото облаче и рече:
- Отиди да си играеш. Виж колко много приятелчета имаш.
Изведнъж видя, че облачето се връща към него. То му прошепна нещо на ухото, а слънцето се съгласи:
- Добре.
А след това малкото пухесто създание досущ като овчарче подкара всичките си събратя над житните ниви. Заваля топъл дъжд, а старият овчар каза на внучето си:
- Виж сине - топъл дъжд. Всяка капка - жълтица!
Зашумяха житата от благодатната влага, а един клас се клатеше сякаш припяваше:
- Дааа, дааа, дааа!
И морето майчински напяваше като ехо:
- Дааа, дааа, дааа! - а в своето огледало отразяваше малкото бяло
облаче, което щастливо плуваше в синия безкрай.
Тони МАРИНСКИ
със съдействието на Диди СТЕФАНОВА
Снимка: МОРСКИ ВЕСТНИК