НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ПАК ПО ПОВОД НА БЕЛГИЙСКИТЕ ФРЕГАТИ
По повод на публикацията „25 ноември 2001 г. Беден ли си Дядо Попе...” ще си разреша да напиша няколко свои мисли по повод на белгийските фрегати. Естествено е, че който и да е моряк, в това число и българският, ще се поблазни да му дадат да плава на по-големичък кораб, пък бил той и по-стар. И естествено е, че всеки политик и финансист ще се полакоми да купи нещо, което му го продават на явно изгодна цена, при това добре поддържано и добре ремонтирано към момента на сделката. Но веднага тук, поне за мен, възниква следващия въпрос - а как ще се експлоатира това нещо? В случая говорим за белгийските фрегати. Къде трябва да плават те? Как трябва те да бъдат въоръжени и снабдени, за да бъдат едни съвременни бойни кораби? Отговорът, според мен е:
1. Фрегатите в съвременната военно-политическа обстановка трябва да плават поне в Средиземно море, в Черно - най-много за учебни мисии.
2. Що се отнася до въоръжението, то Белгийският
По повод на публикацията „25 ноември 2001 г. Беден ли си Дядо Попе...” ще си разреша да напиша няколко свои мисли по повод на белгийските фрегати. Естествено е, че който и да е моряк, в това число и българският, ще се поблазни да му дадат да плава на по-големичък кораб, пък бил той и по-стар. И естествено е, че всеки политик и финансист ще се полакоми да купи нещо, което му го продават на явно изгодна цена, при това добре поддържано и добре ремонтирано към момента на сделката. Но веднага тук, поне за мен, възниква следващия въпрос - а как ще се експлоатира това нещо? В случая говорим за белгийските фрегати. Къде трябва да плават те? Как трябва те да бъдат въоръжени и снабдени, за да бъдат едни съвременни бойни кораби? Отговорът, според мен е:
1. Фрегатите в съвременната военно-политическа обстановка трябва да плават поне в Средиземно море, в Черно - най-много за учебни мисии.
2. Що се отнася до въоръжението, то Белгийският
ВМС, до колкото съм чул, ги изведе от строя, защото нямат площадки за вертолети. И защото ракетното им въоръжение „кораб-кораб” е остаряло и трябва да се подменя... Хубаво, ние ги взехме, но сега имаме намерение да поправим тези недостатъци. И колко ще ни струва това? Май и Симеон Дянков няма отговор на този въпрос... А в Министерството на отбраната, когато ги вземаха, имаха ли отговор на този въпрос - това си мисля, че е най-важното.
3. Технически фрегатите са добре оборудвани - обадиха ми се разни приятели по този въпрос... Само прословутите преобразуватели 380/440 V 50/60 Hz ни бяха проблем. Добре - някой не си бил добре довършил работата, но нима в България не можехме да направим тези преобразуватели. Разбира се, с някои закупени части от „Запада”. Но така, именно така са паднали „тлъстите комисионни” в нечие джобче (цитат от цитираната статия, аз не бих се „досетил”...).
Жалко за добре замислената в началните 1990-те години „военна корабостроителна програма”, жалко за провалената сделка за купуване, а после и строеж на френските (или германски - почти все тая...) корвети. А може би и жалко за пропуснатото закупуване на тези френски корвети - авизо пр. А-69, за които аз научих от хубавия е-Морски вестник (23 ноември 2011 г. Френската фрегата COMMANDANT BIROT ни гостува за пети път!).
Румен ТОТЕВ, капитан I ранг о. р.
Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
P.S. Прощавайте, господа оперативни офицери, аз съм по образование механик на кораб - дали не бръкнах дълбоко в нечии размисли?
Бележка на редакцията: След доставката на белгийските фрегати и излизането на яве на проблема с „прословутите преобразуватели 380/440 V 50/60 Hz” нашият вестник се обърна към тогавашния управител на Кораборемонтния завод „Флотски арсенал” инж. Георги Стойков за коментар. Тогава той бе категоричен: „Това е елементарно инженерно-техническо съоръжение” което може да бъде проектирано и произведено в България, в това число и в нашия завод”. А защо се зацикли работата тогава? Елементарно, Уотсън, под прикритието на нормативни документи за „обществени” (т. е. обществеността трябва да бъде заблудена...) поръчки се търсеше тази фирма, която да „изкиха” по-големи комисионни. Апропо, този проблем съществуваше и на доставения от Белгия минен ловец „Цибър”. И когато бе решен, лично военният министър Ангелов дойде да натисне копчето. Още по въпроса:
1 юли 2011 г. Министърът на отбраната откри съоръжение за минния ловец „Цибър”
5 юли 2011 г. Кон за кокошка във военноморски вариант
3. Технически фрегатите са добре оборудвани - обадиха ми се разни приятели по този въпрос... Само прословутите преобразуватели 380/440 V 50/60 Hz ни бяха проблем. Добре - някой не си бил добре довършил работата, но нима в България не можехме да направим тези преобразуватели. Разбира се, с някои закупени части от „Запада”. Но така, именно така са паднали „тлъстите комисионни” в нечие джобче (цитат от цитираната статия, аз не бих се „досетил”...).
Жалко за добре замислената в началните 1990-те години „военна корабостроителна програма”, жалко за провалената сделка за купуване, а после и строеж на френските (или германски - почти все тая...) корвети. А може би и жалко за пропуснатото закупуване на тези френски корвети - авизо пр. А-69, за които аз научих от хубавия е-Морски вестник (23 ноември 2011 г. Френската фрегата COMMANDANT BIROT ни гостува за пети път!).
Румен ТОТЕВ, капитан I ранг о. р.
Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
P.S. Прощавайте, господа оперативни офицери, аз съм по образование механик на кораб - дали не бръкнах дълбоко в нечии размисли?
Бележка на редакцията: След доставката на белгийските фрегати и излизането на яве на проблема с „прословутите преобразуватели 380/440 V 50/60 Hz” нашият вестник се обърна към тогавашния управител на Кораборемонтния завод „Флотски арсенал” инж. Георги Стойков за коментар. Тогава той бе категоричен: „Това е елементарно инженерно-техническо съоръжение” което може да бъде проектирано и произведено в България, в това число и в нашия завод”. А защо се зацикли работата тогава? Елементарно, Уотсън, под прикритието на нормативни документи за „обществени” (т. е. обществеността трябва да бъде заблудена...) поръчки се търсеше тази фирма, която да „изкиха” по-големи комисионни. Апропо, този проблем съществуваше и на доставения от Белгия минен ловец „Цибър”. И когато бе решен, лично военният министър Ангелов дойде да натисне копчето. Още по въпроса:
1 юли 2011 г. Министърът на отбраната откри съоръжение за минния ловец „Цибър”
5 юли 2011 г. Кон за кокошка във военноморски вариант
Докато флаговете се развяваха, „преобразувателите” издухаха десетки тонове нафта за сметка на българския данъкоплатец.