МВ "Компас", новини, декември 2011 г. :: СБЪРКАНИЯТ ОБРАЗ НА ДИМИТЪР МАНТОВ ::

СБЪРКАНИЯТ ОБРАЗ НА ДИМИТЪР МАНТОВ
През 2010 г. Издателска къща „Морски свят” издаде книгата ми „Храм на знания технически... Българското техническо дружество в Русе 1885 г.” Разпространявах нейния скромен тираж само като дарение, междувременно той е изчерпан, но при евентуален интерес на читател към забележителния флотски принос за националната история на техниката веднага ще му изпратя файл с текста на книгата. В приложение 2 към нея представих биографиите на членовете на дружеството, един от които е политическият деец и русенски кмет Димитър Мантов (неизв. - 1921 г.). Той е противоречива личност, няма да преразказвам отново живота и делото му, само припомням, че в книгата си поместих и негов портрет, като за целта ползвах фотографията му, публикувана от русенската историчка Мариана Бърчева през 2005 г. в книгата „Преживелиците на един руснак в България 1885 - 1886. Спомени на морския офицер Еспер Серебряков” (стр. 77). Както повечето автори практикуват при поместване на илюстрации, тя е запазила в тайна източника за образа на Д. Мантов, но моя милост почтено е цитирал книгата й. За съжаление, доста съм се предоверил, вследствие на което сега се виждам принуден да се извиня на читателите, защото се оказа, че споменатата фотография е на съвсем друга историческа личност - Димитър Тончев (1859 - 1937 г.), виден юрист, общественик и политик.
Книгата на М. Бърчева от 2005 г. далеч не е единственият източник, който твърди, че Д. Тончев бил Д. Мантов. Същото уверение предлагат и други съвременни русенски издания:
Бърчева, М. и Стоян Йорданов. Русенската хроника. Дати, събития и личности до средата на ХХ век. Русе, Авангард принт, 2004, стр. 104;
Радков, Иван и Любомир Златев. Русенските кметове 1878 - 2005. Русе, Държ. архив-Русе, 2005, стр. 36 -37;
Драганов, Боян. Зад завесата на големите скандали 2. Русе, Ахат, 2009, стр. 51 и 237.
Нещо повече, от декември 2010 г. уж фотографията на Д. Мантов е разпространена вече и в интернет: https://www.ruseonline.info/gallery/main.php/v/ystoyanov/Ruse1878-1900/DMantov.jpg.html
Нямам представа кой автор и кога за пръв публикува грешното твърдение. Известно ми е обаче, че през юли т.г. е издадена монографията „Димитър Тончев. Общественик, политик, партиен лидер” от д-р Румяна Кацарова, завеждащ „Връзки с обществеността” в Регионалния исторически музей -Пазарджик, и на нейната корица е фотографията, която русенски автори неправилно приемат за образ на Д. Мантов. Тази фотография е публикувана към биографията на Д. Тончев, поместена в сайта на Министерството на финансите. От стр. 255 на академичната „История на България”, издадена през 1991 г., става ясно, че нейният оригинал се съхранява в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София. Неотдавна установих, че вероятно най-ранното появяване на тъкмо тази фотография на Д. Тончев става още преди близо един век в сп. „Аз знам всичко” (г. І, № 4, 24 ноември 1913 г., стр. 4).
Използвам случая да препоръчам монографията на д-р Р. Кацарова на морски историци и почитатели на морската история на България. Изданието е подобрен вариант на дисертацията, която авторката защитава на 8 април 2010 г. пред Специализирания научен съвет по Нова и най-нова история. Д-р Р. Кацарова изследва комплексно живота и делото на Д. Тончев, но за морската историография особен интерес представляват страниците за:
- срещата му като министър на правосъдието с великия везир на 3 април 1890 г. в Цариград, по време на която дипломатично обосновава стратегическото значение на ж.п. линията Ямбол-Бургас;
- морско-стопанската далновидност, с която като министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията през периода 1899-1900 г. защитава Бургаското пристанище и ратува за прехвърлянето на строежа на Варненското пристанище от предприемачите Михайловски и Хайрабедиян на Безименното акционерно дружество за направа на Варненското пристанище въпреки нечистоплътните нападки върху него в Народното събрание и тогавашния печат;
- усилията му като министър на финансите за бързо интегриране на Беломорска Тракия в националната икономика през периода 1913-1914 г., включително чрез бързо изграждане на пристанищата в Порто Лагос и Деде Агач и въвеждане на облекчения за риболовството.
Иван АЛЕКСИЕВ