НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
Pro memoria:
3 МЕСЕЦА БЕЗ ИНЖ. МЕХАНИК ГЕОРГИ СТОЯНОВ
АПОСТОЛОВ
(Вместо „Известие до мореплавателите”)
Скръбна вест застигна морските лица на 8 септември 2011 г. за инженер механика
ГЕОРГИ СТОЯНОВ АПОСТОЛОВ
(80 г.)
Роден в полите на Витоша и приласкан от морските хоризонти, той завършва Висшето военноморско училище във Варна през 1956 г. и поема моряшката съдба в екипажите на БМФ като ІV механик. От 1957 г. до 26 август 1960 г. е привлечен е за работа в бреговия ръководен екип за работа по техническия прогрес и рационализациите в техническата експлоатация. След известно време се завръща за работа на море и на 19 ноември 1962 г. придобива правоспособност „механик І степен”. Високо ценен като главен механик, на него винаги му поверяват кораби с потребност за усвояване на най-съвременните силови установки (през 1964 г. приема новопостроения моторен кораб „Средна гора” в Шимидзу, Япония).
От 19 декември 1964 до 1 май 1968 г. е началник на отдел „Техническа експлоатация” на Параходство БМФ и има значителен принос за разработката на системата за научно-техническо осигуряване при повишаване на сигурността на мореплаването и производителността от съвременната експлоатация на търговския ни флот.
Привлечен е за работа в пасажерския флот като главен механик на пътническия параход „Варна”, а по-късно става технически наблюдател по строителството на ферибота „Героите на Севастопол” в Сан де Фиорд, Норвегия, и става първият главен механик на кораба. Взискателната му ерудирана работа респектираше регистровите инспектори и корабостроителните работници. В морето на вахта при машината или на ръководна технико-експлоатационна работа той завоюва уважение на морското ни общество и като радетел за развитието на Морска България.
Неговият чаровен, свободолюбив и универсален характер представяше достойно българските морски лица навсякъде по света.
За нас колегите му той ще остане завинаги на вахта в далечното си плаване във вечността. Мъдър творец е казал: „Няма небитие, животът продължава в спомените на колеги и приятели”. Георги Апостолов остава пример за следващите морски лица на България.
Поклон пред светлата му памет!
От колегите му морски лица
3 МЕСЕЦА БЕЗ ИНЖ. МЕХАНИК ГЕОРГИ СТОЯНОВ
АПОСТОЛОВ
(Вместо „Известие до мореплавателите”)
Скръбна вест застигна морските лица на 8 септември 2011 г. за инженер механика
ГЕОРГИ СТОЯНОВ АПОСТОЛОВ
(80 г.)
Роден в полите на Витоша и приласкан от морските хоризонти, той завършва Висшето военноморско училище във Варна през 1956 г. и поема моряшката съдба в екипажите на БМФ като ІV механик. От 1957 г. до 26 август 1960 г. е привлечен е за работа в бреговия ръководен екип за работа по техническия прогрес и рационализациите в техническата експлоатация. След известно време се завръща за работа на море и на 19 ноември 1962 г. придобива правоспособност „механик І степен”. Високо ценен като главен механик, на него винаги му поверяват кораби с потребност за усвояване на най-съвременните силови установки (през 1964 г. приема новопостроения моторен кораб „Средна гора” в Шимидзу, Япония).
От 19 декември 1964 до 1 май 1968 г. е началник на отдел „Техническа експлоатация” на Параходство БМФ и има значителен принос за разработката на системата за научно-техническо осигуряване при повишаване на сигурността на мореплаването и производителността от съвременната експлоатация на търговския ни флот.
Привлечен е за работа в пасажерския флот като главен механик на пътническия параход „Варна”, а по-късно става технически наблюдател по строителството на ферибота „Героите на Севастопол” в Сан де Фиорд, Норвегия, и става първият главен механик на кораба. Взискателната му ерудирана работа респектираше регистровите инспектори и корабостроителните работници. В морето на вахта при машината или на ръководна технико-експлоатационна работа той завоюва уважение на морското ни общество и като радетел за развитието на Морска България.
Неговият чаровен, свободолюбив и универсален характер представяше достойно българските морски лица навсякъде по света.
За нас колегите му той ще остане завинаги на вахта в далечното си плаване във вечността. Мъдър творец е казал: „Няма небитие, животът продължава в спомените на колеги и приятели”. Георги Апостолов остава пример за следващите морски лица на България.
Поклон пред светлата му памет!
От колегите му морски лица
Лайнерът „Варна”, на който инж. Георги Апостолов е бил главен механик.
Инж. механик Георги Стоянов Апостолов (1931 – 2011 г.)
Фериботът „Героите на Севастопол”, на който инж. Георги Апостолов е бил първият главен механик.
P.S. от Васил ДАЧЕВ:
Плавах с него близо две години на лайнера „Варна” и мога категорично да заявя, че той положи много умение и техническа компетентност за експлоатацията на капризната силова установка на най-големия ни пътнически кораб, при изключително тежки и несвойствени условия за работа на турбинни кораби. Мога да добавя и забележителния му стил на работа и умело ръководство на членовете на машинна команда и то при условия, че част от подчиненият му състав нямаше необходимата квалификация за работа на парни кораби.
След потушаването на възникналия пожар на борда през 1967 г., на път за Канарските острови, той дойде на кораба, пое ръководството на машинна команда и от тогава нямахме нито една аварийна ситуация. И пак повтарям - целогодишна експлоатация на кораба, нито ден за профилактична или ремонтна дейност. И отново повтарям - силата му бе в обединяването на екипажа за изпълнение на отговорни плавания, от ледената шапка на планетата, до жаркия Екватор. И още нещо - толерантността му с останалите команди на многочисления екипаж на кораба и отлично разбирателство и взаимодействие с капитана на кораба. Аз съм описал по достойнство мъжеството на машинна команда и техния главен механик в книгата си „Черната перла”, когато в тежките условия за плаване в жежките горещини на екваториалните води, той съумя да се справи с обезпечаването комфорта за плаване, при условие, че климатичната инсталация бе в аварийна ситуация. На борда имахме 480 пасажера и провеждането на круиза до столиците на Западна Африка бе под угроза, с изключително тежки репресии при евентуално неизпълнение на програмата. Нямам думи - машинна команда направи невъзможното възможно и проведохме рейса без никаква рекламация.
За съжаление, не можах да присъствам на последното плаване на Апостолов, без обратен курс към живота, защото бях в болницата. Но мога за заявя определено, че той остана в паметта на българските моряци като Алфа звезда от съзвездието „Достойни български моряци”.
Аз се прекланям пред паметта му!
Васил ДАЧЕВ
Плавах с него близо две години на лайнера „Варна” и мога категорично да заявя, че той положи много умение и техническа компетентност за експлоатацията на капризната силова установка на най-големия ни пътнически кораб, при изключително тежки и несвойствени условия за работа на турбинни кораби. Мога да добавя и забележителния му стил на работа и умело ръководство на членовете на машинна команда и то при условия, че част от подчиненият му състав нямаше необходимата квалификация за работа на парни кораби.
След потушаването на възникналия пожар на борда през 1967 г., на път за Канарските острови, той дойде на кораба, пое ръководството на машинна команда и от тогава нямахме нито една аварийна ситуация. И пак повтарям - целогодишна експлоатация на кораба, нито ден за профилактична или ремонтна дейност. И отново повтарям - силата му бе в обединяването на екипажа за изпълнение на отговорни плавания, от ледената шапка на планетата, до жаркия Екватор. И още нещо - толерантността му с останалите команди на многочисления екипаж на кораба и отлично разбирателство и взаимодействие с капитана на кораба. Аз съм описал по достойнство мъжеството на машинна команда и техния главен механик в книгата си „Черната перла”, когато в тежките условия за плаване в жежките горещини на екваториалните води, той съумя да се справи с обезпечаването комфорта за плаване, при условие, че климатичната инсталация бе в аварийна ситуация. На борда имахме 480 пасажера и провеждането на круиза до столиците на Западна Африка бе под угроза, с изключително тежки репресии при евентуално неизпълнение на програмата. Нямам думи - машинна команда направи невъзможното възможно и проведохме рейса без никаква рекламация.
За съжаление, не можах да присъствам на последното плаване на Апостолов, без обратен курс към живота, защото бях в болницата. Но мога за заявя определено, че той остана в паметта на българските моряци като Алфа звезда от съзвездието „Достойни български моряци”.
Аз се прекланям пред паметта му!
Васил ДАЧЕВ