ГЕРМАНЦИТЕ ИДВАТ!
„Олеле, майко, германците”! Този сърцераздирателен вик е стряскал европейците от не едно поколение, почти до вчера. Слава богу, ние не сме имали честта, но кой знае? През последната Световна война, също като предната започнала като Европейска, нещата май много са напомняли днешния ни хал. Първо, Европата била цивилизована и просперираща, но за сметка на германците. През тридесетте те произвеждали повече, по-бързо и по-качествено, но имали да дават на всички други и не живеели по-добре. Големият европейски опонент била Великата Британия, конституционна монархия с авторитет, претенции и егоизъм, способен да погълне целия свят. Франция си избирала леви правителства за да му отпусне края и като навлезела в криза, идели десните да оправят нещата. В Русия имало власт на народа (диктатура!), но властта я държал – знаете кой. На избори за народни депутати за Него гласували над 130 % от хората в избирателния окръг! От шубе, всички останали народи градели околовръст


Тази снимка ни бе изпратена от редовен читател и приятел на „Морски вестник” с предложение за следния текст под нея: „Истинската представа за народа, която някои български политици крият зад общи приказки”. А на когото този текст не му хареса, в контекста на заглавието може просто да констатира, че това (май) не е немска овчарка.

санитарен кордон - от всички страни и с безобразна безочливост. В Италия един палячо-бандит (много си падал по тънката част!) бил наврял в миша дупка другите бандити преди него и краят му не се виждал. Чехите нямали нищо против, но не искали. Поляците си точели ноктите да пипнат от останалите каквото могат, но не знаели какво ги чака (някои са знаели, но кел файда). Онези народи на север я карали колкото може по-европейски и били готови, като тръгне някой от големите да ги мачка - да гръмнат две пушки за алиби и да капитулират, а правителствата им да кацнат я в Лондон, я в Берлин, според както дойде. И при условие, че всичко друго си остава постарому. В Белгия кралят си въобразявал, че има белгийски народ, та се наложило министър-председателят да го разубеждава. В Далечния изток един жълтокрил колос точел зъби на Америката (от която купувал авиационен бензин и в която отдавна била пуснала корени вярната му пета колона), а и на всички наоколо. В Прибалтика се пенели верните на Берлин националисти, но имало и кой да подпише петиция до Русията, че я чакат да ги спаси и оправи. Същевременно „Дженерал Моторс” били закупили „Опел”, а „Круп” били между най-близките им контрагенти. С англичаните тихомълком се били разбрали, че могат да си поискат всичко, стига да си плащат и да не очакват да се намесват с войски на тяхна страна. В Арабистан местните правели каквото им кажат европейците - англичани, французи, германци, според случая и все в името на Пророка. Украинците били страшни душмани на руснаците, а белорусите - верни до гроб. Югославия си искала Косово и била готова да изгризе със зъби всеки германец, който й се меси. Хърватите обаче били много „за” този, който им даде повече. Гърците я карали криво-ляво, турците не отстъпвали на сантиметър от интереса си, а албанците се стягали да градят Велика Албания. Швейцария си била там, където си е била винаги.
И така нататък, и така нататък, пък Обществото на народите било пред закриване. Като започнала войната, французите побягнали със страшна сила напред (след като били изпълнили командата „кръгом”) и като се спрели, заработили за Германия, а флотата на някогашния съратник на Лондон, маршал Петен, дори се посбила с англичаните.
А българите, „току поглеж”, пак ги мъчела кризата, но все така били съюзници на германците. Много ги обичали и им били верни, ама неприлично много! Каквото кажат едните, другите ще се изпотрепят да го направят и току вирнат задник - чакат да ги потупат (по рамото?). И германците все ги сочели за пример.
Това е положението, брат ми, историята като карикатура на минало незабравимо. Много е несериозно да се правят аналогии, ама къде е разликата между вчерашното и днешното, я ми кажи? Чети и сравнявай, дума по дума и ако намериш нещо различно - обади ми се! Не се кося за Германията, за Българийката ми е думата, че атовете като се сритат, все ние го отнасяме - докога така?
P.S.
Щях да забравя - у нас съюзът на запасните чинове винаги е бил сред най-активните граждански сдружения!
Бай ЯНКО