НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ГИБРАЛТАР, ВИДЯН ОТ СУШАТА (ФОТОРЕПОРТАЖ)
За нашите моряци от задграничните линии Гибралтар е добре познато пристанище, където спират за зареждане, снабдяване и ремонти. Всъщност, познават ли го те добре, след като престоят им е винаги възможно най-кратък? Tук със снимки ще разкажем за Гибралтар като за туристическа атракция. Еднодневната разходка с автобус до Гибралтар се включва по желание в груповите едноседмични екскурзии до испанския средиземноморски курортен район Costa del Sol. На читателите на „Морски вестник” предлагаме впечатленията на трима софиянци, посетили Гибралтар в различни дни – при слънце и в дъжд.
Част I. В Гибралтар на 30 април 2010 г. (Текст и снимки – Цветана ПЕНКОВСКА)
Гибралтар (на арабски Джебел Тарик) означава планината на Тарик. Фонетично модифицирано през вековете, това название пази спомена за предводителя на маврите, които в 711 г. нахлуват в тази земя. След 7 века испанците си я отвоюват обратно, но през 1713 г. тя преминава отново в чужди ръце – на англичаните, които я владеят и до днес.
Като военна база (днес с гарнизон, флот и ВВС) Гибралтар е доказал своето значение още с морската победа на британците над французи и испанци при Трафалгар (1805 г.), после в Кримската война (1853-1856 г.) и във Втората световна война. Британското военно присъствие в Гибралтар се усеща навсякъде – има много закрити зони и сгради, цели квартали с нови блокове за военните, достъпът до които е забранен за цивилни лица.
(Следва)
Този фоторепортаж получихме със съдействието на нашия редовен автор и читател Евгения РАНГЕЛОВА – ПЕЕВА, за което „Морски вестник” й благодари най-сърдечно.
За нашите моряци от задграничните линии Гибралтар е добре познато пристанище, където спират за зареждане, снабдяване и ремонти. Всъщност, познават ли го те добре, след като престоят им е винаги възможно най-кратък? Tук със снимки ще разкажем за Гибралтар като за туристическа атракция. Еднодневната разходка с автобус до Гибралтар се включва по желание в груповите едноседмични екскурзии до испанския средиземноморски курортен район Costa del Sol. На читателите на „Морски вестник” предлагаме впечатленията на трима софиянци, посетили Гибралтар в различни дни – при слънце и в дъжд.
Част I. В Гибралтар на 30 април 2010 г. (Текст и снимки – Цветана ПЕНКОВСКА)
Гибралтар (на арабски Джебел Тарик) означава планината на Тарик. Фонетично модифицирано през вековете, това название пази спомена за предводителя на маврите, които в 711 г. нахлуват в тази земя. След 7 века испанците си я отвоюват обратно, но през 1713 г. тя преминава отново в чужди ръце – на англичаните, които я владеят и до днес.
Като военна база (днес с гарнизон, флот и ВВС) Гибралтар е доказал своето значение още с морската победа на британците над французи и испанци при Трафалгар (1805 г.), после в Кримската война (1853-1856 г.) и във Втората световна война. Британското военно присъствие в Гибралтар се усеща навсякъде – има много закрити зони и сгради, цели квартали с нови блокове за военните, достъпът до които е забранен за цивилни лица.
(Следва)
Този фоторепортаж получихме със съдействието на нашия редовен автор и читател Евгения РАНГЕЛОВА – ПЕЕВА, за което „Морски вестник” й благодари най-сърдечно.
Гибралтарската скала, видяна през прозореца на автобуса от испанска територия.
Скалата, видяна от испанския бряг.
Тук туристите, транспортирани с автобус от испанския си хотел в Коста дел Сол до гибралтарската (безмитна!) територия, тръгват на пешеходна разходка от новия квартал към стария център на града. Изкачването по стръмния път към Скалата е с местни микробуси.
Францисканският манастир, който от 1728 г. е официална резиденция на губернатора на Гибралтар. Монасите са дошли тук по времето на крал Карлос I Испански. Църквата и манастирът са от 1531 г. Мястото тогава е било в бедняшки квартал, сега е на Главната улица.
Топове пред Комендантството. На много места в Гибралтар се виждат оръдия и останки от крепости от различни времена.
Гибралтарският проток, видян от крайбрежната алея. Оттук потеглят микробусите към върха на Скалата.
Панорамната площадка към Гибралтарския проток с компаса и каменната карта. Намира се в най-южната точка на полуострова (Europa Point), откъдето при добра видимост се вижда африканският бряг.
Kарта от Интернет на Скалата и пристанището в Гибралтар (https://www.gibraltarport.com)
Върху каменната карта на панорамната площадка са очертани европейският и африканският бряг. Обозначени са пристанищните градове и разстоянията в мили до Гибралтар.
Поглед към Скалата и джамията при Europa Point. Мюсюлманите в Гибралтар са предимно мароканци.
Гибралтарският фар проблясва на всеки 15 секунди с две бели и една червена светлина. Проблясъците се виждат съответно от 19 и 15 морски мили. От 1841 г., когато е светнал за първи път, до днес фарът е многократно модернизиран, вкл. и повдиган.
Поглед от площадката пред пещерата към пристанището, рейда, военноморската база и отсрещния испански бряг.
Рекламен афиш за уникалния природен резерват, представляващ и исторически интерес заради лабиринта от тунелни укрития и останките от мавританска крепост. Тунелите са прокопани като защитна система по време на Голямата обсада (1779-1783 г.), когато испанците правят неуспешен опит да си възвърнат Гибралтар. Мавританската крепост е построена през 742 г., но е достроявана и разширявана през XI и XIV в. Високата й кула е добре запазена.
Входът на пещерата Св. Михаил. Нивата са две, долното е разкрито едва през 1942 г. Във вътрешността на огромната скала са се образували много зали и коридори, има и подземно езеро.
Популацията на берберските макаци е под стриктен контрол. Твърди се, че сам Чърчил през войната е бдял симпатичният животински вид да не изчезне от Гибралтар.
Дивите маймуни, които се разхождат свободно, понякога нападат несъобразителни туристи и отмъкват апетитни неща от чантите им.
Принц-Фердинандовата батарея при старата крепост на върха на Скалата. Останала е от времето на Голямата обсада (XVIII в.), използвана е и във Втората световна война. От това високо място заливът и градът се виждат много добре.
Поглед към Mарината и военните блокове.