НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
НАШЕНСКО (НО ПЪК ПО СИРИЛ ПАРКИНСОН...)
Прозорливият Сирил Паркинсон („доктор Паркинсон”) сигурно е поглеждал към нашенско, когато е писал емблематичните си студии-закони. Или поне тази за мистър Глупсън, носителя на абсолютната некомпетентност. Той, види се, от разстояние ни е възприемал като едно цяло, конгломерат от обратности и воня карашик. Забелязал ни е, оценил е неповторимия ни чар и е поръчал да ни пазят като рохко яйце, защото всичко, което правим, е обратно на здравия разум и носи поука за останалите – не се прави на българин!
Другаде по света „левите” правителства следват лява политика – у нас въвеждат плоския данък и ниските корпоративни ставки, по-надясно от дясното, дето се вика.
В останалия свят бракоразводните адвокати правят добри пари и си живеят за радост на ближните – у нас ги избират за президенти.
В нормалните страни, ако някой генерал бъде уволнен
Прозорливият Сирил Паркинсон („доктор Паркинсон”) сигурно е поглеждал към нашенско, когато е писал емблематичните си студии-закони. Или поне тази за мистър Глупсън, носителя на абсолютната некомпетентност. Той, види се, от разстояние ни е възприемал като едно цяло, конгломерат от обратности и воня карашик. Забелязал ни е, оценил е неповторимия ни чар и е поръчал да ни пазят като рохко яйце, защото всичко, което правим, е обратно на здравия разум и носи поука за останалите – не се прави на българин!
Другаде по света „левите” правителства следват лява политика – у нас въвеждат плоския данък и ниските корпоративни ставки, по-надясно от дясното, дето се вика.
В останалия свят бракоразводните адвокати правят добри пари и си живеят за радост на ближните – у нас ги избират за президенти.
В нормалните страни, ако някой генерал бъде уволнен
Българският народ е толерантен. И християни, и мюсюлмани постигат консенсус по редица въпроси от всекидневието и след това запрятат ръкави и почват така да работят, че буквално пушек се вдига!
дисциплинарно, пазят го да не се застреля от срам, а у нас го избират за депутат (Любен Петров) или за вицепрезидент (Ангел Марин).
Пожарникарите по света, след като излязат от играта, отиват да работят като фирмени експерти по безопасни условия на труд или гледат брюкселско зеле в малките си ферми. У нас правят политическа кариера или оглавяват регионални дирекции по риболова, и в агенцията по опазването на раците в местата за зимуване.
Ако попиташ нещо едно детенце на улицата и то закима с глава - трябва да си българин, за да разбереш „да” ли ти казва или „не”.
Бившите даскали по физкултура, дето не си харесват занаята, откриват зали за фитнес или сменят водата на плувните басейни по хотелските комплекси, но по нашенско могат да оглавят най-важните министерства.
Професор Райко Петров е разказвал, че като млад треньор на националния отбор по борба карал борците си да стоят на „мост”, защото носело точки - на противника, както се оказало, като им превели внимателно правилника.
По света профсъюзите защитават правата на синдикалните членове и нямат думата как да се управляват предприятията от реалния бизнес - у нас имат хабер, вж стачката в БДЖ. Ако някому са дадени права със закон, синдикатите само се радват - нашите дават акъл как да им ги отнемат (и за това ще стане дума, ама друг път).
В други страни свалените монарси или се борят за престола си, или стоят в изгнание - нашият основа политическа партия и се закле в републиканската Конституция.
През 2011-та спортист на годината у нас е жена, но борец. (или борец, но жена - все е тая).
Най-изявените лидери на студентски протести, като правило, са „леви”, но у нас са „десни” (вж Кошлуков). Младежите по света се записват в университети, за да работят нещо престижно - нашите, за да не работят още няколко години. Или учат добросъвестно, за да могат да отидат на студентска бригада - да мият чинии в някоя Калифорнийска кръчма.
Работодателските организации по света подпомагат кандидатите за политици, които ще работят за тях. Нашите гледат към баирите, спонсорират всички страни и като се изберат управляващите екипи в държавата, започват да спорят с тях, и да правят предложения.
Гражданският контрол върху въоръжените сили в другите страни е дело на гражданското общество, а у нас - на пенсионирани военни, пременени като политици.
В други страни пенсионерите протестират, когато не им дават дължимото, за което вече са си платили. Нашите се свиват от срам и се молят на Господ да дойде да ги прибере, докато омазани политици ги ругаят през снетите тонирани стъкла на джиповете си, че грабят от залъка на децата.
Като те спре пътен полицай в САШ, казва ти точно какво трябва да направиш, нашият те пита „сега какво правим?”.
Навсякъде по света, ако една страна изпадне на последно място по жизнен стандарт, власт имащите политици си посипват главите с пепел - нашите гръмогласно искат всички други да се поучат от тях.
Учителите в нормалните страни се радват, ако на края на работния си ден могат да кажат, че са научили децата на нещо. Нашите - ако и този ден са оцелели.
Абсурдният помешчик Чичиков записвал мъртви души, за да получи срещу приложен списък по-голям дял земя и всички му се присмивали. Нашенските местни велможи дума не дават да се извадят мъртвите души от избирателните списъци - познайте защо, а ние им се радваме!
Университетите получават държавна субсидия „на калпак” - колко студенти имаш, ето ти толкова лева. На професорите обаче се плаща „на час”. Връзката е логична колкото хаотичните вибрации по цялото земно кълбо, породени от прословутото кацане на една пеперуда.
Българският народ е толерантен, особено християните, които нямат нищо против и мюсюлманските празници да бъдат обявени за неработни дни. Мюсюлманите отиват още по-далеч, в знак на солидарност гледат прасета, пият ракия, напиват се по кръчмите като талпи, но псуват само на турски език.
Медиите по цял свят сипят розови листенца по най-талантливите и най-известните си футболисти. Нашите медии сипят по нашите звезди най-вече помия.
По света една трета от хората са християни и вярват, че на Коледа се е родил Божият син, българското народонаселение масово си мисли, че на Коледа на село дядо коли прасето.
Ръка МАРИНОВА
Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
Пожарникарите по света, след като излязат от играта, отиват да работят като фирмени експерти по безопасни условия на труд или гледат брюкселско зеле в малките си ферми. У нас правят политическа кариера или оглавяват регионални дирекции по риболова, и в агенцията по опазването на раците в местата за зимуване.
Ако попиташ нещо едно детенце на улицата и то закима с глава - трябва да си българин, за да разбереш „да” ли ти казва или „не”.
Бившите даскали по физкултура, дето не си харесват занаята, откриват зали за фитнес или сменят водата на плувните басейни по хотелските комплекси, но по нашенско могат да оглавят най-важните министерства.
Професор Райко Петров е разказвал, че като млад треньор на националния отбор по борба карал борците си да стоят на „мост”, защото носело точки - на противника, както се оказало, като им превели внимателно правилника.
По света профсъюзите защитават правата на синдикалните членове и нямат думата как да се управляват предприятията от реалния бизнес - у нас имат хабер, вж стачката в БДЖ. Ако някому са дадени права със закон, синдикатите само се радват - нашите дават акъл как да им ги отнемат (и за това ще стане дума, ама друг път).
В други страни свалените монарси или се борят за престола си, или стоят в изгнание - нашият основа политическа партия и се закле в републиканската Конституция.
През 2011-та спортист на годината у нас е жена, но борец. (или борец, но жена - все е тая).
Най-изявените лидери на студентски протести, като правило, са „леви”, но у нас са „десни” (вж Кошлуков). Младежите по света се записват в университети, за да работят нещо престижно - нашите, за да не работят още няколко години. Или учат добросъвестно, за да могат да отидат на студентска бригада - да мият чинии в някоя Калифорнийска кръчма.
Работодателските организации по света подпомагат кандидатите за политици, които ще работят за тях. Нашите гледат към баирите, спонсорират всички страни и като се изберат управляващите екипи в държавата, започват да спорят с тях, и да правят предложения.
Гражданският контрол върху въоръжените сили в другите страни е дело на гражданското общество, а у нас - на пенсионирани военни, пременени като политици.
В други страни пенсионерите протестират, когато не им дават дължимото, за което вече са си платили. Нашите се свиват от срам и се молят на Господ да дойде да ги прибере, докато омазани политици ги ругаят през снетите тонирани стъкла на джиповете си, че грабят от залъка на децата.
Като те спре пътен полицай в САШ, казва ти точно какво трябва да направиш, нашият те пита „сега какво правим?”.
Навсякъде по света, ако една страна изпадне на последно място по жизнен стандарт, власт имащите политици си посипват главите с пепел - нашите гръмогласно искат всички други да се поучат от тях.
Учителите в нормалните страни се радват, ако на края на работния си ден могат да кажат, че са научили децата на нещо. Нашите - ако и този ден са оцелели.
Абсурдният помешчик Чичиков записвал мъртви души, за да получи срещу приложен списък по-голям дял земя и всички му се присмивали. Нашенските местни велможи дума не дават да се извадят мъртвите души от избирателните списъци - познайте защо, а ние им се радваме!
Университетите получават държавна субсидия „на калпак” - колко студенти имаш, ето ти толкова лева. На професорите обаче се плаща „на час”. Връзката е логична колкото хаотичните вибрации по цялото земно кълбо, породени от прословутото кацане на една пеперуда.
Българският народ е толерантен, особено християните, които нямат нищо против и мюсюлманските празници да бъдат обявени за неработни дни. Мюсюлманите отиват още по-далеч, в знак на солидарност гледат прасета, пият ракия, напиват се по кръчмите като талпи, но псуват само на турски език.
Медиите по цял свят сипят розови листенца по най-талантливите и най-известните си футболисти. Нашите медии сипят по нашите звезди най-вече помия.
По света една трета от хората са християни и вярват, че на Коледа се е родил Божият син, българското народонаселение масово си мисли, че на Коледа на село дядо коли прасето.
Ръка МАРИНОВА
Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
