КРАСИВИТЕ ЧЕРВЕИ НА ЕГЕЙСКО МОРЕ
Може ли да има красиви червеи? Представата на повечето хора за земните червеи с отблъскваща. Но някои народности, предимно от Азия, ги консумират като храна. А за птиците и влечугите те са лакомство. Даже градинските охлюви обогатяват храната си с тяхния протеин.
Обикновеният морски червей е добре познат на рибарите. Успешният улов на някои риби изисква да се снабдиш с една кесийка от рибарския магазин. За разлика от земните си събратя някои морски червеи (Polychaeta) имат четинесто тяло с множество къси пипалца. Това и кафявочерният им цвят не ги правят привлекателни на вид. Тази човешка преценка е без значение за рибите, които им налитат със стръв. Сред многообразието от червеи в Черно море има и такива (Spirorbis), които се крият в твърда варовикова тръбица, завита в спирала. Нейният диаметър е едва 2 мм, поради което те са почти незабележими за човека под водата.
В Средиземно море и в океаните тези животинки достигат много по-големи размери и някои са изумително красиви. Оказва се при това, че не са съвсем безобидни. Възможност да се убедя в това ми се отдаде по време на първото ми леководолазно спускане в Егейско море, когато по обичая на тамошните инструктори трябваше да стоим на колене върху морското дъно, докато водещият групата правеше поредната си атракция с хранене на рибки. След като се прибрах в хотела, наложи се да обърна внимание на неприятното парене под коляното ми. Кожата на крака се беше зачервила, а в средата се беше оформило светло петно. След около два часа паренето се усили още повече. Тъй като нямах антиалергичен крем под ръка, взех едно хапче аналгин. На следващото утро зачервяването беше понамаляло, паренето започна да преминава в сърбеж, който едва към вечерта отмина.
При последващото ми гмуркане се помъчих да открия причинителя. Явно, това не е бил морски тралеж, тъй като нямах забити игли в крака си. А и той е добре забележим под водата. Медуза? Него ден не видях ни една. Не е и една тъмнокафява лента, около 25-30 см, която обикновено лениво лежи върху камъните. Нея инструкторът спокойно подхвърляше с гола ръка във водата. В последния ден преди заминаването си попаднах на пъстра “гъсеница”, която бавно се измъкваше изпод един камък Тя се набиваше в очи с яркочервените си и бели косъмчета, разположени от двете страни на членестото й тяло. Опитът от опарването ме предпази да я взема в ръка. Вече имах преполагаем заподозрян за предишното ожилване.
Разследването продължих в Интернет. Лесно попаднах на подводна снимка с наименование на “гъсеницата”. Това беше широко разпростанения в Средиземно и принадлежащите му морета четинест морски червей с название Annelid! Тези създания са измамно красиви с многобройните си цветни косъмчета. Едните, по-близко до тялото, са огненочервени. Поради това ги наричат огнени червеи. Другите, по-дълги, са снежнобяли и пърхат с голяма честота, така че даже на снимка със скорост на фотоапарата 1/200 са ненапълно контрастни. С това постоянно движение те тласкат планктона към хранителния отвор на червея. При допир с кожата на човека изпущат отрова, която предизвиква описаната по-горе реакция. Според изложеното в литературата дължинат им достига до 15 см. Понякога може да ги намерите под неголями камъни, които подкопават, за да се вместят. Едно такова гнездо открих на плитчина с пясъчно дъно при едно от следващите ми пребивавания в Мармарис, Турция. Вниманието ми беше привлечено от издигнат около камъка пръстен от изхвърлен пясък. Под камъка имаше вълмо от гърчещи се червеи. По-късно видях и единични екземпляри на дълбочина около 5 м. Те са малки хищници, които очистват морското дъно от умрели организми, включитлно и морски таралежи (снимка 1).
Скоро открих и някои други забележителни с формата и цветовете си морски червеи. Едни от тях са тръбните, които имат няколко разновидности. Най-често срещани са т.н. “паунови” червеи (Sabella pavonina), които подобно на паун имат “опашка” (при главата) от снопче влакна - от 8 до 45. Тяхният организъм е устроен по-сложно: в самостоятелно изградена към някаква повъхност варовикова тръбичка се помещава еластично тяло, което изважда навън снопче като четка от нежни влакна. Поради това ги наричат още “дъстери” (от англ. duster - парцал за прах). Тялото им е изградено от гъвкави сегменти. Някои органи, като мускули, бъбреци и нерви се повтарят във всеки сегмент. Власинките, които покриват основните влакна, играят ролята на доставчик на кислород и храна от морската вода. Те могат да бъдат с червенооранжев, жълт и бял цвят. На неголеми дълбочини се срещат обикновено червенооранжевите (снимка 2). При приближаване на нежелани посетители четката мигновено се скрива в тръбичката си. Като всички живи същества, и те си имат врагове - някои риби, омари, раци и др.
Въпреки старателното оглеждане на морското дъно при многократните ми гмуркания, не можех да открия бял паунов червей. Едва при следващото ми леководолазно спускане на 15 м попаднах на цяла галерия от паунови червеи. За това има принос ръководителят на леководолазния център “Дилайт” в Ичмелер - Мурат. Бивш леководолаз от турския флот, познаващ добре интересните дайвинг-места около Мармарис, той ми осигури прекрасно следобедно спущане с придружител опитния инструктор Дуан.
На 50-60 м от кораба потъваме край отвесна стена в кристално чистата вода (снимка 3). Нейният син цвят непрекъснато се уплътнява. Поглеждам към дъното - то се мержелее там някъде в дълбокото. Продължаваме спускането. Дуан ми дава знак да погледна в една тъмна цепнатина на скалата - там се виждат само две очи и ред остри шипове зад тях. Опитвам се да фотографирам “скорпида”, но качествена снимка не се получава - нямам външна светкавица. Впоследствие разправям за този неуспех на Дуан, а той ме поправя, че това не е било скорпид, а каменна риба. Скоро обаче виждам моите желани бели “дъстери”, провесили четките си сред разноцветни гъби и полипи. При първия ми опит да се приближа моментално се скриват в тръбичките си. След малко се успокояват и аз много внимателно се опитвам да ги фокусирам, без да се скрият. При втория ми опит успявам да заснема една двойка (снимка 4).
Продължаваме по-нататък на същата дълбочина. Колко е? Дълбокомерът на Дуан показва 14,5 м. Появяват се нови обекти: морски червеи с ветрилообразно разперени “четки”. Те са с по-груби влакна и са многоцветни. Ако приемем, че четката на пауновия морски червей е за фин прах, то тези са за по-голямо почистване. Със своите спираловидно разположени цветни ивици те са едни от най-красивите подводни създания (снимка 5). Поради това за тях не се говори като за “дъстери”, а имат по-достойно име - спирографи (Sabella spalanzanii). В световния океан има голямо многообразие по цвят и по някои особености. Най-общо те принадлежат към семейство Serpulidae.
Поради защитата си е трудно да бъдат подробно разгледани на място. В литературата са описани като тръбни морски червеи, обитаващи неголеми дълбочини на Средиземно море - от 15 до 31 м, по-рядко 40 м. Размерът им нараства с дълбочината, но средно е от 45 до 60 мм и може да достигне 90 - 400 мм. Ветрилото им, което служи за доставяне на храна, е от два слоя, като единият е забележимо спираловиден. Обичат местата с движеща се вода, което обяснява повишената им популация при вертикални стени. Представляват желана храна за някои риби, например спаритата, което се използва от риболовците за улов на последните.
Още по-разкошно създание е Spirobrancus giganteus, морски червей, наречен “коледно дърво”, със спирално издигащо се ветрило на няколко нива, подобно на клоните на елхата. Среща се по тропическите рифове, с най-различни разцветки в зависимост от региона.
Заплеснат във фотографирането, не забелязвам, че престоят ни под водата вече е превишил половин час. Дуан ми посочва да погледна манометъра си. Виждам, че са останали към 50 атм.. Потегляме по обратния път. Той е запомнил мястото, където сме се потопили и пак там започваме изплуването. На третия метър под повърността спираме за малко, колкото да не е съвсем без декомпресия.
Когато се качих на кораба, Мурат ме пита: “Как беше? “ Отговарям му на турски: “Tamam” (добре), с което се изчерпват познанията ми по този език. Посочвам в посока на подводната стена и добавям на английски: “A miraculous wall! I want to come again!”
Текст и снимки: Георги ПЕЦОВ
Може ли да има красиви червеи? Представата на повечето хора за земните червеи с отблъскваща. Но някои народности, предимно от Азия, ги консумират като храна. А за птиците и влечугите те са лакомство. Даже градинските охлюви обогатяват храната си с тяхния протеин.
Обикновеният морски червей е добре познат на рибарите. Успешният улов на някои риби изисква да се снабдиш с една кесийка от рибарския магазин. За разлика от земните си събратя някои морски червеи (Polychaeta) имат четинесто тяло с множество къси пипалца. Това и кафявочерният им цвят не ги правят привлекателни на вид. Тази човешка преценка е без значение за рибите, които им налитат със стръв. Сред многообразието от червеи в Черно море има и такива (Spirorbis), които се крият в твърда варовикова тръбица, завита в спирала. Нейният диаметър е едва 2 мм, поради което те са почти незабележими за човека под водата.
В Средиземно море и в океаните тези животинки достигат много по-големи размери и някои са изумително красиви. Оказва се при това, че не са съвсем безобидни. Възможност да се убедя в това ми се отдаде по време на първото ми леководолазно спускане в Егейско море, когато по обичая на тамошните инструктори трябваше да стоим на колене върху морското дъно, докато водещият групата правеше поредната си атракция с хранене на рибки. След като се прибрах в хотела, наложи се да обърна внимание на неприятното парене под коляното ми. Кожата на крака се беше зачервила, а в средата се беше оформило светло петно. След около два часа паренето се усили още повече. Тъй като нямах антиалергичен крем под ръка, взех едно хапче аналгин. На следващото утро зачервяването беше понамаляло, паренето започна да преминава в сърбеж, който едва към вечерта отмина.
При последващото ми гмуркане се помъчих да открия причинителя. Явно, това не е бил морски тралеж, тъй като нямах забити игли в крака си. А и той е добре забележим под водата. Медуза? Него ден не видях ни една. Не е и една тъмнокафява лента, около 25-30 см, която обикновено лениво лежи върху камъните. Нея инструкторът спокойно подхвърляше с гола ръка във водата. В последния ден преди заминаването си попаднах на пъстра “гъсеница”, която бавно се измъкваше изпод един камък Тя се набиваше в очи с яркочервените си и бели косъмчета, разположени от двете страни на членестото й тяло. Опитът от опарването ме предпази да я взема в ръка. Вече имах преполагаем заподозрян за предишното ожилване.
Разследването продължих в Интернет. Лесно попаднах на подводна снимка с наименование на “гъсеницата”. Това беше широко разпростанения в Средиземно и принадлежащите му морета четинест морски червей с название Annelid! Тези създания са измамно красиви с многобройните си цветни косъмчета. Едните, по-близко до тялото, са огненочервени. Поради това ги наричат огнени червеи. Другите, по-дълги, са снежнобяли и пърхат с голяма честота, така че даже на снимка със скорост на фотоапарата 1/200 са ненапълно контрастни. С това постоянно движение те тласкат планктона към хранителния отвор на червея. При допир с кожата на човека изпущат отрова, която предизвиква описаната по-горе реакция. Според изложеното в литературата дължинат им достига до 15 см. Понякога може да ги намерите под неголями камъни, които подкопават, за да се вместят. Едно такова гнездо открих на плитчина с пясъчно дъно при едно от следващите ми пребивавания в Мармарис, Турция. Вниманието ми беше привлечено от издигнат около камъка пръстен от изхвърлен пясък. Под камъка имаше вълмо от гърчещи се червеи. По-късно видях и единични екземпляри на дълбочина около 5 м. Те са малки хищници, които очистват морското дъно от умрели организми, включитлно и морски таралежи (снимка 1).
Скоро открих и някои други забележителни с формата и цветовете си морски червеи. Едни от тях са тръбните, които имат няколко разновидности. Най-често срещани са т.н. “паунови” червеи (Sabella pavonina), които подобно на паун имат “опашка” (при главата) от снопче влакна - от 8 до 45. Тяхният организъм е устроен по-сложно: в самостоятелно изградена към някаква повъхност варовикова тръбичка се помещава еластично тяло, което изважда навън снопче като четка от нежни влакна. Поради това ги наричат още “дъстери” (от англ. duster - парцал за прах). Тялото им е изградено от гъвкави сегменти. Някои органи, като мускули, бъбреци и нерви се повтарят във всеки сегмент. Власинките, които покриват основните влакна, играят ролята на доставчик на кислород и храна от морската вода. Те могат да бъдат с червенооранжев, жълт и бял цвят. На неголеми дълбочини се срещат обикновено червенооранжевите (снимка 2). При приближаване на нежелани посетители четката мигновено се скрива в тръбичката си. Като всички живи същества, и те си имат врагове - някои риби, омари, раци и др.
Въпреки старателното оглеждане на морското дъно при многократните ми гмуркания, не можех да открия бял паунов червей. Едва при следващото ми леководолазно спускане на 15 м попаднах на цяла галерия от паунови червеи. За това има принос ръководителят на леководолазния център “Дилайт” в Ичмелер - Мурат. Бивш леководолаз от турския флот, познаващ добре интересните дайвинг-места около Мармарис, той ми осигури прекрасно следобедно спущане с придружител опитния инструктор Дуан.
На 50-60 м от кораба потъваме край отвесна стена в кристално чистата вода (снимка 3). Нейният син цвят непрекъснато се уплътнява. Поглеждам към дъното - то се мержелее там някъде в дълбокото. Продължаваме спускането. Дуан ми дава знак да погледна в една тъмна цепнатина на скалата - там се виждат само две очи и ред остри шипове зад тях. Опитвам се да фотографирам “скорпида”, но качествена снимка не се получава - нямам външна светкавица. Впоследствие разправям за този неуспех на Дуан, а той ме поправя, че това не е било скорпид, а каменна риба. Скоро обаче виждам моите желани бели “дъстери”, провесили четките си сред разноцветни гъби и полипи. При първия ми опит да се приближа моментално се скриват в тръбичките си. След малко се успокояват и аз много внимателно се опитвам да ги фокусирам, без да се скрият. При втория ми опит успявам да заснема една двойка (снимка 4).
Продължаваме по-нататък на същата дълбочина. Колко е? Дълбокомерът на Дуан показва 14,5 м. Появяват се нови обекти: морски червеи с ветрилообразно разперени “четки”. Те са с по-груби влакна и са многоцветни. Ако приемем, че четката на пауновия морски червей е за фин прах, то тези са за по-голямо почистване. Със своите спираловидно разположени цветни ивици те са едни от най-красивите подводни създания (снимка 5). Поради това за тях не се говори като за “дъстери”, а имат по-достойно име - спирографи (Sabella spalanzanii). В световния океан има голямо многообразие по цвят и по някои особености. Най-общо те принадлежат към семейство Serpulidae.
Поради защитата си е трудно да бъдат подробно разгледани на място. В литературата са описани като тръбни морски червеи, обитаващи неголеми дълбочини на Средиземно море - от 15 до 31 м, по-рядко 40 м. Размерът им нараства с дълбочината, но средно е от 45 до 60 мм и може да достигне 90 - 400 мм. Ветрилото им, което служи за доставяне на храна, е от два слоя, като единият е забележимо спираловиден. Обичат местата с движеща се вода, което обяснява повишената им популация при вертикални стени. Представляват желана храна за някои риби, например спаритата, което се използва от риболовците за улов на последните.
Още по-разкошно създание е Spirobrancus giganteus, морски червей, наречен “коледно дърво”, със спирално издигащо се ветрило на няколко нива, подобно на клоните на елхата. Среща се по тропическите рифове, с най-различни разцветки в зависимост от региона.
Заплеснат във фотографирането, не забелязвам, че престоят ни под водата вече е превишил половин час. Дуан ми посочва да погледна манометъра си. Виждам, че са останали към 50 атм.. Потегляме по обратния път. Той е запомнил мястото, където сме се потопили и пак там започваме изплуването. На третия метър под повърността спираме за малко, колкото да не е съвсем без декомпресия.
Когато се качих на кораба, Мурат ме пита: “Как беше? “ Отговарям му на турски: “Tamam” (добре), с което се изчерпват познанията ми по този език. Посочвам в посока на подводната стена и добавям на английски: “A miraculous wall! I want to come again!”
Текст и снимки: Георги ПЕЦОВ
НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
