НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ВАСИЛ ДАЧЕВ – ПОДВЛАСТЕН НА МОРСКАТА ИДЕЯ
„Морето исках океан да стане, а не сълза от недописан стих...”
Васко Дачев – на 80! Да не повярваш! Не само покрай умалително-уважителния начин, по който го именуват дори и далече по-младите му приятели, а по-скоро поради кипящата енергия, с която, въпреки годинките и болежките, залива хората, с които общува. Това е той – моряк по професия и същност, творец по дарба и призвание, общественик по съвест и непримиримост. Около него всичко е море – романтиката и рибарлъка в детството, юношеското увлечение по плувните спортове, съзидателните години в Морското училище, житейската реализация на корабния мостик по Дунав – от Сулина до Регенсбург, в Световния океан – между Шпицберген и Екватора. Морето е съдба и побратим и в живота, и в творчеството му…
Първите стихове се раждат някак неусетно още в Морското училище - дружески шаржове на колеги и любовни писма до момичета в рими. След 38 години под пагон (каквото и да означава това) на корабите на Българско речно плаване, на Български морски флот и на Пътническо параходство „Балканшип”, директор на дирекция в Научно-производствения комбинат за радиолокация „Черно море”, Васил Дачев преминава едновременно в пенсия и в резерва, за да вдигне ветрила в океана на маринистиката в зрелия си творчески период. Рекапитулацията от творчеството му е впечатляваща – повече от дузина книги – поезия и проза, на бял свят и още няколко „на стапел”.
От професионална среда Морето се превръща във вдъхновение, фокус на творческата благодарност на един негов труженик за всичко, което То му е дало. То е „синя жарава”, „хранилник и убиец”, „побратим и деспот” и какво ли още не! Творецът потапя перото си в „синята мастилница” на морето, изначално скърцащо по мерената реч. Първата стихосбирка - „Деветата вълна”, излиза през 1996 г., зареждат се „Сол и хляб”, „Ах, този Нептун...!”, „По гребени и в бездни на вълните”, „Песъчинки в прибоя”, „Риба на сухо”, „Аз, протежето на Нептун”. След това неукротимия му стремеж прескача към другите жанрове, за да удостои „капитана” си с пълен комплект първи награди в националния литературно-журналистически конкурс, посветен на Седмицата на морето, за поезия, публицистика, пътепис и документалистика.
Васил Дачев е „заклет” морски поет, не само защото сред повече от 400 негови стихотворения няма нито едно, в което пряко или косвено да не присъства морето, но и защото за Морето той пише „отвътре” – като ракурс, фабула, позиция, послания. Негови стихове са превърнати в авторски песни, изпълнявани от барда и от хорови състави. С вокалния октет „Дружба” и турнетата на Варненската опера поетът-певец-композитор десетки пъти стъпва на именити сцени в Берлин, Мадрид, Москва, на подиуми на Балеарските острови, Унгария, Чехословакия, Коми и къде ли не още.
През последните години в неговото амплоа изплуват морските пътеписи. Многотомникът „По сините алеи на планетата” включва книгите: „Великото море на залеза”, „Солените перли на Атлантика”, „В лоното на викингите”, „Под ледената шапка на планетата”, „Черната перла – Африка” и „Моето люлчено Черно море”. Хиляди страници, възникнали и благодарение на проплаваните хиляди морски мили с пътническия кораб „Варна”, разказват за морета, пристанища, битки, открития, легенди, исторически и природни забележителности по куса на кораба. По важни от тях обаче са събитията, който владеят умовете и сърцата на хората на борда.
Васко Дачев е остро шило, което не стои в торбата на еснафското безхаберие. И как успява да е навсякъде (понякога и с китарата, за радост на публиката) – на начинанията на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Творческия им клуб, на Асоциацията на възпитаниците на Морското училище, на която е удостоен за „Почетен член”. Десетилетия е несменяем главен секретар на Българския морски съюз, „Заслужил деятел” на плувните спортове, секретар на Дружеството за българо-кубинска дружба във Варна от самото му създаване.
Обществената активност, превърната в нрав, има точно определен и постоянен морски „фарватер” - защита на морската идея, която включва и преклонението пред Моряка, и отстояването на авторитета на Морското училище и Морския музей, и бъдещето на морското стопанство въобще.
Буквално преди дни маринистът - член на Сдружението на варненските писатели и член на Съюза на българските писатели, изненада с един неочакван поворот – към документалистиката. Не е изненада темата – книгата му „Делфините” в сините коридори” разказва за историята и звездите на плувните спортове в България и във Варна, с която едва ли друг би могъл по-добре да са справи. И с право! Пожелаваме му „Пълен преден” на другите му позавършени книги. И тук няма изненада – едната е за Великата река Дунав, а другата – за Побратима Море.
Щастливо плаване в живота и маринистиката!
Тъй дръж, капитане!
Валентин ДИМИТРОВ
Снимките са от личния архив на Васил Дачев
Първото стихотворение на Васил Дачев
СОЛ
Със сол и хляб морето ме посреща.
Вълни услаждат хапката корава.
И все по-често виждам и усещам,
че хлябът свършва, но солта остава...
От бряг до бряг Нептун брои ми дните.
Не търся слава в синята жарава.
В гнева и в ласките на Афродита
животът свършва, а солта остава...
„Морето исках океан да стане, а не сълза от недописан стих...”
Васко Дачев – на 80! Да не повярваш! Не само покрай умалително-уважителния начин, по който го именуват дори и далече по-младите му приятели, а по-скоро поради кипящата енергия, с която, въпреки годинките и болежките, залива хората, с които общува. Това е той – моряк по професия и същност, творец по дарба и призвание, общественик по съвест и непримиримост. Около него всичко е море – романтиката и рибарлъка в детството, юношеското увлечение по плувните спортове, съзидателните години в Морското училище, житейската реализация на корабния мостик по Дунав – от Сулина до Регенсбург, в Световния океан – между Шпицберген и Екватора. Морето е съдба и побратим и в живота, и в творчеството му…
Първите стихове се раждат някак неусетно още в Морското училище - дружески шаржове на колеги и любовни писма до момичета в рими. След 38 години под пагон (каквото и да означава това) на корабите на Българско речно плаване, на Български морски флот и на Пътническо параходство „Балканшип”, директор на дирекция в Научно-производствения комбинат за радиолокация „Черно море”, Васил Дачев преминава едновременно в пенсия и в резерва, за да вдигне ветрила в океана на маринистиката в зрелия си творчески период. Рекапитулацията от творчеството му е впечатляваща – повече от дузина книги – поезия и проза, на бял свят и още няколко „на стапел”.
От професионална среда Морето се превръща във вдъхновение, фокус на творческата благодарност на един негов труженик за всичко, което То му е дало. То е „синя жарава”, „хранилник и убиец”, „побратим и деспот” и какво ли още не! Творецът потапя перото си в „синята мастилница” на морето, изначално скърцащо по мерената реч. Първата стихосбирка - „Деветата вълна”, излиза през 1996 г., зареждат се „Сол и хляб”, „Ах, този Нептун...!”, „По гребени и в бездни на вълните”, „Песъчинки в прибоя”, „Риба на сухо”, „Аз, протежето на Нептун”. След това неукротимия му стремеж прескача към другите жанрове, за да удостои „капитана” си с пълен комплект първи награди в националния литературно-журналистически конкурс, посветен на Седмицата на морето, за поезия, публицистика, пътепис и документалистика.
Васил Дачев е „заклет” морски поет, не само защото сред повече от 400 негови стихотворения няма нито едно, в което пряко или косвено да не присъства морето, но и защото за Морето той пише „отвътре” – като ракурс, фабула, позиция, послания. Негови стихове са превърнати в авторски песни, изпълнявани от барда и от хорови състави. С вокалния октет „Дружба” и турнетата на Варненската опера поетът-певец-композитор десетки пъти стъпва на именити сцени в Берлин, Мадрид, Москва, на подиуми на Балеарските острови, Унгария, Чехословакия, Коми и къде ли не още.
През последните години в неговото амплоа изплуват морските пътеписи. Многотомникът „По сините алеи на планетата” включва книгите: „Великото море на залеза”, „Солените перли на Атлантика”, „В лоното на викингите”, „Под ледената шапка на планетата”, „Черната перла – Африка” и „Моето люлчено Черно море”. Хиляди страници, възникнали и благодарение на проплаваните хиляди морски мили с пътническия кораб „Варна”, разказват за морета, пристанища, битки, открития, легенди, исторически и природни забележителности по куса на кораба. По важни от тях обаче са събитията, който владеят умовете и сърцата на хората на борда.
Васко Дачев е остро шило, което не стои в торбата на еснафското безхаберие. И как успява да е навсякъде (понякога и с китарата, за радост на публиката) – на начинанията на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и Творческия им клуб, на Асоциацията на възпитаниците на Морското училище, на която е удостоен за „Почетен член”. Десетилетия е несменяем главен секретар на Българския морски съюз, „Заслужил деятел” на плувните спортове, секретар на Дружеството за българо-кубинска дружба във Варна от самото му създаване.
Обществената активност, превърната в нрав, има точно определен и постоянен морски „фарватер” - защита на морската идея, която включва и преклонението пред Моряка, и отстояването на авторитета на Морското училище и Морския музей, и бъдещето на морското стопанство въобще.
Буквално преди дни маринистът - член на Сдружението на варненските писатели и член на Съюза на българските писатели, изненада с един неочакван поворот – към документалистиката. Не е изненада темата – книгата му „Делфините” в сините коридори” разказва за историята и звездите на плувните спортове в България и във Варна, с която едва ли друг би могъл по-добре да са справи. И с право! Пожелаваме му „Пълен преден” на другите му позавършени книги. И тук няма изненада – едната е за Великата река Дунав, а другата – за Побратима Море.
Щастливо плаване в живота и маринистиката!
Тъй дръж, капитане!
Валентин ДИМИТРОВ
Снимките са от личния архив на Васил Дачев
Първото стихотворение на Васил Дачев
СОЛ
Със сол и хляб морето ме посреща.
Вълни услаждат хапката корава.
И все по-често виждам и усещам,
че хлябът свършва, но солта остава...
От бряг до бряг Нептун брои ми дните.
Не търся слава в синята жарава.
В гнева и в ласките на Афродита
животът свършва, а солта остава...
Васил Дачев
На стаж по река Дунав (втори от дясно)
Снимка от семейния албум (1955 г.)
Сред ледовете на Шпицберген – старши помощник-капитан на п/к „Варна”
„Варна” – любимият кораб на капитан В. Дачев
Северна красота – от борда на българския круйзър.
Васил Дачев (вляво) заедно с к.д.п. Йордан Вълканов – бивш балкански шампион и треньор по плуване
Изпълнение на октет „Дружба” (четвърти от ляво)
Българо-кубински „пеленг” (първи отдясно)
Коронното амплоа: текст, музика и изпълнение – Васил Дачев
По време на поредния рецитал пред членове на Сдружението на варненските писатели. Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
