НАПЪНИ
Широко им е около врата на онези от в. „Сега”, че са изтипосали на първа страница карикатура на първите ни мъже, как се изреждат на надутата кукла за таковане „Медия”. Може и да става, макар че бащата на писателя Станислав Сивриев му бил казал „С проста жена да не сядаш да пиеш кафе!” А нашата обща първа дама (ако се вярва на политическата карикатура) е простоватичка, май, в множеството си превъплъщения. И ако на телевизионния екран или в радиоефира изтърваната дума по-може да бъде подмината, къде сме да прощаваме простотиите черно на бяло?
Чета как е отразена новината, че Министерството на труда и социалната политика се е изпуснало нещо за средносрочната перспектива пред работната сила в страната. Само за тези, които не са си научили урока, искам да поясня, че под „работна сила” се разбира



икономически активното население, всички заети и безработни над определена възраст, които са в състояние да вложат труд за производство на стоки и услуги. По данни на националния статистически институт в последните пет години у нас техният брой се колебае около 3,5 милиона души. Според материал на Investor.bg от 26-ти януари, до 2020 г. тя щяла да намалее с близо 10 %. Дотук - ясно, ама защо при тази ситуация повече хора нямало да могат да си намерят работа, 700 хиляди щели да отпаднат от пазара на труда, а тези със средно образование щели да имат големи проблеми? Ако е истина, че за осем години предлагането на труд ще намалее с 10 %, това означава, че със съотносимия процент ще намалее безработицата, на пазара на труда ще има търсене на кадри, закономерно ще се увеличи размерът на работните заплати, работодателите ще влагат повече средства за повишаване квалификацията и оптимизиране на уменията на работниците си. Но тъй като от материалчето струи искрена тревога, най-вероятно електронната медия е чула едно, разбрала е друго, а на нас ни казва нещо съвсем различно.
Само тя да беше - с мед ще си я храним! Практика като тази е ежедневие, а примерите са Легион. Ама как пък поне един „медиатор” не се изпусна да каже през цялото време, докато траеше миньорската стачка, че между работници и работодател имало сключен колективен трудов договор, с клаузите му, с параграфите му, досущ като предвидения от закона. А работодателят се е отметнал (кой ли е бил той) и имал наглостта да се обърне към съда за съдействие.
За ордена на Ангел Марин, за суратите, дето му ги правел премиера и за блога на „Първата дама” четохме и слушахме под мост и над мост. Изглежда, като ги напънат така лошо, на медиите не им стига хемоглобин да захранят и другите органи, освен най-важния. Оставете ги бе, холан, отпуснете малко напъна, ето я къде е запушалката пред очите ви, да видим и да чуем и ние някоя свястна приказка извън жълтините!
Бай ЯНКО
Карикатура: в. „Сега”