НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
КОГАТО ПРЕПИКАВАХМЕ ОСНОВИТЕ...
Eдин екзалтиран млад поет беше писал стихове за времето, „когато се наливаха основите”. Които после се понапукаха. Защото маса народ пей давахме да ги препикаем, между другите и моя милост. Ама защо не се хванахме да градим върху тях? За да ни харесат, колко сме хард и колко високо хвърляме струята, вижте ни и се чудете!
В онова време един скромен изследовател, мъж българин, се ровел по фондове и библиотеки, и седял над пишещата машина, за да напише доктората си теза по тема, касаеща олимпийското движение. Чак през 1992 г. (в Новото време) един унгарски гамен преписал цели 180 страници от него, добавил още 35, подписал се най-отдолу и я дал на местните ВИФ-аджии да го оценят. Трябва и да е почерпил, защото го оценили за доктор-оригинал. Не щеш ли, гаменът станал човек (доктор е все пак!) и да вземат да го изберат за президент на Унгария. Няма лъжа тука, няма измама, става въпрос за унгарският президент Пал Шмит, който изплагиатствал в докторската си дисертация от 1992 г. от труда на българина Николай Георгиев. Но специално създадената местна комисия вече го е освободила от отговорност. Макар че „докторатът се основава на буквален превод в значителни и необичайни размери, което е трябвало да бъде установено от членовете на тогавашния научен съвет”, тъй рекли експертите от университета „Земелвайс”, помолени да се произнесат по казуса. Да му е честита прошката но господин Шмит, дано да спи спокойно. Мисля си, какво би станало, ако Николай Георгиев беше преписал от него 180 страници без позоваване! Щяхме да го изядем с парцалите, то е ясно!
Горе-долу по същото време, когато е докторясвал господин Шмит (този фукльо сигурно се пъчи, че е демократично мислене!), моя милост пишеше последните драски на своята си дисертацийка. След четири години работа тя беше приета на катедрен съвет в Морското училище и отпратена с положителен отзив за защита в специализиран съвет, там ми избраха рецензенти, но един от тях умря! Човещина, какво да се прави, професор Янчев, бивш началник на катедра „Психология” във Военната академия, беше енергичен човек и не беше престарял, но от съдбата си никой не може да избяга. Зевзеците ме спукаха от подигравки – още щеше да е жив, ако не беше му дал да ти чете глупостите. Истината е, че не успя да ги прочете, кълна ви се! Тъкмо да ми изберат нов рецензент – разпуснаха специализираните съвети и цялата Висша атестационна комисия, по закона Панев, за да отстъпят място на хора с демократично мислене. Докато намерят такива (трудна работа!), че докато изберат нови съвети, професор Д. Й., който беше поел ангажимент да рецензира, вече бил влязъл в режим на свръхзаетост и се наложи да се избира трети рецензент.
Муждувременно, един наш уважаван учен-педагог публикува в списание „Педагогика” отзив на инструкционната теория на холандеца Ян Вермунт, представена на научен конгрес в Мадрид. Като прочетох статията, изтръпнаха ми мартинките, защото това по същество беше квинтесенция на моята втора глава от дисертацията,
Eдин екзалтиран млад поет беше писал стихове за времето, „когато се наливаха основите”. Които после се понапукаха. Защото маса народ пей давахме да ги препикаем, между другите и моя милост. Ама защо не се хванахме да градим върху тях? За да ни харесат, колко сме хард и колко високо хвърляме струята, вижте ни и се чудете!
В онова време един скромен изследовател, мъж българин, се ровел по фондове и библиотеки, и седял над пишещата машина, за да напише доктората си теза по тема, касаеща олимпийското движение. Чак през 1992 г. (в Новото време) един унгарски гамен преписал цели 180 страници от него, добавил още 35, подписал се най-отдолу и я дал на местните ВИФ-аджии да го оценят. Трябва и да е почерпил, защото го оценили за доктор-оригинал. Не щеш ли, гаменът станал човек (доктор е все пак!) и да вземат да го изберат за президент на Унгария. Няма лъжа тука, няма измама, става въпрос за унгарският президент Пал Шмит, който изплагиатствал в докторската си дисертация от 1992 г. от труда на българина Николай Георгиев. Но специално създадената местна комисия вече го е освободила от отговорност. Макар че „докторатът се основава на буквален превод в значителни и необичайни размери, което е трябвало да бъде установено от членовете на тогавашния научен съвет”, тъй рекли експертите от университета „Земелвайс”, помолени да се произнесат по казуса. Да му е честита прошката но господин Шмит, дано да спи спокойно. Мисля си, какво би станало, ако Николай Георгиев беше преписал от него 180 страници без позоваване! Щяхме да го изядем с парцалите, то е ясно!
Горе-долу по същото време, когато е докторясвал господин Шмит (този фукльо сигурно се пъчи, че е демократично мислене!), моя милост пишеше последните драски на своята си дисертацийка. След четири години работа тя беше приета на катедрен съвет в Морското училище и отпратена с положителен отзив за защита в специализиран съвет, там ми избраха рецензенти, но един от тях умря! Човещина, какво да се прави, професор Янчев, бивш началник на катедра „Психология” във Военната академия, беше енергичен човек и не беше престарял, но от съдбата си никой не може да избяга. Зевзеците ме спукаха от подигравки – още щеше да е жив, ако не беше му дал да ти чете глупостите. Истината е, че не успя да ги прочете, кълна ви се! Тъкмо да ми изберат нов рецензент – разпуснаха специализираните съвети и цялата Висша атестационна комисия, по закона Панев, за да отстъпят място на хора с демократично мислене. Докато намерят такива (трудна работа!), че докато изберат нови съвети, професор Д. Й., който беше поел ангажимент да рецензира, вече бил влязъл в режим на свръхзаетост и се наложи да се избира трети рецензент.
Муждувременно, един наш уважаван учен-педагог публикува в списание „Педагогика” отзив на инструкционната теория на холандеца Ян Вермунт, представена на научен конгрес в Мадрид. Като прочетох статията, изтръпнаха ми мартинките, защото това по същество беше квинтесенция на моята втора глава от дисертацията,
Пикаещото момченце, Брюксел. Източник: brusselsphotos.blogspot.com
Пикаещото момиченце, Брюксел. Източник: lurvely.com
изследователската. Все пак съобразих, че аз съм предал работата си много преди да се появи това чудо и повече за кашмер тръгнах да споделям: „Я вижте какво е написало холандското момче, а я вижте какво има тука, как мислите, дали ще имам проблеми ако се разчуе?”. Повечето ме гледаха със съжаление, нали се сещате, голям късмет си изкарал, особено ако се разчуе! Защото докато онези преди са градили основи, морето им е било до колене, а ние вече толкова много го бяхме препикали, че ни стигаше до шия, барабар с вонята.
И пак добре, че не се кандидатирах за президент. Защото сигурно щяха да ме изберат – ами после?
P.S.
Третият избран рецензент беше професор Б. (писал съм някъде за него, само хубави неща). От уважение, отидох да му се представя. Той ме прие много любезно, показа ми колко много нещо е прочел специално, за да се справи с рецензирането, но бил на мнение да се откаже, не била неговата научна сфера. Наложи се да му кажа, че досега рецензентите ми мрат от естествена смърт, но много ми се струва, че един е наред да бъде убит. Той се засмя на киселата ми шега, но свърши работа, това е.
Писа Ръка МАРИНОВА
Бележка на редакцията: Експресно проучване на „Морски вестник” достигна до извода, че докато ние сме си препикавали основите, в Брюксел са си препикавали чешмите. Апропо, там продължават да си препикават чешмите и от това са направили туристически атракции, а ние си оставаме в категорията на препиканото мушкато.
И пак добре, че не се кандидатирах за президент. Защото сигурно щяха да ме изберат – ами после?
P.S.
Третият избран рецензент беше професор Б. (писал съм някъде за него, само хубави неща). От уважение, отидох да му се представя. Той ме прие много любезно, показа ми колко много нещо е прочел специално, за да се справи с рецензирането, но бил на мнение да се откаже, не била неговата научна сфера. Наложи се да му кажа, че досега рецензентите ми мрат от естествена смърт, но много ми се струва, че един е наред да бъде убит. Той се засмя на киселата ми шега, но свърши работа, това е.
Писа Ръка МАРИНОВА
Бележка на редакцията: Експресно проучване на „Морски вестник” достигна до извода, че докато ние сме си препикавали основите, в Брюксел са си препикавали чешмите. Апропо, там продължават да си препикават чешмите и от това са направили туристически атракции, а ние си оставаме в категорията на препиканото мушкато.