

МОРЕ ОТ КЛАСА
Представяте ли си как някакъв екип на вестник „Класа” на своя глава се е сетил да разнищи какви безобразия ставали по морето и що за правило е това „В-ерголям” от Конвенцията за шлайфане на вахтените шерпи? Че повечето журналисти, ако се събудят на един самотен остров, вода няма да се сетят откъде да си налеят, ако няма кой да ги упъти. Нали гледахте в сутрешния блок на Б-ТВ, какво сричане падна на матриалчето в класния вестник, за някакъв морски тренажор с пукната гума и колко доволно беше журналистчето, че не е само той за таковане? Добре, че не захванаха да говорят за процедурите по ИСО, че някой в студиото можеше и да пропее „исо, исо, барба Яни!” А кой е наговорил тези глупости пред вестникарите? Сещам се за онази стара хитруша, Голда Мейр, беше казала, че ако знае кой дрънка глупости по нейн адрес, ще му извади и другото око (генерал Моше Даян беше с едно око, ама поне беше боен генерал, а нашите мекерета...).
Нашите мекерета, освен да разлайват кучетата, за друго има ли ги? И сега Морското училище ще седне
Факсимиле от началото на публикацията във в. „Класа” от 28 март 2012 г. със заглавие: ВВМУ „Никола Вапцаров” - на първо място сред „кръшкачите” в морската квалификация (Ръководството на училището заблуждава с години морската администрация за годността на тренажорите си)

да им отговаря, капитан Църнаклийски ще се почувства задължен да каже, че не е разбран правилно, когато е давал изявления за новата Наредба за компетентност на мокрия труженик, варненският шеф на ИАМА сигурно ще гледа да не го закачат повече за неразборията с квалификационния център на доцент Крушев, защото е разбрал каква е била ситуацията, когато са отишли да го проверяват (за болести става дума, и то тежки, да не дава Господ, не за нечии капризи - бел. авт.).
Малко ни идва това море, мама му стара! Хубаво беше казал поетът „земя като една човешка длан, но по-голяма тя не ни е нужна”. Ние сме друга работа, обаче! Като ги напънем онези бели паруси, че като разрошим ония ми ти прошарени бради по вятъра, че като вперим взор далечен чак дето гаснещата вечер (нататък го знаете) и на два галса опираме в Днепър. Ами сега? Дениз битти и хайде в екип с някой вестник от класа, че дума дупка не правела. Де дупка, де! Гьобелс отда-а-авна го няма, ама духът му живее и ще пребъде, като има будали по морския бряг!
Бай ЯНКО