НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
АМАН БЕ!
„If a Fool, then to the long”. Хванахте се, значи, ама тази е руска – „Если дурак, то надолго” и се отнася за нашия редовен сътрудник и приятел Янчо Бакалов. Верен на вредните си привички и през тази година (аман бе!), в навечерието на Първи април е издал нещо – Басни в проза. Някои неща в книжката ще ви се сторят познати, защото са показвани в „Морски вестник” и в електронното издание на Е-ЛИТЕРА „Памфлети със суши”. Приготвянето на суши в домашни условия е деликатна работа, особено ако се сервира месеци наред, затова авторът е предложил и щедра нова порция. Героите на писанията му са от нашенската менажерия – електорален червей, десетина пясъчни рибки, съюзници-разбойници, пет-шест мишока в униформа, гризачи-славоблизци
„If a Fool, then to the long”. Хванахте се, значи, ама тази е руска – „Если дурак, то надолго” и се отнася за нашия редовен сътрудник и приятел Янчо Бакалов. Верен на вредните си привички и през тази година (аман бе!), в навечерието на Първи април е издал нещо – Басни в проза. Някои неща в книжката ще ви се сторят познати, защото са показвани в „Морски вестник” и в електронното издание на Е-ЛИТЕРА „Памфлети със суши”. Приготвянето на суши в домашни условия е деликатна работа, особено ако се сервира месеци наред, затова авторът е предложил и щедра нова порция. Героите на писанията му са от нашенската менажерия – електорален червей, десетина пясъчни рибки, съюзници-разбойници, пет-шест мишока в униформа, гризачи-славоблизци
(четящи и нечетящи), един Баш Бакан, някое и друго говедо, четири шушулки зелен боб, хергеле магарета (лесно ще ги познаете), хилавото птиче Комодор, орли орденоносци, една накокошинена Капка, десетина бозайници-тиквоеди, Марийка и цяла плеада от съществото „багаро”. Повествованията са представени задъхано кратко, гарнирани с щипки от раци, цаца, жълта краставица, добруджански ориз, акулово филе от устието на река Чая и мустаци от сом, уловен в Перловското корито. За да заприличат на басни, читателят ще си добави нравоучителни заключения.
Късчетата от деликатеса са точно 89, за ознаменуване годината на новото ни летоброене, крайъгълен камък на бардака на промяната, на която краят не се вижда.
Книжката си има издател, похарчил е грешни пари за нея и е нормално да очаква да си ги върне, поне тях, без печалба. Затова ще се предлага в някои книжарници във Варна на цена, съответстваща на разходите за печат.
Две други книги на автора завършват с писма до Уйлям Сароян, някъде в отвъдното. И в тази също има нещо армениканско, с послепис, което ви предлагаме.
МОРСКИ ВЕСТНИК
ПАК ОНЗИ САРОЯН
Уилям Сароян, откъс от „Зимните лозари”
– Сеньор Тейния, какво щяхте да направите, ако бяхте богат, ако имахте много пари?
– Това е много труден въпрос.
– Какъв човек щяхте да бъдете?
– С много пари?
– Да, сеньор. Един милион например. Или два. Какъв човек щяхте да бъдете тогава?
– О, какъв можех да бъда? Много лош, опасявам се, и това е тайната на парите. Това е техният страшен проблем. Никога не съм се надявал, че някой ден ще имам много пари. Никога не съм се стремял към парите.
– А вие, сеньор Хосе?
– Безсмислено е да се стремиш към парите – рече Хосе. – Аз никога няма да бъда богат. Не разбирам парите.
– А вие, сеньор Панчо?
Най-младият мексиканец се усмихна и рече:
– О, бих искал да съм богат, но знам, че е ненужно.
– Защо да е ненужно?
– Парите са за богатите, а не за бедните – отговори момчето.
– А какво е за бедните?
– Жена – отвърна момчето. – Жена и син, и дъщеря. Ако имах своя жена, свой син и своя дъщеря, вярвам, че щях да съм по-богат и от най-богатия човек на света.
– А вие, сеньор Ито?
– Аз имам пари – отвърна японецът – заради тях убих.
Лозарите пак продължиха работата си. През обедната почивка мексиканците разглеждаха репродукции от акварелите на Хосе Клементе Ороско в списанието. Ито също ги погледна да види за какво става дума.
Една от картините изобразяваше човешки гняв, който бе само с една степен по-ниско от яростта и престъплението. Ито стоя дълго над тази картина.
Мексиканците си отидоха в къщи да обядват, а Ито и аз почнахме да си ядем сандвичите. Тогава той се върна към списанието и го отвори на картината с гнева. Гледа я известно време, после ме помоли да я погледна и аз. Картината изобразяваше дребен мъж в коптор, който служеше за дом. Мъжът се бе нахвърлил яростно върху жена си и децата, но човек разбираше, че гневът му изобщо не е насочен срещу тях. Човек усещаше, че той е срещу всичко друго и всеки друг, освен тях. Ито посочи с пръст мъжа на картината.
– Багаро!
............................................
P.S.
Дявол да го вземе, Уили, това не трябваше да го пишеш! Нима не знаеше, че „багаро”, бугрите – това сме ние, а толкова те харесвахме!
Я.Б.
Късчетата от деликатеса са точно 89, за ознаменуване годината на новото ни летоброене, крайъгълен камък на бардака на промяната, на която краят не се вижда.
Книжката си има издател, похарчил е грешни пари за нея и е нормално да очаква да си ги върне, поне тях, без печалба. Затова ще се предлага в някои книжарници във Варна на цена, съответстваща на разходите за печат.
Две други книги на автора завършват с писма до Уйлям Сароян, някъде в отвъдното. И в тази също има нещо армениканско, с послепис, което ви предлагаме.
МОРСКИ ВЕСТНИК
ПАК ОНЗИ САРОЯН
Уилям Сароян, откъс от „Зимните лозари”
– Сеньор Тейния, какво щяхте да направите, ако бяхте богат, ако имахте много пари?
– Това е много труден въпрос.
– Какъв човек щяхте да бъдете?
– С много пари?
– Да, сеньор. Един милион например. Или два. Какъв човек щяхте да бъдете тогава?
– О, какъв можех да бъда? Много лош, опасявам се, и това е тайната на парите. Това е техният страшен проблем. Никога не съм се надявал, че някой ден ще имам много пари. Никога не съм се стремял към парите.
– А вие, сеньор Хосе?
– Безсмислено е да се стремиш към парите – рече Хосе. – Аз никога няма да бъда богат. Не разбирам парите.
– А вие, сеньор Панчо?
Най-младият мексиканец се усмихна и рече:
– О, бих искал да съм богат, но знам, че е ненужно.
– Защо да е ненужно?
– Парите са за богатите, а не за бедните – отговори момчето.
– А какво е за бедните?
– Жена – отвърна момчето. – Жена и син, и дъщеря. Ако имах своя жена, свой син и своя дъщеря, вярвам, че щях да съм по-богат и от най-богатия човек на света.
– А вие, сеньор Ито?
– Аз имам пари – отвърна японецът – заради тях убих.
Лозарите пак продължиха работата си. През обедната почивка мексиканците разглеждаха репродукции от акварелите на Хосе Клементе Ороско в списанието. Ито също ги погледна да види за какво става дума.
Една от картините изобразяваше човешки гняв, който бе само с една степен по-ниско от яростта и престъплението. Ито стоя дълго над тази картина.
Мексиканците си отидоха в къщи да обядват, а Ито и аз почнахме да си ядем сандвичите. Тогава той се върна към списанието и го отвори на картината с гнева. Гледа я известно време, после ме помоли да я погледна и аз. Картината изобразяваше дребен мъж в коптор, който служеше за дом. Мъжът се бе нахвърлил яростно върху жена си и децата, но човек разбираше, че гневът му изобщо не е насочен срещу тях. Човек усещаше, че той е срещу всичко друго и всеки друг, освен тях. Ито посочи с пръст мъжа на картината.
– Багаро!
............................................
P.S.
Дявол да го вземе, Уили, това не трябваше да го пишеш! Нима не знаеше, че „багаро”, бугрите – това сме ние, а толкова те харесвахме!
Я.Б.