НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ЗА ЧИФТ САНДАЛИ
Реших най-сетне да си купя чифт сандали, защото много обичам този вид облекло за краката. Малцина, обаче, знаят, че в един от предишните си животи съм бил центурион при Юлий Цезар. Тогава също носехме сандали – меки, кожени и много удобни за носене, които се връзваха на прасците, имаха стабилни подметки и ги ползвахме при всякакви условия. Произвеждахме си ги в Рим и в тракийските ни манифактури и никога не сме внасяли китайски. Заводът се казваше „Рим на римляните!”
Около 2000 години по-късно преименуваха завода на „Петър Ченгелов” и стана страшно! Сандалите на новия завод ставаха само за подпиране на москвичите, когато им сменяхме по три пъти на ден скапаните спукани гуми на завод „Георги Димитров” - с извинение! Добре, че имаше и около 250 милиона съветски „братя” и „баджанаци”, на които им беше все едно какво носят и обуват. Заводът пращаше там 99 процента от боклуците си, а пък ние получавахме от съветските роднини техните боклуци. За наше щастие боклукообменът продължи само около 45 години ...
Пълният текст можете да прочетете в авторската рубрика „На остър бейдевинд с Жоро Никлев”
Реших най-сетне да си купя чифт сандали, защото много обичам този вид облекло за краката. Малцина, обаче, знаят, че в един от предишните си животи съм бил центурион при Юлий Цезар. Тогава също носехме сандали – меки, кожени и много удобни за носене, които се връзваха на прасците, имаха стабилни подметки и ги ползвахме при всякакви условия. Произвеждахме си ги в Рим и в тракийските ни манифактури и никога не сме внасяли китайски. Заводът се казваше „Рим на римляните!”
Около 2000 години по-късно преименуваха завода на „Петър Ченгелов” и стана страшно! Сандалите на новия завод ставаха само за подпиране на москвичите, когато им сменяхме по три пъти на ден скапаните спукани гуми на завод „Георги Димитров” - с извинение! Добре, че имаше и около 250 милиона съветски „братя” и „баджанаци”, на които им беше все едно какво носят и обуват. Заводът пращаше там 99 процента от боклуците си, а пък ние получавахме от съветските роднини техните боклуци. За наше щастие боклукообменът продължи само около 45 години ...
Пълният текст можете да прочетете в авторската рубрика „На остър бейдевинд с Жоро Никлев”