НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
Представяме Ви:
„СМЪРТТА НА ГАЛАТЕЯ” ОТ КОСТА ТРАЯНОВ
Биографични бележки за автора:
Коста Траянов (Константин Траянов Велчев) е роден на 21 май 1906 г. в гр. Севлиево. Баща му Траян Велчев е бил артилерийски подофицер, участвал в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Кавалер е на 7 ордена за храброст. Майка му Екатерина Илиева Велчева е била домакиня. Завършва гимназия в Лом и Търговската академия във Варна. След завършването на висшето си образование е изпратен в Школата на „Нейно Височество Княгиня Мария Луиза” за запасни офицери (випуск 1930-1931 г. ІІ Пехотна рота) в Княжево. От 1932 г. започва работа като финансов пристав в Община Варна. През 1933 г. се жени за коренячката варненка Мария Спирова Велчева. Има две дъщери: Гълъбинка, родена през 1934 г., и Юлия, родена през 1941 г. и един син - Траян, роден през 1944 г.
Обикнал красотите на Балкана, Дунав и Черно море, той от юноша е деятел на Българския туристически съюз, отначало на Юношеския туристически съюз и пламенен природолюбец. Автор е на текста на популярната туристическа и градска песен (танго) „Еделвайс”. Описва красотите на родната природа и балканските страни в пътеписите „По светите места”, „Хайдушкият балкан”, „Родното море”, „Вратите на изтока”, „Няколко дни из Карпатите”. През 1942 г. излиза от печат романа му „Отмъщение”, а през 1943 г. - книгата „Черноморски легенди”.
От 1930 г. е сдружен земеделец. Съратник е на Георги Трайков, Таквор Артинов и Тодор Янакиев. От 1931 до 1934 г., когато цар Борис ІІІ забранява всички партии, Коста Траянов е редактор на органа на варненските земеделци „Народна воля”. През 1943 г. става кмет на с. Равна гора със съдействието на земеделската дружба. На 9.ІХ.1944 г., когато партизаните влизат в селото, нито един от селяните от четирите села (Китка, Добри дол, Болярци и Равна гора) на общината не казва лоша дума за него. Влиза в тричленката на ОФ заедно с Ради Боев (по-късно - директор на Военноморския музей) и Кольо Михов Стоянов. На 13.ІХ. 1944 г. е мобилизиран и назначен за военен комендант на Гара Разград. През 1945 г. е арестуван и съден от „Народния” съд.
Понеже „противонародни” деяния кметът Коста Траянов няма, по-тежки са обвиненията срещу царския офицер и интелектуалеца Коста Траянов, писал легенди за цар Борис ( виж „Черноморски легенди” - „Царътъ монахъ”), но за кой Борис (І или ІІІ) така и не се уточнява. След излизането от затвора работи като строителен работник. Отказва по-късно да възобнови членството си в БЗНС. Всичко, което предлага за печат, се връща. Умира на 25.ІІ.1985 г. във Варна.
***
Отвъд прикътания и живописен залив на стария пристанищен град Одесос, върху висок скалист нос, се е издигал вълшебен замък. Кацнал като орлово гнездо на височината, този замък бил будно око и верен страж на града, срещу нашествията на пирати и варвари. В него живял велик и знатен вожд със силна войска и бързи кораби. Той бил пръв между първенците на града, прославен с победоносните си битки по море и със своя юначен син, известен като изкусен стрелец и опитен мореплавател. Бащата вече бил стар, но още със запазени сили да воюва и люби, а синът жаден за приключения и подвизи, все повече увеличавал славата на рода си, скитайки из морето в преследване на дръзки и кръвожадни пирати.
Твърде често баща и син рамо до рамо влизали в бой и винаги се връщали с нова слава и нови победи. При един такъв бой, те обкръжили със своите бързи кораби силен пиратски кораб и го пленили. Той бил пълен с богата плячка и пленници. Между пленените блестяла със своята хубост чародейката Галатея.
Родена и израснала в лъчезарната Аполония при подножието на Медната планина, тая девойка била красива като сирена. Лицето й - ведрата луна, окъпана от солените води на морето. Косите й - златните лъчи на слънцето, а очите й - лазурът на небето. На път за Одесос корабът, в който тя пътувала, бил нападнат от дружина пирати, оплячкосан и потопен. Цялата му обслуга била избита, а пътниците пленени. Само заради нейната божествена красота те били пощадени от пиратите, а сетне освободени от бащата и синът.
Израснала на воля из морето, където по цял ден прекарвала времето си в ловене на риба и в плуване, тая млада девойка била решителна и смела като мъж. Със своята хубост и смелост, тя била прочута по цялото крайбрежие от Аполония до Месемврия и от Навлохос до Одесос. Като истинско чедо на природата, Галатея не познавала друга песен, освен песента на планината и друга музика, освен музиката на морето. Още от малка тя бленувала за силен и славен юнак, като в приказките, способен на нечуван подвиг, с който да я плени и завладее всецяло. Затова останала невъзмутимо спокойна, както при първата свада с пиратите и молила за спасение на спътниците си, тъй и при нападението на бащата и синът, а те учудени от нейното спокойствие и възхитени от хубостта й. Особено много я харесал стария вожд, чиято кръв закипяла в жилите му, като младо непрекипяло вино. Синът също я харесъл, но той бил твърде млад и за него славата била по-съблазнителна от любовта, която не познавал.
При влизането на корабите в залива, красивата Галатея отвели в замъка, откъдето се откривал широкия кръгозор на морето и където имало всичко, което е нужно на една млада жена, за да услади живота си. Там тя намерила злато, скъпоценни камъни и свила; песни, цветя и светлина. Вечната музика на морето, с която била сродена душата й още от дете, не й липсвала. Освен това, приказната чародейка била обкръжена от вниманието и любовта на стария вожд. По цели дни и нощи той се забавлявал с нея, обсипвал я с куп нежности и задоволявал всяка нейна прищевка. Много вкусни ястия, сладки плодове и силни напитки се поднасяли на Галатея. В нейна част свирели арфи и лири, цитри и флейти, под чиито звуци млади хубави робини играели сластни танци.
„СМЪРТТА НА ГАЛАТЕЯ” ОТ КОСТА ТРАЯНОВ
Биографични бележки за автора:
Коста Траянов (Константин Траянов Велчев) е роден на 21 май 1906 г. в гр. Севлиево. Баща му Траян Велчев е бил артилерийски подофицер, участвал в Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Кавалер е на 7 ордена за храброст. Майка му Екатерина Илиева Велчева е била домакиня. Завършва гимназия в Лом и Търговската академия във Варна. След завършването на висшето си образование е изпратен в Школата на „Нейно Височество Княгиня Мария Луиза” за запасни офицери (випуск 1930-1931 г. ІІ Пехотна рота) в Княжево. От 1932 г. започва работа като финансов пристав в Община Варна. През 1933 г. се жени за коренячката варненка Мария Спирова Велчева. Има две дъщери: Гълъбинка, родена през 1934 г., и Юлия, родена през 1941 г. и един син - Траян, роден през 1944 г.
Обикнал красотите на Балкана, Дунав и Черно море, той от юноша е деятел на Българския туристически съюз, отначало на Юношеския туристически съюз и пламенен природолюбец. Автор е на текста на популярната туристическа и градска песен (танго) „Еделвайс”. Описва красотите на родната природа и балканските страни в пътеписите „По светите места”, „Хайдушкият балкан”, „Родното море”, „Вратите на изтока”, „Няколко дни из Карпатите”. През 1942 г. излиза от печат романа му „Отмъщение”, а през 1943 г. - книгата „Черноморски легенди”.
От 1930 г. е сдружен земеделец. Съратник е на Георги Трайков, Таквор Артинов и Тодор Янакиев. От 1931 до 1934 г., когато цар Борис ІІІ забранява всички партии, Коста Траянов е редактор на органа на варненските земеделци „Народна воля”. През 1943 г. става кмет на с. Равна гора със съдействието на земеделската дружба. На 9.ІХ.1944 г., когато партизаните влизат в селото, нито един от селяните от четирите села (Китка, Добри дол, Болярци и Равна гора) на общината не казва лоша дума за него. Влиза в тричленката на ОФ заедно с Ради Боев (по-късно - директор на Военноморския музей) и Кольо Михов Стоянов. На 13.ІХ. 1944 г. е мобилизиран и назначен за военен комендант на Гара Разград. През 1945 г. е арестуван и съден от „Народния” съд.
Понеже „противонародни” деяния кметът Коста Траянов няма, по-тежки са обвиненията срещу царския офицер и интелектуалеца Коста Траянов, писал легенди за цар Борис ( виж „Черноморски легенди” - „Царътъ монахъ”), но за кой Борис (І или ІІІ) така и не се уточнява. След излизането от затвора работи като строителен работник. Отказва по-късно да възобнови членството си в БЗНС. Всичко, което предлага за печат, се връща. Умира на 25.ІІ.1985 г. във Варна.
***
Отвъд прикътания и живописен залив на стария пристанищен град Одесос, върху висок скалист нос, се е издигал вълшебен замък. Кацнал като орлово гнездо на височината, този замък бил будно око и верен страж на града, срещу нашествията на пирати и варвари. В него живял велик и знатен вожд със силна войска и бързи кораби. Той бил пръв между първенците на града, прославен с победоносните си битки по море и със своя юначен син, известен като изкусен стрелец и опитен мореплавател. Бащата вече бил стар, но още със запазени сили да воюва и люби, а синът жаден за приключения и подвизи, все повече увеличавал славата на рода си, скитайки из морето в преследване на дръзки и кръвожадни пирати.
Твърде често баща и син рамо до рамо влизали в бой и винаги се връщали с нова слава и нови победи. При един такъв бой, те обкръжили със своите бързи кораби силен пиратски кораб и го пленили. Той бил пълен с богата плячка и пленници. Между пленените блестяла със своята хубост чародейката Галатея.
Родена и израснала в лъчезарната Аполония при подножието на Медната планина, тая девойка била красива като сирена. Лицето й - ведрата луна, окъпана от солените води на морето. Косите й - златните лъчи на слънцето, а очите й - лазурът на небето. На път за Одесос корабът, в който тя пътувала, бил нападнат от дружина пирати, оплячкосан и потопен. Цялата му обслуга била избита, а пътниците пленени. Само заради нейната божествена красота те били пощадени от пиратите, а сетне освободени от бащата и синът.
Израснала на воля из морето, където по цял ден прекарвала времето си в ловене на риба и в плуване, тая млада девойка била решителна и смела като мъж. Със своята хубост и смелост, тя била прочута по цялото крайбрежие от Аполония до Месемврия и от Навлохос до Одесос. Като истинско чедо на природата, Галатея не познавала друга песен, освен песента на планината и друга музика, освен музиката на морето. Още от малка тя бленувала за силен и славен юнак, като в приказките, способен на нечуван подвиг, с който да я плени и завладее всецяло. Затова останала невъзмутимо спокойна, както при първата свада с пиратите и молила за спасение на спътниците си, тъй и при нападението на бащата и синът, а те учудени от нейното спокойствие и възхитени от хубостта й. Особено много я харесал стария вожд, чиято кръв закипяла в жилите му, като младо непрекипяло вино. Синът също я харесъл, но той бил твърде млад и за него славата била по-съблазнителна от любовта, която не познавал.
При влизането на корабите в залива, красивата Галатея отвели в замъка, откъдето се откривал широкия кръгозор на морето и където имало всичко, което е нужно на една млада жена, за да услади живота си. Там тя намерила злато, скъпоценни камъни и свила; песни, цветя и светлина. Вечната музика на морето, с която била сродена душата й още от дете, не й липсвала. Освен това, приказната чародейка била обкръжена от вниманието и любовта на стария вожд. По цели дни и нощи той се забавлявал с нея, обсипвал я с куп нежности и задоволявал всяка нейна прищевка. Много вкусни ястия, сладки плодове и силни напитки се поднасяли на Галатея. В нейна част свирели арфи и лири, цитри и флейти, под чиито звуци млади хубави робини играели сластни танци.
Писателят Коста Траянов
Коста Траянов в Школата на „Нейно Височество Княгиня Мария Луиза” за запасни офицери (випуск 1930-1931 г. ІІ Пехотна рота)
Корицата на книгата на Коста Траянов „Черноморски легенди” е нарисувана от известния български маринист Георги Велчев.
Корицата на книгата на Коста Траянов „Родното море” (1938 г.)
Старият вожд се чувствал щастлив, защото бил доволен от съдбата си. Син му от ден на ден възмъжавал и берял слава на велик юнак. Морето го научило да се бори. Той се гордеел със своето чедо и бил спокоен, че имал достоен наследник. Най-голямото щастие, обаче изпитвал от близостта на Галатея. Нейната гореща плът, блясъка на очите й и страстта на целувките й, за него били забрава, а за нея блаженство. Тя тръпнела от наслада, когато той я държал като дете в скута си, защото бил здрав и силен мъж, който умеел да гали. А жените всякога обичат оногова, който гали мъжки, па бил той с побелели коси или с бръчки на лицето. „В силата е хубостта, а не в нежната кожа и в румените бузи”, такива ласкави слова мълвяла влюбената Галатея в обятията му, а времето неусетно отлитало в упоение и наслада, в безгрижие и радост. Тяхното щастие обаче не продължило дълго.
Веднъж, след лют неравен бой, синът се завърнал тежко ранен в замъка. Изтръпнало сърцето на бащата от страх да не загуби единственото си чедо. Но Галатея му се притекла на помощ и със своите майчински грижи, възвърнала силите на ранения младеж. Зарадвал се бащата, че неговият син е спасен, ала радостта му била помрачена. По време на лекуването, обграден от нежни грижи, младежът се влюбил безумно в прекрасната Галатея. Това го хвърлило в отчаяние и го тласнало към мъките на ревността, въпреки че Галатея не се отзовала на младежките му чувства. Тя вече била свързана с бащата чрез неразривните връзки на любовта. При все това, синът бил упорит и настоявал на всяка цена Галатея да бъде негова. Напразно били молбите и увещанията на клетия баща, комуто нищо друго не оставало в живота, освен любовта на приказната чародейка.
Той обичал сина си повече от всичко на света, но да се откаже от любовта към Галатея нямал сили, а и синът му не отстъпвал от своето. Дори замислил да извърши отцеубийство!
В такива случаи на безумна любов, жената винаги е вредила на мъжа, защото често е ставала причина за извършване на престъпления. Галатея, обаче, останала верна на своя стар орел, който с цената на живота си, я изтръгнал от окървавените ръце на злите пирати. И за да не се опозори син му със замисленото убийство, решила да се пожертва за тях, като сама турила край на своя млад живот. През една тъмна, непрогледна нощ, когато вълните на морето глухо отеквали в безкрая, а ехото зловещо повтаряло техния грохот, тя се изкачила незабелязано на високата кула над скалите, откъдето се хвърлила в пропастта. Бащата не можал да понесе нейната трагична смърт и от скръб по нея скоро след това умрял.
Синът станал пълен господар на замъка, но без любовта на Галатея този замък запустял. И оттогава, сутрин, когато слънцето изплава из приказните глъбини на морето, вълните околовръст се багрят с кръв и пурпур, а скалите стават огнено-златни от слънчевата целувка на ранното утро. И вечер, когато луната покаже своя светъл лик и очертае сребърната си пътека от хоризонта до брега, скалите хвърлят тъмна сянка в морето, а вълните стенат сподавено, дълбоко, скрито. Казват, че тая кръв била кръвта на божествената Галатея; сянката на скалите - нейната сянка; стенанията на морето, стенанията на сърцето й, а пътеката на луната - пътя, по който е отлетяла душата й във вечността.
Коста ТРАЯНОВ
(„Черноморски легенди”, 1943 г.)
„Морски вестник” изказва благодарност на своя приятел и сътрудник доц. д-р инж. Траян Траянов, който ни предостави илюстрациите за тази публикация и допълни биографичните бележки за своя баща.
Веднъж, след лют неравен бой, синът се завърнал тежко ранен в замъка. Изтръпнало сърцето на бащата от страх да не загуби единственото си чедо. Но Галатея му се притекла на помощ и със своите майчински грижи, възвърнала силите на ранения младеж. Зарадвал се бащата, че неговият син е спасен, ала радостта му била помрачена. По време на лекуването, обграден от нежни грижи, младежът се влюбил безумно в прекрасната Галатея. Това го хвърлило в отчаяние и го тласнало към мъките на ревността, въпреки че Галатея не се отзовала на младежките му чувства. Тя вече била свързана с бащата чрез неразривните връзки на любовта. При все това, синът бил упорит и настоявал на всяка цена Галатея да бъде негова. Напразно били молбите и увещанията на клетия баща, комуто нищо друго не оставало в живота, освен любовта на приказната чародейка.
Той обичал сина си повече от всичко на света, но да се откаже от любовта към Галатея нямал сили, а и синът му не отстъпвал от своето. Дори замислил да извърши отцеубийство!
В такива случаи на безумна любов, жената винаги е вредила на мъжа, защото често е ставала причина за извършване на престъпления. Галатея, обаче, останала верна на своя стар орел, който с цената на живота си, я изтръгнал от окървавените ръце на злите пирати. И за да не се опозори син му със замисленото убийство, решила да се пожертва за тях, като сама турила край на своя млад живот. През една тъмна, непрогледна нощ, когато вълните на морето глухо отеквали в безкрая, а ехото зловещо повтаряло техния грохот, тя се изкачила незабелязано на високата кула над скалите, откъдето се хвърлила в пропастта. Бащата не можал да понесе нейната трагична смърт и от скръб по нея скоро след това умрял.
Синът станал пълен господар на замъка, но без любовта на Галатея този замък запустял. И оттогава, сутрин, когато слънцето изплава из приказните глъбини на морето, вълните околовръст се багрят с кръв и пурпур, а скалите стават огнено-златни от слънчевата целувка на ранното утро. И вечер, когато луната покаже своя светъл лик и очертае сребърната си пътека от хоризонта до брега, скалите хвърлят тъмна сянка в морето, а вълните стенат сподавено, дълбоко, скрито. Казват, че тая кръв била кръвта на божествената Галатея; сянката на скалите - нейната сянка; стенанията на морето, стенанията на сърцето й, а пътеката на луната - пътя, по който е отлетяла душата й във вечността.
Коста ТРАЯНОВ
(„Черноморски легенди”, 1943 г.)
„Морски вестник” изказва благодарност на своя приятел и сътрудник доц. д-р инж. Траян Траянов, който ни предостави илюстрациите за тази публикация и допълни биографичните бележки за своя баща.