НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ - ПЕНТАТА
След лечение в онкологичната болница в София, на 19.02.2012 г. в 04,00 часа, починал Митко Пентата. Правили му химиотерапия за тумор в гръбначния стълб, но тя разбила мозъка и сърдечната му дейност. Пожелал да го кремират, а праха му да хвърлят във Варненския залив.
Беше ръководител по водомоторен спорт към ДОСО, когато аз бях ръководител по ветроходство, а Васил Боянов – по гребане. Тогава му измислиха прякора „Пентата”, защото караше катера си с невиждания по него време извънбордов двигател „Пента”. По-късно, като племеник на някакъв голям шеф в МВР – мисля, генерал Ангел Солаков (нещо, което той винаги отричаше), стана началник на морския отдел на УБО. Когато купиха яхтата на Тодор Живков „Балкан”, Пентата искаше да ме назначи за неин капитан. Отказах, разбира се, зарази „обремененото ми потекло” – „син на царски морски офицер”... „Абе, те са хубави хора, няма какво да се безпокоиш – убеждаваше ме той. – Най-много Луканов или Младенов да ти кажат „Я ни закарай да пием по едно кафе в Истанбул...”
Пълният текст можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”
След лечение в онкологичната болница в София, на 19.02.2012 г. в 04,00 часа, починал Митко Пентата. Правили му химиотерапия за тумор в гръбначния стълб, но тя разбила мозъка и сърдечната му дейност. Пожелал да го кремират, а праха му да хвърлят във Варненския залив.
Беше ръководител по водомоторен спорт към ДОСО, когато аз бях ръководител по ветроходство, а Васил Боянов – по гребане. Тогава му измислиха прякора „Пентата”, защото караше катера си с невиждания по него време извънбордов двигател „Пента”. По-късно, като племеник на някакъв голям шеф в МВР – мисля, генерал Ангел Солаков (нещо, което той винаги отричаше), стана началник на морския отдел на УБО. Когато купиха яхтата на Тодор Живков „Балкан”, Пентата искаше да ме назначи за неин капитан. Отказах, разбира се, зарази „обремененото ми потекло” – „син на царски морски офицер”... „Абе, те са хубави хора, няма какво да се безпокоиш – убеждаваше ме той. – Най-много Луканов или Младенов да ти кажат „Я ни закарай да пием по едно кафе в Истанбул...”
Пълният текст можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”