ЩО Е ГЕНЕРАЛ И ИМА ЛИ ТОЙ ПОЧВА У НАС?
Имаме си нов указ за генералските длъжности из Отечеството, да е хаирлия! Щото ние друга грижа си нямаме, комай.
Според Устава на войската в Естония генералските звания са две – „еднозвезден” и „двузвезден” – но от вторите нямат. Те и войска нямат като нас, някакви си 14 хиляди, а нашата – ехе-е-е!
В нашата войска е бивало и военни да бъдат начело на Министерството на войната – обикновено в звание „генерал-майор” (еднозвезден). А някои и като подполковници (Михаил Савов). След година-две го повишили в длъжност Началник на Военното училище, тя и сега е генералска, нищо че са го кръстили Университет.
Или след като са били уволнявани от армията поради внос на некачествени взривни вещества (Георги Вазов). Имало е и производства на министри в най-високо генералско звание, но в деня на преминаването в запас (Теодоси Даскалов) или десетина дни преди това. Имаше и разжалвани в „редник” (Кирил Косев), макар че такова животно нема нито в закона, нито в устава. Преди това имало височайши укази за производство на безименни генерали (Трънски и Радомирски никой в Регентството не ги знаел как всъщност се казват). И маршали е имало, даже „фелд”, дето мамицата и е... на Българията. Превратаджии обаче нямало, тези работи не са за генерали. А Стамболийски, който променил тертипа кой да командори военното министерство, седял на бял кон насред София и викал: „Партиите умряха, кой ще ни свали!” Пепел му на езика, кешки да бяха умряли, а то я виж как са се наплодили и няма нито сваляне, нито наяждане. А генералите си ги чуваме. Справка – знаете къде.
P. S.
И адмирали сме имали, един даже викаше: „Аз пагона си хвърлям, партийната книжка – отнюд!” Ама пагонът му беше капитански (капитан – първи – рангски! – бел. ред.), а като му дадоха адмиралския, гледай какво става!
Бай ЯНКО
Илюстрация: Румен УЗУНОВ, https://tukoramirez.blogspot.com


Бъдещ генерал отработва командирска физиономия от най-ранно детство.