НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
МИНИАТЮРА В РЕ-МИНОР ЗА ДУХОВИЯ ОРКЕСТЪР
НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ
Какво нещо беше духовият оркестър на Морското училище! Красива работа ви казвам, ей!
Една редица кларнети и тромпети, една редица флигорни, редица бас-флигорни и баритони, редица валдхорни и цугтромбони, барабанчици, чинели … тъпан, и разбира се и туба, или по-модерно - бас. Къде ти духова музика без туба? А на тубата кой – Пенйо … не Пеньо … правилно сте го прочели ПЕНЙО.Така се изговаря, за да ви стане ясно за какво иде реч – тубата е велик инструмент … голям, тежък, важен, гръмогласен, лъскав… също като този, дето го надува. И Пенйо беше такъв - голям, тежък, важен, гръмогласен, лъскав … 130 килограма чисто тегло. А бе, „Нема лабаво!” - както казваше Тато.
Та отиваме да свирим в София на прегледа на художествената самодейност. Годината трябва да е
НА МОРСКОТО УЧИЛИЩЕ
Какво нещо беше духовият оркестър на Морското училище! Красива работа ви казвам, ей!
Една редица кларнети и тромпети, една редица флигорни, редица бас-флигорни и баритони, редица валдхорни и цугтромбони, барабанчици, чинели … тъпан, и разбира се и туба, или по-модерно - бас. Къде ти духова музика без туба? А на тубата кой – Пенйо … не Пеньо … правилно сте го прочели ПЕНЙО.Така се изговаря, за да ви стане ясно за какво иде реч – тубата е велик инструмент … голям, тежък, важен, гръмогласен, лъскав… също като този, дето го надува. И Пенйо беше такъв - голям, тежък, важен, гръмогласен, лъскав … 130 килограма чисто тегло. А бе, „Нема лабаво!” - както казваше Тато.
Та отиваме да свирим в София на прегледа на художествената самодейност. Годината трябва да е
Какво нещо беше духовият оркестър на Морското училище!
била 1982 или 83 най- много. Не е толкоз важно … туй да не Ви е военна история … тука говорим за музика, драги ми читателю.
Имахме и заучени трикове … знаехме общо 5 марша, обаче диригентът на оркестъра Моцарт (Митко Димитров – Джимито) като ни изкомандва с възможно най-силния глас: „Оркестър, мирно … готовиии … марш номер 23!” Тоест свирим марш 3, обаче публиката отстрани мисли: Ега си тия - знаят 23 марша ..., майко мила! Ко ши кайш, а?
Свирим, маршируваме, свирим, маршируваме … софиянци зяпат … цъкат с езици, а ние – музикантите, наперени с ония бели униформи, с ония барети … с ония кортици … а бе красота! Свърши патакламата пред народния театър „Иван Вазов” и Моцарт ни пуска в отпуск за няколко часа да се разходим… да си починем … да погледаме софиянки … па и те да видят живи моряци. Пенйо вика: „Пишлеме, шъ дойдиш с мен, ти си новобранец, тъкмо да ти покажа туй онуй!” Готово - викам неохотно аз … съгласен съм. Влизаме в трамвая всички ни гледат шушукат … абе кой ти е виждал истински гларуси в столицата! На следващата спирка се качва млада майка с момченце на 5-6 годинки и то веднага при нас … гледа ни уплашено … пипа ни дрехите и се обръща към майка си: „Мамо … мамо … моряк” - и естествено сочи ГОЛЕМИЯ моряк Пенйо … аз с моите 62 килограма къде се слагам?
Пенйо естествено с характерния провлачен глас на всички пълни хора хваща момчето за ръка и на висок тон пита:
- Ти като пораснеш, искаш ли да станеш моряк, мойто момче?
- Искам … искам … много искам!
- … БУДАЛААААААА с будала! - провлачи Пенйо.
Целият трамвай избухна в смях … истински здрав, непринуден смях. Сега като пиша - пак се смея. Такива миниатюри имаше с оркестъра у София преди години … ама той Пенйо е виновен, не аз!
Туко РАМИРЕЗ - Ел КОМАНДАНТЕ
Снимката ни е предоставена от капитан І ранг от резерва Христо Б. Димитров – ЧОНИ
Имахме и заучени трикове … знаехме общо 5 марша, обаче диригентът на оркестъра Моцарт (Митко Димитров – Джимито) като ни изкомандва с възможно най-силния глас: „Оркестър, мирно … готовиии … марш номер 23!” Тоест свирим марш 3, обаче публиката отстрани мисли: Ега си тия - знаят 23 марша ..., майко мила! Ко ши кайш, а?
Свирим, маршируваме, свирим, маршируваме … софиянци зяпат … цъкат с езици, а ние – музикантите, наперени с ония бели униформи, с ония барети … с ония кортици … а бе красота! Свърши патакламата пред народния театър „Иван Вазов” и Моцарт ни пуска в отпуск за няколко часа да се разходим… да си починем … да погледаме софиянки … па и те да видят живи моряци. Пенйо вика: „Пишлеме, шъ дойдиш с мен, ти си новобранец, тъкмо да ти покажа туй онуй!” Готово - викам неохотно аз … съгласен съм. Влизаме в трамвая всички ни гледат шушукат … абе кой ти е виждал истински гларуси в столицата! На следващата спирка се качва млада майка с момченце на 5-6 годинки и то веднага при нас … гледа ни уплашено … пипа ни дрехите и се обръща към майка си: „Мамо … мамо … моряк” - и естествено сочи ГОЛЕМИЯ моряк Пенйо … аз с моите 62 килограма къде се слагам?
Пенйо естествено с характерния провлачен глас на всички пълни хора хваща момчето за ръка и на висок тон пита:
- Ти като пораснеш, искаш ли да станеш моряк, мойто момче?
- Искам … искам … много искам!
- … БУДАЛААААААА с будала! - провлачи Пенйо.
Целият трамвай избухна в смях … истински здрав, непринуден смях. Сега като пиша - пак се смея. Такива миниатюри имаше с оркестъра у София преди години … ама той Пенйо е виновен, не аз!
Туко РАМИРЕЗ - Ел КОМАНДАНТЕ
Снимката ни е предоставена от капитан І ранг от резерва Христо Б. Димитров – ЧОНИ