МВ "Компас", новини, март 2012 г. :: “ВОДАТА НА ЖИВОТА” (AQUA VITAE)* ::

“ВОДАТА НА ЖИВОТА” (AQUA VITAE)*
“Вода, ти си изворът на всички неща и на всяко битие”
Текст от индийските Веди

Водата е люлка на живота. В нея преди милиони години са се зародили най-първичните живи организми. Преминали през различните етапи на еволюцията една част от тях са излезли на сушата, но и тук те продължили да се нуждаят от вода, да я търсят, консумират и използват. “Водата е вместилище на всички жизнени зародиши” (Мирча Елиаде).
Най-висшето същество, венецът на природата и на божия промисъл – човекът - също изначално е свързан с водата. Нейното първостепенно значение е осъзнавано още в дълбока древност. За прочутия историк на културата Мирча Елиаде “Още в предисторически времена комплексът Вода – Луна – Жена се възприема като антропокосмически кръговрат на плодородието”. В древногръцката натурфилософия водата е основен елемент в състава на света. Първият гръцки философ, математик и астроном, един от Седемте мъдреци Талес Милетски (624 – 546) още в началото на VІ век пр. Хр. твърди, че всичко е произлязло от влагата или водата, върху която лежи Земята. Възможно е това да се дължи на изглеждащата “жива” вода, която помага на семената да пораснат и която храни растенията. Талес приемал материята за одушевена. Той предсказал затъмнението на 28 май 585 г. Известно е, че дълго и често пътешествувал и посетил най-цивилизования тогава Египет. Оригиналните му думи, предадени от по-късни автори, гласят буквално: “Всички растежи се дължат на водата”. Според гръцката митология “водите предшествуват Сътворението и периодично поглъщат сътвореното”, а египтяните вярвали, че първият им храм изникнал от водите на Хаоса. Всеки от египетските храмове възпроизвеждал самото сътворение на света. Още тяхната цивилизация забелязала трите агрегатни състояния на водата. В египетската писменост течащата вода се обозначава с йероглиф с формата на тройно латинско “VVV”.
При едно от многобройните си пътувания “бащата на историята” Херодот стигнал до знаменитото си заключение “Египет е дар на Нил” и с това предопределил основния подтик за разсъждения на всички учени, които след него ни говорят за зараждането на най-старите цивилизации. То винаги е било в пряка зависимост от водата или по-точно от организацията на нейната употреба. Законът на гравитацията при движението на водните талази просто е принуждавал разпокъсаните племена по теченията на големите реки да прибягнат към общи действия, за да ги оползотворят. И това всъщност е родило най-старите държави в света.
Но макар че обитаемите от човека континенти отвсякъде са заобиколени с вода и на полюсите има вековни натрупвания от лед, запасите от питейна вода на земята са ограничени. Новите технологии само частично компенсират тази недостатъчност. Два милиона на земята изцяло са лишени от непосредствен достъп до питейна вода, а шест милиона изпитват недостиг. С всяка изминала година в планетарен мащаб кризата се задълбочава. На световното изложение ЕКСПО в Генуа (Италия) в чест на 500 годишнината от откриването на Америка една зала в Швейцарския павилион беше посветена на “Водата на живота” (Aqua vitae), т. е. водата като люлка на живота в нейния изначален кръговрат. В центъра на залата имаше скулптора в движение (инсталация), където вездесъщата вода беше раздвижвана от спиралата на Архимед. Тук присъстваше и тревогата за непрекъснатото намаляване на питейната вода. Нейните запаси бяха графично представени чрез един голям къс от швейцарските ледници. Преди хиляда години той е бил огромен и необозрим, сега се е смалил и към средата на ІІІ-то хилядолетие ще бъде едно незначително парченце. На фона на тази тревожна тенденция беше показано също така как нуждите на все по-многобройното човечество от питейна вода се увеличават. От 1900 г. досега количеството на употребяваната вода в света се е увеличило 22 пъти. Да не говорим за промишлеността и земеделието, употребяващи 60 пъти повече водни запаси.
Вече се изпълнява глобалната програма Aqua и първата стъпка е направена. Още през 1977 г. в аржентинския град Мар дел Плата се е провела Първата световна конференция за водата. На нея 2000 специалисти от 116 страни и от ООН са обсъждали проблемите за световната вода и са били разгледани програми с 15 – 20 годишна перспектива. Дългосрочна Международна хидроложка програма е приета и от ЮНЕСКО. В изпълнeние на всичко това специалният спътник Aqua непрекъснато прави обиколки на планетата Земя и отчита всеобщия кръговрат на водата. Той беше изстрелян през месец май 2002 г. Спътникът обаче само доставя информация за състоянието на запасите от питейна вода. Да се надяваме, че на базата на тази информация човечеството ще съумее да реализира една глобална програма за пестене и възпроизводство на питейните води. Иначе в планетарен мащаб сме осъдени да се окажем в състоянието, изразено така сполучливо от българската народна поговорка “Вода гази, жаден ходи”.
Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ
_______________________
* Иван Карайотов. Водите на Хемус и Странджа. Изд. „Жанет”, Пловдив, 2001 г.