НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ПРАЗНИЧНО ПЪРВОАПРИЛСКО
Празна работа са това празниците, мене ако питате, но има и такива, които си ги тачим. Нова година например, празникът на новото начало и на надеждата. Малко нанагорно ни иде, още една тежка софра след тази по Коледа, с християнско смирение и бахур карашик, ама свиква се.
Но по-нататък работата ни запецва-а-а, след всичките „вълчи” дни през януари. Петльовден го отбелязваме срамежливо и си пазим силите за Свети Трифон Лозаря. Да не говорим за Трети март, уж национален празник, а няма година да не се изпокараме – ама защо сега, ама какво пък толкова, стига, долу, да живей, чак свят ти се завива.
Баш празниците се зареждат през светлия месец Май – на труда, на Европата, на победата, на превратаджиите (19 май – който не знае), на българската духовност и култура. Поменаваме ги всичките и им се дивим, символи на отдавна отминали дни. Защото мераклиите „дружна песен днес да екне!” се посвършиха, Европата, колкото по-отблизо ни диша във врата, толкова повече ни побиват тръпки, победата я загърбихме и вървим с протегната ръка след победените, за преврат никой не си и помисля, а колкото до духовността – я да си говорим за нещо друго! Стига да не е за 6-ти май, деня на пастира, банкера, войника, комарджията и Филанкишията.
Има и още един такъв ден, но слава богу, не е празник – 9-ти юни. На тази дата преди мно-о-о-го години властта у нас за пореден път е заграбена насила. Сред превратаджиите е и полковник Славейко Василев, който малко преди това публикувал хвалебствия за нашия селянин, бил изключително цивилизован и напредничав, защото можел да произвежда вино. Сега да стане този господинчо от гроба и да види как от един килограм грозде се наливат десет литра вино, одма пак ще легне в земята!
Празна работа са това празниците, мене ако питате, но има и такива, които си ги тачим. Нова година например, празникът на новото начало и на надеждата. Малко нанагорно ни иде, още една тежка софра след тази по Коледа, с християнско смирение и бахур карашик, ама свиква се.
Но по-нататък работата ни запецва-а-а, след всичките „вълчи” дни през януари. Петльовден го отбелязваме срамежливо и си пазим силите за Свети Трифон Лозаря. Да не говорим за Трети март, уж национален празник, а няма година да не се изпокараме – ама защо сега, ама какво пък толкова, стига, долу, да живей, чак свят ти се завива.
Баш празниците се зареждат през светлия месец Май – на труда, на Европата, на победата, на превратаджиите (19 май – който не знае), на българската духовност и култура. Поменаваме ги всичките и им се дивим, символи на отдавна отминали дни. Защото мераклиите „дружна песен днес да екне!” се посвършиха, Европата, колкото по-отблизо ни диша във врата, толкова повече ни побиват тръпки, победата я загърбихме и вървим с протегната ръка след победените, за преврат никой не си и помисля, а колкото до духовността – я да си говорим за нещо друго! Стига да не е за 6-ти май, деня на пастира, банкера, войника, комарджията и Филанкишията.
Има и още един такъв ден, но слава богу, не е празник – 9-ти юни. На тази дата преди мно-о-о-го години властта у нас за пореден път е заграбена насила. Сред превратаджиите е и полковник Славейко Василев, който малко преди това публикувал хвалебствия за нашия селянин, бил изключително цивилизован и напредничав, защото можел да произвежда вино. Сега да стане този господинчо от гроба и да види как от един килограм грозде се наливат десет литра вино, одма пак ще легне в земята!
След като се запозна в детайли с тази публикация на Янчо Бакалов, президентът на САЩ Барак Обама подписа специална заповед до своите съветници първо да прочетат книгите на автора от „Морски вестник” и после да му правят проектите за речи и други публични изказвания. И съответно портретът на Янчо Бакалов зае своето полагаемо място в Белия дом. От днес нататък „Морски вестник” отказва да отговаря на въпроса: „Как ще ги стигнем американците”. По понятни съображения – както се вижда...
Илюстрацията е предложена от Туко РАМИРЕЗ - Ел КОМАНДАНТЕ: https://tukoramirez.blogspot.com
Илюстрацията е предложена от Туко РАМИРЕЗ - Ел КОМАНДАНТЕ: https://tukoramirez.blogspot.com
През лятото - ден година храни и никому не е до празници (само тук-там), но като дойде есента, гледай какво става! На 6-ти септември - Съединение, за да стане циркът още по-голям, на 9-ти - Социалистическа революция, ни повече, ни по-малко, а на 22-ри - Независимост, дай боже всекиму! Как няма да възкликне поетът Гео Милев, че септември ще бъде Май, какво още му трябва на човек! После иде Октомврийската революция, която е през ноември, на два пъти свят ден Никулден и ето ти я пак Коледата, че дошла.
Да, ама не, защото пропуснахме личния празник Първи април, деня на шегата, на опашатата лъжа, на вица, на остроумието, на Андрешковците и на сиромашките тарикатлъци, на фейлетона, на гротеската, на сатирата и кривата дума, на хубавите усмивки, и на широко скроените хора. Като се замисли човек, това Съединение, Независимост, Социализъм, не са ли опашати лъжи, гротеска и верселям? Та колко празника ни останаха да тачим? Комай един - днешният, да не забравяме да се усмихваме и да стоим над дребните неща. А банкерите, Европата, победителите, производителите на ментета, гьотферените под знамето на някоя партийка, газопродавците и другите лакоми дрънкала, пропагандистите-телевизионери, орденоносните избраници, и прочия - за тях всеки ден е празник, нека и ние да си имаме един!
Или както се пееше в една песен, „Веднъж те попитах, дали ме обичаш, а ти ми отвърна - засмей се”.
P. S.
Забравих българския Ден на благодарността, на десети ноември, ама той нещо взе да клони към чуждата майка, за него маса народ се сеща да каже само „Вашта мама!”.
Янчо БАКАЛОВ
Да, ама не, защото пропуснахме личния празник Първи април, деня на шегата, на опашатата лъжа, на вица, на остроумието, на Андрешковците и на сиромашките тарикатлъци, на фейлетона, на гротеската, на сатирата и кривата дума, на хубавите усмивки, и на широко скроените хора. Като се замисли човек, това Съединение, Независимост, Социализъм, не са ли опашати лъжи, гротеска и верселям? Та колко празника ни останаха да тачим? Комай един - днешният, да не забравяме да се усмихваме и да стоим над дребните неща. А банкерите, Европата, победителите, производителите на ментета, гьотферените под знамето на някоя партийка, газопродавците и другите лакоми дрънкала, пропагандистите-телевизионери, орденоносните избраници, и прочия - за тях всеки ден е празник, нека и ние да си имаме един!
Или както се пееше в една песен, „Веднъж те попитах, дали ме обичаш, а ти ми отвърна - засмей се”.
P. S.
Забравих българския Ден на благодарността, на десети ноември, ама той нещо взе да клони към чуждата майка, за него маса народ се сеща да каже само „Вашта мама!”.
Янчо БАКАЛОВ