НЕРЪКОТВОРНИЯТ ХРИСТОС ОТ ЦЪРКВАТА НА
ОСТРОВ СВЕТА АНАСТАСИЯ
Върху владишкия трон в манастирската църква на остров Света Анастасия има една икона на Исус Христос, която според църковното предание се нарича Убрус. Тази старобългарска и староруска дума означава кърпа за глава и всъщност е послужила за название на първото изображение на Христос. Иконографският тип се нарича още „неръкотворен”, защото не бил сътворен от човек, а представлявал божествен отпечатък върху забрадката на нашия Господ.
Именно този „неръкотворен” Убрус е вдъхновил зографа на манастирската църква на острова и това е подчертано с изобразяването на Ангел Господен, който е разгърнал пред богомолеца кърпата с образа на Христос. Иконата е поставена в златна рамка и на тъмносиния фон четем на средногръцки език дарителския надпис: „Произлезе (направи се) с помощта на ганосеца, протосингела и игумена кир Натанаил, 1802”.
От друг надпис ние знаем, че през същата 1802 г. игуменът на манастира Натанаил заедно с котленеца хаджи Матей са направили основните дарения за подновяване и изписване на църквата. Тук за първи път публикуваме превод на надписа от Убруса, дарен от Натанаил. Освен това от него разбираме, че родното място на този островен свещенослужител бил град Ганос (Шаркьой), разположен по средата на северния бряг на Мраморно море. В античните извори се споменава, че в древността тук се е намирала царска резиденция на одриските тракийски царе.
Убрусът на Христос от остров Света Анастасия е нарисуван по всички правила на древнохристиянското предание. На тази „неръкотворна” и първа икона-образец е посветен празника „Пренасяне на Неръкотворния образ на Господ Иисус Христос, наречен светия Убрус от Едеса в Константинопол”. По-късно чудотворната първоикона била пренесена в Рим и оттам през 1249 г. папа Урбан ІV я подарил на сестра си, игуменка на манастира Моностериолум близо до Лион, където днес тя се съхранява в една ризница в катедралата на града.
Източното православие е изключително привързано към светия Убрус, защото през вековете на иконоборчеството неговото съществуване се използвало като аргумент срещу иконоборците. Този иконографски тип на Христос може да се види в много наши църкви и манастири. Неговото руско название също е свидетелство за православното преклонение пред неръкотворния образ на Христос. Иконата от остров Света Анастасия и надписите на иконостаса свидетелствуват, че котленецът хаджи Матей и ганосецът протосингел Натанаил през 1802 г., точно преди 210 години са постигнали единодействие, на което би завидел всеки европеец и гражданин на света.
Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ
Илюстрациите са от архива на автора




Убрусът от владишкия трон в манастирската цъква (католикона) на остров Света Анастасия.
Манастирската църква на остров Света Анастасия от птичи поглед.
Остров Света Анастасия, гравюра на Анри Дезарно от 1829/30 г.