НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











ПО ВОЛЯТА НА ШАРЛ Х: ПЛАТНА, ТОПОВЕ И
ДИМОХОДИ В ЦЕНТЪРА НА ПАРИЖ

Парижкият музей на флотата е най-богатата в света колекция на модели на бойни кораби от XVII век до днес. Събрал под покрива си повече от три века история, Le musee de la Marine представя над хиляда експоната и се радва на огромен туристически интерес. Масово са посещавани и „събратята” му в Брест, Тулон, Порт Луи, Рошфор и даже в Сен-Тропе - комичната столица на Луи дьо Фюнес.
Парижкият музей се намира на площад „Трокадеро”, в дясното крило на двореца „Шайо”. Вероятно местоположението му е избрано, за да бъде използвана притегателната сила и на Айфеловата кула, която е на двеста-триста метра. Но посетителят моментално забравя за металното „чудо на века”, щом прекрачи прага на музея.
През 1748 г.  инспекторът във френската флота Анри-Луи Дюамел дьо Монсо (който е и основоположник на лесовъдството) предоставя на крал Луи XV ценна колекция от корабни модели и множество мореплавателски прибори с молба да бъдат изложени в Лувъра и постоянно да се използват от обучаващите се в Школата за офицери и бъдещи морски инженери, която оглавява самият дьо Монсо. През 1752 г. колекцията е подредена в зала на първия етаж на Лувъра, разположена непосредствено до Академията на науките и наречена Морската зала.
След Великата френска революция от 1789 г. залата е затворена, но експонатите са съхранени. Към тях са прибавени модели от личната колекция на крал Луи XVI и експонати от сбирките на емигрирали или гилотинирани аристократи. Така е създаден музей, който от 1801 до 1803 г. се подвизава в Министерството на флотата на площад „Конкорд”.
През 1810 г. Наполен I заповядва 19 корабни модела да бъдат подредени в специална галерия в двореца „Трианон” непосредствено до работния му кабинет като нагледна демонстрация за морската мощ на Първата империя. Моделът на прочутата фрегата „Мюирон”, с която императорът се прибира във Франция от Египет след битката при Нил, Наполеон държи ... в спалнята си в двореца „Малмезон”.
След Реставрацията крал Шарл Х, който наследява брат си Луи XVIII, заповядва в Лувъра да бъде учреден музей на флотата. Годината е 1827-а. Филиали на музея са открити (или възстановени) в Шербург, Брест, Рошфор, Лориан и Тулон. Важен момент в историята на музея е 1852 г., когато куратор става Антоан Леон Морел Фацио - човек с многостранни таланти: художник-маринист (негови картини увековечават пренасянето на тленните останки на Наполеон в Париж и посещението на кралица Виктория и на английска ескадра в Шербург през 1865 г.), етнограф, реставратор и девет години кмет на XX парижки район. Към експонатите той прибавя и серия картини на морска тема, безценен етнографски инвентар и създава каталог на експозицията. Фацио умира на поста си от сърдечен удар през 1871 г. по време на Френско-пруската война, когато вижда прусаците да нахлуват в музея.
Наследява го адмирал Франсоа-Едмон Пари, който обогатява колекцията с 400 модела на построени по време на империята малки плавателни съдове. През 1920 г. музеят е преместен в Министерството на флотата, като от него са извадени етнографските експонати, а от 1943 г. се помещава в двореца „Шайо”. От 1971 г. е самостоятелна институция към Министерството на отбраната.
При самия вход на музея се намира яхтата „Кано Емпериал”, построена през 1811 г. за инспекцията, извършена от Наполеон на фортификациите при Антверпен. Заедно с украсата е напълно завършена само за 21 дни.  Скулптори и дърводелци работят денонощно. На носа е поставена фигурата на Нептун с тризъбец и корона, възседнал делфин. Наполеон използва „Кано Емпериал” само веднъж. После яхтата е изпратена в Брест и се включва в празници или по време на официални визити, например при посещението на Наполеон III през 1858 г. и на президента Емил Лубе през 1903 г.
До нея се извисява изящният модел от 1800 г. на „Океан”  - линеен кораб със 118 оръдия и дългогодишна служба. Построен в Брест и вдигнал котва през 1790 г., той е гордост за френската флота до 1855 г. Дава името на цял клас линейни кораби. Като най-мощен кораб в Брест, „Океан” многократно е флагман на френския боен флот. Участва в редица сражения, включително и по време на Наполеоновите войни и като повечето плавателни съдове след Френската революция сменя няколко имена като „Златен бряг” и „Народ”.
Сред най-забележителните експонати е пищната кърма на флагмана „Ла Гранд Реал” от епохата на Луи XIV, истински кралски кораб, спуснат на вода през 1694 г. Наричан е и „необикновената галера”, защото е извън познатите стандарти: с 32 чифта гребла вместо обичайните най-много 26. На борда му са проклинали съдбата си 384 гребци. Офицерският състав е от 80 души, а 110 войници участват в абордажните боеве. Кърмата е истинско произведение на изкуството. Изложени са и други части от кораба. Картина от 1690 г. доказва, че „отломките” наистина са от галерата. Музеят разполага и с макет на „Ла Гранд Реал”, направен в наши дни.
До сияйната кърма е разположен прекрасен миниатюрен модел на още един флагман от същата епоха - „Солей Роаял”, изработен през годините на Юлската монархия. Оригиналът e стряскал противника със 104 оръдия. Построен е в Брест през 1668 г. Името на флагмана е избрано от самия крал-слънце Луи XIV. Командван от вицеадмирал Турвил, корабът записва в биографията си не една победа, но краят му е трагичен. По време на Деветгодишната война през 1692 г. „Кралското слънце” е обкръжен от 17 англо-холандски кораба в залива Ла Уг. Въпреки храбростта на екипажа и помощта от жителите на Шербург, от 950 души оцелява само един моряк!
Неизбежно привлича внимание моделът на галеона „Луи XV”, създаден през XVIII в. специално за уроците по мореплаване на дофина, бъдещия крал Луи XVI. Галеонът така и остава на ниво модел. Архитектите знаят, че проектът никога няма да се превърне в истински кораб и дават воля въображението си. Кърмата му е една от най-популярните сред любителите на корабомоделизма и се е превърнала в стандарт на епохата. На носа е поставена фигура на Луи XV, облечен като римски генерал.
Не може да отминем и модела на „Сан Парей” („Несравним”) - трипалубен боен кораб от 1757 г., архетип на най-мощните плавателни съдове във френската флота през XVIII в., с водоизместване 4 000 тона и екипаж над 1 100 души.  През 1794 г. е пленен и завършва службата си под английски флаг. Той е един от първите експонати в музея още от 1827 г. Моделът е пищен до разточителство като пир на Краля-Слънце. Последната му реставрация е от 1880 г. Вижда се цялото вътрешно разпределение на кораба.
Значително място е отделено на корабни модели от XIX в. Сред тях се открояват първата бронираната фрегата „Глоар”, плавала от 1859 до 1882 г. и посестримата й „Солферино” от клас "Магента", спусната на вода през 1861 г. Това се първите кораби с желязна обшивка и с две палуби, както и първите с изострен форщевен. И двата плавателни съда са дело на легендарния инженер-корабостроител Станислас Дюпюи дьо Лом, генерален инспектор на флотата, преобразувал старите военни платноходи в параходи. В края на XIX в. в негова чест кръщават  първия в света броненосен крайцер.
Модел на „Несравним”
„Несравним” откъм кърмата
Част от кърмата на „Ла Гранд Реал”
Модел на „Солферино”
Eдна от няколкото картини на Клод-Жозеф Верне (1714-1789 г.), изобразяващи корабокрушение
Част от експозицията с модели на съвременни военни кораби
Самолетоносачът „Шарл дьо Гол”
Част от интериора на Le musee de la Marine
На негово име е наречен и съвременен военен кораб, който под командването на капитан I ранг Патрис Жауен посети Варна през 2010 г. В музея не липсват и чуждестранни експонати като макет на английска кралска яхта от края на XVII в.
Сравнително малко пространство заемат шедьоврите на съвременното корабно моделиране, обезсмъртило някои от плавателните съдове на XX век: от контраторпильорите  „Могадор” и „Волта”,  на които Втората световна война не позволява да разгърнат възможностите си (унищожени са при самопотопяването на френската флота при Тулон през ноември 1942 г.) до  подредените във витрина модели на броненосци, сред които са оцелелият след войната „Жан Барт”, станал непригоден в новите условия и построените през 2002 г. най-модерни „хеликоптероносачи” клас „Мистрал”.
Скромното присъствие на съвремието е подсилено от модела на перлата на френската флота, самолетоносача „Шарл дьо Гол”. Данните сочат, че пистата на кораба е с площ 12 000 кв. м, а скоростта му - 27 възла. Въздушният парк се състои от 40 самолета и още толкова хеликоптери. Самолетоносачът е снабден с модерни противовъздушни и противокорабни ракети, както и с най-екстравагантни глезотии на електрониката.
В специална зала са изложени галиони - декоративни фигури, поставяни на носа на повечето европейски кораби от XVI до XIX век, най-често изобразяващи човешки или митични същества. Някои от плавателните съдове, украсявани от експонатите, не са идентифицирани. Един от най-красивите галиони представлява глава на морска нимфа, изработена през XIX в. в Тулон. Както е известно, тези фигури от масивно дърво влияят отрицателно върху ветроходните качества на кораба и затова строителите започват да ги правят все по-малки, докато напълно изчезват.
Чарът на музея се допълва от шедьоври на маринистиката: прекрасни  картини на кораби, на морски сражения, на големи пристанища или на безбрежната морска шир. Те са дело на художниците Абрахам Сторк, Жан-Франсоа Ю, Луи-Филип Крепен, Едме-Емил Лаборн,  Южен Изабей и най-вече на Клод-Жозеф Верне (1714-1789 г.). Верне получава поръчка да рисува корабите и пристанищата на Франция през 1753 г., когато вече е знаменит художник. Замисълът на това признание е чисто политически: ненадминат майстор да изтъкне и да увековечи  могъществото на Франция. Въпреки че Верне е женен за ирландка и англичаните са най-ревностните му почитатели, изборът единодушно пада върху него. Картините му съдържат огромна информация за морското дело от времето на Луи XV и през голяма част от XVIII век, дават изключително точни детайли за бита, облеклото и живота в пристанищата Брест, Бордо и Рошфор. Да не говорим за най-паметните морски битки.
В новелата „Гръцкият преводач” на Конан Дойл, Шерлок Холмс съобщава, че прабаба му е „дребничка французойка” от рода на Верне. Синът, внукът и правнукът на Верне също стават художници. В романа на Жюл Верн „Двадесет хиляди левги под водата” за илюстрации са използвани картини на мнозина художници, сред които и на фамилията Верне.
Ежегодно музеят е домакин на уникални тематични изложби. От март до октомври т. г. върху площ от хиляда кв. м посетителите могат да се запознаят с историята, научната и техническата еволюция на фаровете и начинът им на функциониране, да научат повече за личностите, които са ги създали или обслужвали. Предмети, снимки и картини разказват за тайнствените мъже и жени, посветили своя, за да дадат живот на „морските огньове”. Историята на френските фарове започва през 1611 г. с  изграждането на монументалния фар „Кордуан”.
През XIX век в Париж индустрията на фаровете преживява златен век, а Франция става водеща държава в областта на проучвания, тестване, научна разработка и изграждане на фарове.
Инженери и архитекти правят рекогносцировка на всички навигационни опасности по френското крайбрежие и осигуряват капитаните с незаменимата сигнализация на фаровете.
Днес 150 морски стражи осветяват 5 500-те километра около „шестоъгълника” Франция и териториите „отвъд морето”. Фарът бе и остава не само най-надеждна опорна точка на всеки мореплавател,  но и един от нестареещите символи  на мореплаването.
Дори да ти се повдига само при мисълта за люлееща се повърхност, пак си струва да влезеш в този музей, събрал епохи, пориви, героизъм, трагедии и устрем към съвършенство.
Като духа на френската нация.
Силвия НИКОЛАЙ-КОЛЕВА
Париж - София
Специално за „Морски вестник”