НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











ПУБЛИКУВА СЕ ЗА ПЪРВИ ПЪТ: „НЕПТУНОВА ПОЩА” *
Моят кръстник, човекът, който ме е поел от купела и от ръцете на свещеник Николай Добрев в църквата „Света Параскева”, бил известният варненски рибар и каракапитан Георги Тодоров (Джогата). През 1929 г. той все още нямал собствена лодка, а бил капитан на моторно-ветроходното корабче (моторница) „Орлица”, собственост на барба Захари. Тогава все още моторите за малки корабчета и лодки били рядкост и ветроходното стъкмяване било задължително. Не случайно рибарите използвали неписаното правило – излизали на море сутрин рано с бреговия бриз (вятър, духащ от брега към морето) и се връщали след обед или привечер с морския бриз (вятър, духащ от морето към брега). Естествено и на „Орлица”, за да пестят гориво, използвали най-рационално попътните ветрове.
Така в последните дни на април 1929 г. Джогата с екипаж от механик и боцман излизат да гонят пролетна скумрия на 12-15 мили северо-източно от Варна. И като гонели джурумите и начепарували (уловили на чепаре) достатъчно скумрия и дошло време за връщане, решили да напишат  писмо до съветските моряци по случай 1 май. В писмото пишело:
„Другари от единствената социалистическа страна в света, приемете пламенни първомайски привети от трудовия български народ! И ние, българските моряци, водим упорита борба за събарянето на капиталистическия строй, черпейки поука от вашите дела...
Другарски поздрав вам и на борческото работничество в целия свят!
Да живее братския Съветски съюз! Да живее трудова България!
Моторница „Орлица” 1 май  1929 г. Черно море”.
Като завършили писмото, подбрали здрава и суха стъклена бутилка. Поставили писмото вътре, затапили го с коркова тапа и механикът допълнително залял тапата и гърлото на бутилката със стопен
Автор на корицата на неиздадената книга на писателя Коста Траянов „Синове на морето” (1955 г.) е големият български маринист Георги Велчев. Публикува се за първи път.
парафин. Прекръстили се тримата и хвърлили бутилката в морето.
За зло щастие, след няколко дни морето изхвърлило бутилката с писмото не на съветския бряг, а на Царския плаж край Созопол. Там граничен патрул намира бутилката и я предава на началството. Граничните офицери препращат „нептуновата поща” до окръжния началник на полицията в Бургас. От Бургас по етапен ред препращат писмото в полицията във Варна. Тук привикват в полицията собственикът на моторницата „Орлица” барба Захари. Той не знае нищо по въпроса и вестта за „нептуновата поща” го заварва „в необрано лозе”. Захари се оправдава, че не е чувал за подготовката на това писмо и не го е виждал. Това дава основание на началника на полицията да арестува капитана Георги Тодоров (Джогата), механика и боцмана на моторница „Орлица”.
Баща ми научава за ареста на Джогата от годеницата му, която живеела отгоре Търговската академия, на улица „Любен Каравелов”, но с нищо не може да му помогне.
Два дена държали в ареста „изпращачите” на нептуновата поща. И след  като изписали куп обяснение как и защо са решили да поздравят съветските другари и след като били „поучавани со малко кютек” как трябва да пишат, били пуснати по живо по здраво.
___________________
* По епизод от разказа „Престъпление и наказание” от неиздадената книга на баща ми Коста Траянов „Синове на морето” (1955 г.)
Доц. д-р Траян ТРАЯНОВ