СЛЕД ПЕТ ГОДИНИ И ДРУГИ НИ ПОВЯРВАХА
Само два месеца след тържествата по повод петата годишнина на Съюза на подводничарите в Република България подводното братство е на път да посрещне поредното предизвикателство – обединението на ветерани от ВМС, представители на морски спортни организаци с приложна насоченост и други радетели на популяризирането на морската идея. Една мечта е на път да се сбъдне.
Идеята се роди преди две години, в резултат на опита на СПРБ да стане член на Международната морска конфедерация, ММК (International Maritime Confederation, IMC), промотиран от Австрийският военноморски съюз (АВМС), с председател полковник професор Карл Антон Скри?ванек. Договорът за сътрудничество и взаимопомощ между АВМС и СПРБ датира от 2009 г.
След като разгледа молбата ни през 2010 г.,
Венци пред орелефа на контраадмирал Вариклечков.
Управителният съвет на ММК оцени кандидатурата ни положително, но ни препоръча да поработим първо за обединение на флотските ветерани и тогава да опитаме отново. Аргументите бяха, че ММК е сдружение на съюзи от национален мащаб, обединяващи по няколко десетки организации - представители на целия спектър специалности на ВМС на Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Италия, Франция, Холандия и Хърватска. За пример ни посочиха кандидатстването на хърватските ни колеги, чиято „Хърватска Поморска Стража” залага инициативата, постига обединение на национална основа и се сдобива с пълноправно членство след четири години упорит труд! Разбира се, и на останалите членове е било необходимо време за преодоляване на предразсъдъците по отношение на страните от Източна Европа…
Дълго проучвахме почвата за постигане на целта. Фактът, че у нас съществува националният Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР), както и това, че СОСЗР е окупирал единствената квота на страната ни за членство в натовската СИОР, повече или по-малко е бариера за изграждане на международни контакти.
От съществено значение за по-малките организации е и фактът, че вниманието на държавните институции у нас се простира до трите големи военно-патриотични съюза - СОСЗР, Съюзът на ветераните от войните и този на военноинвалидите.
Тук е мястото да подчертая, че последните два съюза - на ветераните и военноинвалидите трябва да са на първо място в полезрението на държавата! На тях - „Шапки - долу!” Самият аз съм член на СОСЗР, а като потомък - и на Съюза на ветераните от войните. Прадядо ми - Стою Станков Стоев, служил в Четвърта Преславска дивизия, е загинал на 5 септември 1916 г. в битката при Тутракан.
Истина е обаче, че по-малките организации трудно попадат в полезрението на държавните институции, и в частност, на Министерството на отбраната (МО). На среща с ветерани във Варна, през есента на 2010 г. министър Аню Ангелов обеща да сключи споразумения с всички сдружения на ветерани от Българската армия, желаещи да сътрудничат. На нашето писмо, изпратено незабавно, с молба за сключване на споразумение още чакаме отговор… Министърът нееднократно е заявявал в медиите, че МО е готово да ни предостави помещения във воените клубове в страната.
Тук сме длъжни да заявим, че нееднократно сме получавали помощ от министър Ангелов. По негово разпореждане воините от Националната гвардейска част превърнаха ритуала по откриването на паметна плоча на командира на първата българска подводница - капитан ІІ ранг Никола Тодоров, през 2010 г. в истински празник!
Тази година на празника на ВМС министърът отдели време и връчи плакет на нашите гости от Австрия. Началникът на отбраната, генерал Симеон Симеонов, награди президента на АВМС със свой плакет, по случай 5-ата годишнина на СПРБ. Ние, българските подводничари високо ценим тази помощ! Благодарим!
Знаем, че е тежко, в години на криза да угодиш на всички. Да вземем подготовката за честването на 100 годишнината от Балканската война. Като член на Обществения съвет по въпросите на отбраната (ОСВО), в началото на годината бяхме помолени от председателя на ОСВО - генерал-лейтенант (р) Кирил Цветков, да заявим финансови средства за мероприятия по честването. Заявихме 2000 лева, с надежда да вдигнем паметник ма командира на Осми приморски полк, и началник на Варненския гарнизон - полковник Петър Димков - Лечителят. Е, искахме и за 5-ата ни годишнина да похарчим някой лев - да отпечатаме докладите на Кръглата маса на тема: „Наличието на подводен флот - условие за поддържане на балансирани ВМС”…
Знаем какво се случи с парите за тези чествания. Поне си помечтахме, все пак - чуват ни!
В резултат на проведените консултации с колеги от други сдружения, с част от които имаме и договори за сътрудничество, се роди и идеята за Българска военноморска конфедерация, БВМК.
Посещението на делегацията на АВМС се оказа катализатор на усилията ни за обединение. На 13 август т.г., в присъствието на президента на АВМС - Карл Скри?ванек, представители на осем организации подписахме меморандум за намерения. Членство в бъдещата конфедерация писмено заявиха:
1. Съюзът на подводничарите в Република България
2. Сдружение „Клуб миноносец „Дръзки”
3. Клубът на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик” - Варна
4. Клубът на Съюза на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, школи за запасни офицери, родолюбивото воинство и гражданство - Варна
5. Асоциацията на възпитаниците на Морско училище
6. Федрацията по морски многобой и приложен туризъм
7. Армейският войскови спортен клуб „ВВМУ „Н.Й.Вапцаров”
8. Клуб „Предизвикателство - млади моряци”
Впечатлени от представителството и особено от това на младежки организации, гостите от Австрия ни увериха, че кандидатурата ни за членство в ММК ще бъде обсъдена на Съвета на конфедерацията още през септември т.г.
С писмо до министър Аню Ангелов помолихме да ни бъде предоставено помещение във Военноморския клуб - Варна, за седалище на конфедерацията, чието Учредително събрание ще се проведе на 11 септември т.г.
Целите на БВМК са свързани с националната сигурност, развитието на ВМС, изграждане на модерно гражданско общество в Родината, съхраняване на националното и флотско културно-историческо наследство и не на последно място - с популяризиране на морската идея сред младежта.
Конфедеративният принцип считаме за най-удачен, предвид невъзможността за намеса в организационния живот на отделните членове. Имаме амбициите да провеждаме по две-три общи мероприятия годишно, едното от които - спортно (морски лагери, организиране, или участие в състезания и др.)
Каним в Конфедерацията всички клубове на ветерани, които споделят идеите ни! Ние си повярвахме - повярвайте и Вие!
Капитан І ранг (р) Станко СТАНКОВ,
председател на УС на СПРБ