НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











ПИРГОС - БУРГАС И РАЙОНЪТ НА БУРГАСКИЯ
ЗАЛИВ - ИСТОРИЧЕСКИ РАКУРСИ

Пълното авторско заглавие на изследването е: Пиргос - Бургас и районът на Бургаския залив в средновековните писмени и картографски извори, съпоставени с най-ранните карти от ХVІІ - ХVІІІ в.

Името на днешния Бургас идва от старогръцкото и тракийско (според професор Кирил Влахов) „Пюргос”(на старогръцки, „Пиргос” на новогръцки). Промяната е станала, защото в думите, съдържащи гръцкото „П”, на турски език този звук преминава в „Б”. „Пюргос” означава „кула”, „малка крепост” и след завладяването на Византия от турците през ХV век навсякъде „Пиргос” е станал „Бургас”. Един от Принцовите острови, където има укрепление сега се нарича „Бургасада”, в чертите на Истанбул съществува топонимът „Яримбургас”, а по нашето крайбрежие в района на Балчик срещаме „Бургас дере”. В древната си форма „Пюргос” се е запазило като топоним на десетки места в континентална и островна Гърция.
Отнесен към днешния Бургас топонимът „Пюргос” за първи път се среща в поемата на византийския поет Мануил Фил „За подвизите на известния чутовен протостатор”. Тя е посветена на византийския пълководец Михаил Глава Тарханиот, българин по майка. Ето в превод самият текст, касаещ Пиргос: …

Пълният текст на изследването на проф. д.и.н. Иван КАРАЙОТОВ (в .pdf формат) можете да прочетете в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски колекции”.
Гравюрата на френския художник Огюст Дезарно (1829 г.). Първото изображение на Бургас, гледан от морето.
Каменният стълб, маркиращ границата между колония Деултум и територията на Анхиалос, открит недалеч от днешното Рибно пристанище на Бургас.
Надписът от времето на император Антонин Пий (155 г.), който говори за построяването на гранични „бурги” и „президии”.
Позлатен бронзов енколпион, открит близо до Рибното пристанище в Бургас.
Планът на Бургас от Молтке, осъществен през 1829 г., нанесен върху план на града от началото на ХХ век (по Митко Иванов).
Скица на Бургаския залив, на която се четат имената на селището Pyrgos и протока „Poros” (Наричана още „Жълтата корта”, правена от французи около 1740 г).
Картата на Николаас Витсен от 1697 г., върху която Бургас за първи път е нанесен под името Piercus sive Pergas.
Картата на Ибрахим Ефенди от 1732 г., на която Бургас за първи път е нанесен със сегашното си име.