НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СЕУЛ 1988 – ПЪРВИТЕ СЪВРЕМЕННИ
ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ
На 17 септември през 1988 г. в Сеул бяха открити поредните Олимпийски игри, с една почти невидима промяна в статута на състезателите: вече не беше задължително да са аматьори. Тук се събраха повече от 12 хиляди мъже и жени, водени от светлата идея, че Съединението прави цирка още по-голям. След по-малко от век от времето на пионера Кубертен и петнадесет години след „историческия” конгрес във Варна принципите „По-важно е участието” и „Спортът за един мирен свят” бяха заменени с „По-висок спортен резултат – по-тлъст рекламен договор”.
Верни на пионерския дух и окрилени от духа на „Указ № 56”, с който у нас се възроди предприемачеството и частната инициатива в икономиката, родните спортни деятели предприеха истински кръстоносен поход към върховете на олимпийската слава. 35 медала, от които 10 златни! Те бяха и повече, но един ден ни ги дават, на другия ни ги вземат – голям майтап падаше! И все заради пустия му допинг, дето нашите възпитани по социалистически спортисти никага, даже отнюд. Обаче им вземаха, ама вземаха и на други, на легендата в спринта, канадецът Бен Джонсън, например. Той се изстреля от стартовото блокче, прелетя стотарката на пистата с рекорден резултат и събра очите на всички ни, особено на бягащия след него американец Карл Люис, който по наказ „отгоре” трябваше да вземе точно определено число титли. И тъй като той се оказа чист откъм стимулантите – дадоха му и златния на негрото от Канада, като едното нищо. Сънародничката му Флорънс Грифит-Джойнър си обличаше един анорак го кажи, гащеризон го речи – едно трико с цял гръб и вдигната качулка, пристегната с подбрадник. Така и не се разбра какво целеше с тази смешна фуста, повече обтекаемост ли или парусност, но най-вероятно беше да хвърля прах в очите на лековерната публика, защото резултатите й бяха фантастични. Когато умря, само десетина години по-късно, медийните клакьори от всичките Америки гръмнаха, да не си мислим, че допингът е причина за ранната и смърт? Е, аз например не си го мисля, мисля си, че се е простудила с този екстравагантен костюм и голямата скорост, която развиваше на пистата. Препоръчвам и на читателите да си мислят така, Бог да я прости! Бог да прости и олимпийските идеи от лежерното минало, да живеят новите ценности! Колко са нови – ние си знаем, но все пак „Да живей”!
ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ
На 17 септември през 1988 г. в Сеул бяха открити поредните Олимпийски игри, с една почти невидима промяна в статута на състезателите: вече не беше задължително да са аматьори. Тук се събраха повече от 12 хиляди мъже и жени, водени от светлата идея, че Съединението прави цирка още по-голям. След по-малко от век от времето на пионера Кубертен и петнадесет години след „историческия” конгрес във Варна принципите „По-важно е участието” и „Спортът за един мирен свят” бяха заменени с „По-висок спортен резултат – по-тлъст рекламен договор”.
Верни на пионерския дух и окрилени от духа на „Указ № 56”, с който у нас се възроди предприемачеството и частната инициатива в икономиката, родните спортни деятели предприеха истински кръстоносен поход към върховете на олимпийската слава. 35 медала, от които 10 златни! Те бяха и повече, но един ден ни ги дават, на другия ни ги вземат – голям майтап падаше! И все заради пустия му допинг, дето нашите възпитани по социалистически спортисти никага, даже отнюд. Обаче им вземаха, ама вземаха и на други, на легендата в спринта, канадецът Бен Джонсън, например. Той се изстреля от стартовото блокче, прелетя стотарката на пистата с рекорден резултат и събра очите на всички ни, особено на бягащия след него американец Карл Люис, който по наказ „отгоре” трябваше да вземе точно определено число титли. И тъй като той се оказа чист откъм стимулантите – дадоха му и златния на негрото от Канада, като едното нищо. Сънародничката му Флорънс Грифит-Джойнър си обличаше един анорак го кажи, гащеризон го речи – едно трико с цял гръб и вдигната качулка, пристегната с подбрадник. Така и не се разбра какво целеше с тази смешна фуста, повече обтекаемост ли или парусност, но най-вероятно беше да хвърля прах в очите на лековерната публика, защото резултатите й бяха фантастични. Когато умря, само десетина години по-късно, медийните клакьори от всичките Америки гръмнаха, да не си мислим, че допингът е причина за ранната и смърт? Е, аз например не си го мисля, мисля си, че се е простудила с този екстравагантен костюм и голямата скорост, която развиваше на пистата. Препоръчвам и на читателите да си мислят така, Бог да я прости! Бог да прости и олимпийските идеи от лежерното минало, да живеят новите ценности! Колко са нови – ние си знаем, но все пак „Да живей”!
Флорънс Грифит-Джойнър
Бен Джонсън ликува.
P.S.
През 2000 г., когато на Олимпиадата в Сидней сред българските щангисти отново се разиграваше циркът „на ти медал - върни си медала”, Папата на световната тежка атлетика Иван Абаджиев обясняваше в едно телевизионно студио как търсел съчетание между разрешени препарати, за да постигне анаболен ефект, синергия един вид. А негов опонент, някакво недорасло докторче, го подкачаше:
- Какви лекарства, какви препарати, та нали по идея олимпийците са сред най-жизнените и здрави хора на земята!
- Това не са просто здрави хора - защити се Абаджиев, - това са хора, подложени на нечовешки натоварвания, които ежедневно и ежечасно рискуват здравето си. Един просто здрав човек не може да издигне над главата си тежест три пъти по-голяма от личното му тегло. Подготовката за такова постижение може да убие всеки нормален човек!
Тъй рече Папата и то си е така. А за какъв ни е тогава уж съвременната олимпийска идея, дето много прилича на онази при гладиаторите, кой да ни каже!
Янчо БАКАЛОВ
През 2000 г., когато на Олимпиадата в Сидней сред българските щангисти отново се разиграваше циркът „на ти медал - върни си медала”, Папата на световната тежка атлетика Иван Абаджиев обясняваше в едно телевизионно студио как търсел съчетание между разрешени препарати, за да постигне анаболен ефект, синергия един вид. А негов опонент, някакво недорасло докторче, го подкачаше:
- Какви лекарства, какви препарати, та нали по идея олимпийците са сред най-жизнените и здрави хора на земята!
- Това не са просто здрави хора - защити се Абаджиев, - това са хора, подложени на нечовешки натоварвания, които ежедневно и ежечасно рискуват здравето си. Един просто здрав човек не може да издигне над главата си тежест три пъти по-голяма от личното му тегло. Подготовката за такова постижение може да убие всеки нормален човек!
Тъй рече Папата и то си е така. А за какъв ни е тогава уж съвременната олимпийска идея, дето много прилича на онази при гладиаторите, кой да ни каже!
Янчо БАКАЛОВ