НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ДАЛИ НЕ Е ВРЕМЕ НА ОЛИМП ДА ЗАДУХА ДРУГ
ВЯТЪР?
„Българският спорт е в упадък не от вчера ... Българският спорт изпадна в криза главно заради занемареното здравословно състояние на нацията. Помня как в последната година от управлението на правителството на Иван Костов се изпуснаха да съобщят: „67% от българите са хронично болни и се нуждаят ежедневно от скъпи лекарства”. Какво е положението сега, никой не казва... В България имаме минимум 67% хронично болни и сякаш нищо не се е случило. Млъкнаха политиците и до днес никой не е потвърдил или отрекъл тази черна статистика. Но излязоха други потресаващи данни – всеки трети ученик е с наднормено тегло и повишено кръвно налягане...” Тези тъжни констатации не са мои, ползвам цитати от статията „4x100 със салатка е нашата Олимпиада” на капацитета в тази материя Борис Христов. А иначе, олимпийското движение си върви по избрания път. Избран от кого? След „Атина 1896 г.” съвременните олимпийски игри се точат с месеци, съпровождайки разни световни изложения като циркаджийска атракция. Междувременно не предотвратили ни една война, макар че през 1920 г. не са поканени за участие няколко държави, нарочени за агресори през Първата световна. Между
ВЯТЪР?
„Българският спорт е в упадък не от вчера ... Българският спорт изпадна в криза главно заради занемареното здравословно състояние на нацията. Помня как в последната година от управлението на правителството на Иван Костов се изпуснаха да съобщят: „67% от българите са хронично болни и се нуждаят ежедневно от скъпи лекарства”. Какво е положението сега, никой не казва... В България имаме минимум 67% хронично болни и сякаш нищо не се е случило. Млъкнаха политиците и до днес никой не е потвърдил или отрекъл тази черна статистика. Но излязоха други потресаващи данни – всеки трети ученик е с наднормено тегло и повишено кръвно налягане...” Тези тъжни констатации не са мои, ползвам цитати от статията „4x100 със салатка е нашата Олимпиада” на капацитета в тази материя Борис Христов. А иначе, олимпийското движение си върви по избрания път. Избран от кого? След „Атина 1896 г.” съвременните олимпийски игри се точат с месеци, съпровождайки разни световни изложения като циркаджийска атракция. Междувременно не предотвратили ни една война, макар че през 1920 г. не са поканени за участие няколко държави, нарочени за агресори през Първата световна. Между
Борбата е популярна по нашите земи от преди много столетия. Затова и олимпийските медали на българските борци преди 1989 г. бяха десетки. А в Лондон – един, единствен... И слава Богу, че го имаше! Благодарение на мъжкото момиче Станка Златева. А по-нататък?
Значката е от фалеристичната колекция на „Морски вестник”
Значката е от фалеристичната колекция на „Морски вестник”
тях и майка България, да не повярваш, заедно с другите победени страни. А победителите шествали по коридорите на олимпизма без угризения за кръвта, която са пролели, просто да заплачеш от умиление.
След Втората световна настъпва най-лицемерният период на олимпизма - на политическото лицемерие и на самоцелната надпревара за класиране по медали между държавите от „двата свята” - кой да знаел, че светът е малък и един, колкото и да не ни се иска. А през 1973 г. се проведе „исторически” олимпийски конгрес във Варна, който набеляза нови висоти, но без кръчмарите. А те, големите корпорации с големите апетити за рекламни договори и права тихомълком си казаха тежката дума, та досега.
В днешния модерен свят чакаме да прочетем за нови български успехи на Олимпиада с 67% хронично болни - ще има да почакаме, май. А не е ли дошло време да събудим оня вятър, който някога нареждал българските младежи в редиците на гимнастическите дружества „Юнак”? Или да си спомним за Българския народен морския сговор, който още в първата третина на миналия век изпращал да плуват и да ветроходстват в детските лагери край морето десетки хиляди младежи от цялата страна.
На върховете на Олимп може да ни изкачи само този вятър. Другото е суета сует и няма как да се зарадвам, че Армен Назарян, роден арменец, някога състезавал се за майка Армения и тачен в родното си място като национален герой, станал олимпийски шампион за България. На шампиона - чест и слава, но какво общо имаме аз и ти с това?
Да хванем вятъра докато още можем, викам аз. А вие?
Янчо БАКАЛОВ
Още по темата в „Морски вестник” от същия автор:
26 август 2012 г. Време за олимпизъм
След Втората световна настъпва най-лицемерният период на олимпизма - на политическото лицемерие и на самоцелната надпревара за класиране по медали между държавите от „двата свята” - кой да знаел, че светът е малък и един, колкото и да не ни се иска. А през 1973 г. се проведе „исторически” олимпийски конгрес във Варна, който набеляза нови висоти, но без кръчмарите. А те, големите корпорации с големите апетити за рекламни договори и права тихомълком си казаха тежката дума, та досега.
В днешния модерен свят чакаме да прочетем за нови български успехи на Олимпиада с 67% хронично болни - ще има да почакаме, май. А не е ли дошло време да събудим оня вятър, който някога нареждал българските младежи в редиците на гимнастическите дружества „Юнак”? Или да си спомним за Българския народен морския сговор, който още в първата третина на миналия век изпращал да плуват и да ветроходстват в детските лагери край морето десетки хиляди младежи от цялата страна.
На върховете на Олимп може да ни изкачи само този вятър. Другото е суета сует и няма как да се зарадвам, че Армен Назарян, роден арменец, някога състезавал се за майка Армения и тачен в родното си място като национален герой, станал олимпийски шампион за България. На шампиона - чест и слава, но какво общо имаме аз и ти с това?
Да хванем вятъра докато още можем, викам аз. А вие?
Янчо БАКАЛОВ
Още по темата в „Морски вестник” от същия автор:
26 август 2012 г. Време за олимпизъм
