НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ТАКА ДРЪЖ!
Обичам ги тези двама вехти вехтии, бай Янко и ръката Маринова! Хванали са се за пояс като Гела и Мара и единият ако кихне, другият ще пръцне, да не остане назад. Четохте ли как са се захванали да оправят военната риформа и да търсят кусури на генералния министър? И то за какво - за българския офицерин се закъхарили! Ако бяха чели написаното от новите класици (от мен, например), нямаше да си дерат гърлата и да прехвърлят от пусто в празно. Я да видим какво съм писал аз за него в „Офицера можете да го...” (Варненска мента, изд. „Стено”, 2009 г.): „... Офицера можете да го лишите от поредно звание, от длъжност, от заслужена награда, да го притеснявате, преназначавате, разигравате, порицавате, възпитавате и превъзпитавате, да го въртите на шиш както ви е кеф - стига да можете. А за да можете - трябва да сте голям началник или поне от „старшата инстанция ... ”
Защо да не го притесняват, какво може да им направят? Някой брои ли ги за хора, нещо попитали ли са ги? Права ли имат или гарантирани по договор условия за служба? Онова отколешно „гражданин в униформа” се стопи яко дим още преди да е втасало. Екс-президентът Стоянов беше казал (документирано),
Обичам ги тези двама вехти вехтии, бай Янко и ръката Маринова! Хванали са се за пояс като Гела и Мара и единият ако кихне, другият ще пръцне, да не остане назад. Четохте ли как са се захванали да оправят военната риформа и да търсят кусури на генералния министър? И то за какво - за българския офицерин се закъхарили! Ако бяха чели написаното от новите класици (от мен, например), нямаше да си дерат гърлата и да прехвърлят от пусто в празно. Я да видим какво съм писал аз за него в „Офицера можете да го...” (Варненска мента, изд. „Стено”, 2009 г.): „... Офицера можете да го лишите от поредно звание, от длъжност, от заслужена награда, да го притеснявате, преназначавате, разигравате, порицавате, възпитавате и превъзпитавате, да го въртите на шиш както ви е кеф - стига да можете. А за да можете - трябва да сте голям началник или поне от „старшата инстанция ... ”
Защо да не го притесняват, какво може да им направят? Някой брои ли ги за хора, нещо попитали ли са ги? Права ли имат или гарантирани по договор условия за служба? Онова отколешно „гражданин в униформа” се стопи яко дим още преди да е втасало. Екс-президентът Стоянов беше казал (документирано),
че са се наредили да си търсят правата като битолски просяци, а имало кой да мисли за тях! Я мирно в строя, езикът ти е даден да мълчиш с него!
В края на разказа съм курдисал написаното от А. Покровский (който го знае - знае го) универсално внушение във вид на светли мисли: (Откраднато от А. Покровский, /submarine.id.ru/ превод от рус. Я.Б.): „На пирса са построени матроси, полупияни след „вчерашното” - отбелязвали са заповедта за предстоящото уволнение. Пред тях се е изправил Замполитът, на ръст към два метра и юмруците му са, слава Богу, колкото глава на шахматист. „Замът” ще провежда индивидуална беседа с целия строй едновременно:
- Аз вече каталясах да бягам пред вас и да ви угаждам!!! Направо се скапах... целият, краката вече не ме държат! Където и да целунеш моряка - навсякъде е задник! Поплювковци! Лигльовци! Салаги! Ето ви, гадове, цялата политическа работа! (Косматият му юмрук минава под носа на всеки един в строя). Искате ли да подушите? Помирисахте, нали? Това беше - сега всички да захъркват завити през глава!”
Това е, брат ми, цялата история, минало и настояще карашик. И в НАТО да сме, и в СЕНТО или МЕНТО, и „ЕВРОМИЛ” да ни се мотае в краката, цървулът си е цървул и стяга, та чак ти се плаче. А вие, двамата драскачи, я мирно в строя! Има кой да мисли вместо вас. Още во Време Оно Испанеца, коскоджа ми ти началник-щаб на Адмиралския дивизион, беше казал, че умни офицери не му трябват, а изпълнителни. А той беше мъж канара, към два метра, сто и шестдесет кила живо месо, и юмруците му от глава на шахматист нагоре, това е!
P.S.
Ало, Легията, какво сте се размарширували на жълто паве по анцузи и с разпищолени шкембета, за първи път ли падате от Луната!
Янчо БАКАЛОВ
Бележка на редакцията: Колкото и усилия да положи редакцията на „Морски вестник”, така и не успяхме да намерим някакво изображение на битолски просяк, за да материализираме, макар и символично мъдрата мисъл на екс-президента Петър Стоянов. Затова ви предлагаме скулптурата на дама-просяк от Каталуния. Вярно, авторът й е неизвестен, но пък всичко ако е известно, няма да е толкова интересно. По-важното е, че в тази длан, където трябва да бъде оставена милостинята, е поставена водопроводна тръба и от нея при желание бликва висока водна струя. Нека всеки за себе си реши кой е „гола вода” - дали този, който проси, дали този, който дава милостиня, или този, който се прави на сляп...
В края на разказа съм курдисал написаното от А. Покровский (който го знае - знае го) универсално внушение във вид на светли мисли: (Откраднато от А. Покровский, /submarine.id.ru/ превод от рус. Я.Б.): „На пирса са построени матроси, полупияни след „вчерашното” - отбелязвали са заповедта за предстоящото уволнение. Пред тях се е изправил Замполитът, на ръст към два метра и юмруците му са, слава Богу, колкото глава на шахматист. „Замът” ще провежда индивидуална беседа с целия строй едновременно:
- Аз вече каталясах да бягам пред вас и да ви угаждам!!! Направо се скапах... целият, краката вече не ме държат! Където и да целунеш моряка - навсякъде е задник! Поплювковци! Лигльовци! Салаги! Ето ви, гадове, цялата политическа работа! (Косматият му юмрук минава под носа на всеки един в строя). Искате ли да подушите? Помирисахте, нали? Това беше - сега всички да захъркват завити през глава!”
Това е, брат ми, цялата история, минало и настояще карашик. И в НАТО да сме, и в СЕНТО или МЕНТО, и „ЕВРОМИЛ” да ни се мотае в краката, цървулът си е цървул и стяга, та чак ти се плаче. А вие, двамата драскачи, я мирно в строя! Има кой да мисли вместо вас. Още во Време Оно Испанеца, коскоджа ми ти началник-щаб на Адмиралския дивизион, беше казал, че умни офицери не му трябват, а изпълнителни. А той беше мъж канара, към два метра, сто и шестдесет кила живо месо, и юмруците му от глава на шахматист нагоре, това е!
P.S.
Ало, Легията, какво сте се размарширували на жълто паве по анцузи и с разпищолени шкембета, за първи път ли падате от Луната!
Янчо БАКАЛОВ
Бележка на редакцията: Колкото и усилия да положи редакцията на „Морски вестник”, така и не успяхме да намерим някакво изображение на битолски просяк, за да материализираме, макар и символично мъдрата мисъл на екс-президента Петър Стоянов. Затова ви предлагаме скулптурата на дама-просяк от Каталуния. Вярно, авторът й е неизвестен, но пък всичко ако е известно, няма да е толкова интересно. По-важното е, че в тази длан, където трябва да бъде оставена милостинята, е поставена водопроводна тръба и от нея при желание бликва висока водна струя. Нека всеки за себе си реши кой е „гола вода” - дали този, който проси, дали този, който дава милостиня, или този, който се прави на сляп...