НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЕДИН САМО ПРЪСТ МИ ОСТАНА ВЕРЕН
Каква стана тя – пак се завъртя въртележката от мъдри мисли, като при дискусията за огненото птиче „Комодор”. Или както написа някъде един талантлив наш колега, цял обществен съвет се създаде, а комодорът си хвърчи и хич не му пука. Същото е и сега, никой да не се надява, че хората с власт могат да си вземат поука от странното ни минало, меко казано. Отсега е ясно кой има да яде хурката – каквото и да се случи. Защото ние сме страна на хуркоеди. Не само ние де, има и други, и не са малко. Защото тези, които произвеждат хурки, нали трябва да ги ръгат някъде? Ето ни насреща, точете с все сили, а ние ще се поклащаме леко, да ви е кеф!
В местния трънски фолклор има един герой-еснафлия, който си имал тежко семейство и много се грижел за него. Блъскал, работел, по шест дни в седмицата. Накрая на съботата (само тогава!) отивал на кръчма и оттам се прибирал с накривена капа, звън на файтонски дизгини и с музика. Жена му като чуела
Каква стана тя – пак се завъртя въртележката от мъдри мисли, като при дискусията за огненото птиче „Комодор”. Или както написа някъде един талантлив наш колега, цял обществен съвет се създаде, а комодорът си хвърчи и хич не му пука. Същото е и сега, никой да не се надява, че хората с власт могат да си вземат поука от странното ни минало, меко казано. Отсега е ясно кой има да яде хурката – каквото и да се случи. Защото ние сме страна на хуркоеди. Не само ние де, има и други, и не са малко. Защото тези, които произвеждат хурки, нали трябва да ги ръгат някъде? Ето ни насреща, точете с все сили, а ние ще се поклащаме леко, да ви е кеф!
В местния трънски фолклор има един герой-еснафлия, който си имал тежко семейство и много се грижел за него. Блъскал, работел, по шест дни в седмицата. Накрая на съботата (само тогава!) отивал на кръчма и оттам се прибирал с накривена капа, звън на файтонски дизгини и с музика. Жена му като чуела
Равнение на дясно! За разлика от Ръка Маринова, тук всички пръсти са вдигнати, но по малко по-особен начин...
Илюстрация: Туко Рамирез Ел КОМАНДАНТЕ
Илюстрация: Туко Рамирез Ел КОМАНДАНТЕ
отдалеч тъпана, посред нощите, бързала да вдигне децата и да ги нареди пред къщата. „Бързо ставайте всички, да срещнем тати ви, оти е кевлия!” Ашколсун, жено, изправял те е на нокти, ама само един ден в седмицата. През другото време - стопанин и къщовник. А нашите „стопани” ката ден са в кръчмата, „катурят, струпалят”, забавляват се с четене на СРС-та и като дойдат на кеф - ето ви ново двайсе! Още не сме разбрали кое да подадем напред, хурките им готови да риформират наред! Какви не бяха, социал-интегристи, интеграл-радикалисти, монархо-еквилибристи, хора с нов морал и стари табиети, с имена на цветя, рязани и солени, а хурката все нас чака. Затова ръката Маринова е решила повече да не се вдига по никакъв повод, ако ще бай Янко всеки ден да ме оплюва по вестниците. Най-много един пръст да вдигна, само един - ха познайте кой!
Ръка МАРИНОВА
Ръка МАРИНОВА