НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ТОВА ЧУДО КОРАБЪТ
Открай време моряците фетишизират своя плаващ дом – кораба. Дори и днес, макар и не съвсем сериозно, те говорят за него като за живо същество. А за английските моряци, корабът е от женски род.
Раждането на кораба винаги е било свързано с ритуали. Залагането на основната греда – килът, се смятало за най-важният акт, вдъхващ магическа сила на бъдещия плавателен съд. Винаги се е отпразнувало в съответствие с традициите на съответната религия. Разбира се, тържествата приключвали с почерпка и веселие.
Древните викинги, при залагане на кила, принасяли човешка жертва, за да се увеличат мореходните качества на и без това великолепните дракари. В по-късни времена, корабостроителите забивали в кила златна монета, златен гвоздей или някакъв друг талисман.
За да се отстрани влиянието на „злите сили”, когато се залага в строеж нов кораб, в никакъв случай наблизо не трябва има котки, зайци, свещеник или... жена. Особено опасни били рижите девственици – те най-лошо урочасвали!
Открай време моряците фетишизират своя плаващ дом – кораба. Дори и днес, макар и не съвсем сериозно, те говорят за него като за живо същество. А за английските моряци, корабът е от женски род.
Раждането на кораба винаги е било свързано с ритуали. Залагането на основната греда – килът, се смятало за най-важният акт, вдъхващ магическа сила на бъдещия плавателен съд. Винаги се е отпразнувало в съответствие с традициите на съответната религия. Разбира се, тържествата приключвали с почерпка и веселие.
Древните викинги, при залагане на кила, принасяли човешка жертва, за да се увеличат мореходните качества на и без това великолепните дракари. В по-късни времена, корабостроителите забивали в кила златна монета, златен гвоздей или някакъв друг талисман.
За да се отстрани влиянието на „злите сили”, когато се залага в строеж нов кораб, в никакъв случай наблизо не трябва има котки, зайци, свещеник или... жена. Особено опасни били рижите девственици – те най-лошо урочасвали!
13 900-тонният моторен кораб „Богдан” на Параходство БМФ АД по време на нелек преход през океана. В такива случаи морякът наистина си мисли с добро чувство и с надежда и за това чудо – Корабът. Снимка Иван ГЕОРГИЕВ
Построеният и вече почти готов за плаване кораб, стои все още на сушата. Настава най-важният момент от неговата история - спускането на вода. Аналогично на раждането на човека, корабът започва своя живот, щом навлезе в своята среда - водата. По нея той ще се движи до края на живота си. И когато настане краят, ще изчезне в дълбините й, всред мрак и тишина, пазен пак от нея.
При съвременната технология корабите се строят в камери, които после се наводняват, за да могат да изплават в морето. В миналото, винаги новия кораб се залагал върху наклонен бряг. След като е готов, освобождават се подпорите и той се хлъзва в морето. Това е прословутото спускане.
В древността, та и по-късно, било нормално всяко начинание да се изкупва от боговете с човешка жертва. Спускането на кораба не правело изключение от този обичай. На носа, под вълнореза на новия кораб, връзвали пленник. При спускането, кръвта от разкъсаното тяло, обагряла носа и очертавала последния път на кораба по сушата, преди да го прегърне морето.
След възприемането на християнството, спускането на кораба вече ставало без човешка жертва. Върху носа се изливало, от сребърна купа, червено вино (да напомня за кръвта) и след спускането я хвърляли в морето като дар.
Тази традиция строго се спазвала до XVI век.
Сега в морските държави, спускането на вода става едновременно с именуването на кораба, като се строши в носа бутилка червено шампанско.
За този най-голям празник, корабът се окичва с цветя и зеленина, провисват се гирлянди и по мачтите на околните кораби се веят знамена. Кръстницата може да бъде само жена, при това млада, много млада, защото се вярва, че колкото живот има у нея, толкова ще живее и корабът. Тя тласва към носа провисена на въженце бутилка шампанско и тържествено произнася: „Именувай се …, плавай щастливо и безаварийно! …” и пр. В същия момент се открива изписаното на носа име на кораба и той бавно потегля към водата. Музики, салюти, фанфари и вой на корабните сирени поздравяват раждането на новия кораб.
Вярно е, че около това голямо събитие има и много суеверия. Спускането трябва да става при хубаво, ясно, слънчево време и непременно сутрин. Разбира се в никакъв случай не и в петък! Бутилката трябва още от първия път да се разбие и разлее, иначе е „на лошо”. Портретът на кръстницата заедно с останалото парче от гърлото на бутилката и част от въженцето се пазят в малка витринка в каюткомпанията на кораба - нещо като олтар…
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ
При съвременната технология корабите се строят в камери, които после се наводняват, за да могат да изплават в морето. В миналото, винаги новия кораб се залагал върху наклонен бряг. След като е готов, освобождават се подпорите и той се хлъзва в морето. Това е прословутото спускане.
В древността, та и по-късно, било нормално всяко начинание да се изкупва от боговете с човешка жертва. Спускането на кораба не правело изключение от този обичай. На носа, под вълнореза на новия кораб, връзвали пленник. При спускането, кръвта от разкъсаното тяло, обагряла носа и очертавала последния път на кораба по сушата, преди да го прегърне морето.
След възприемането на християнството, спускането на кораба вече ставало без човешка жертва. Върху носа се изливало, от сребърна купа, червено вино (да напомня за кръвта) и след спускането я хвърляли в морето като дар.
Тази традиция строго се спазвала до XVI век.
Сега в морските държави, спускането на вода става едновременно с именуването на кораба, като се строши в носа бутилка червено шампанско.
За този най-голям празник, корабът се окичва с цветя и зеленина, провисват се гирлянди и по мачтите на околните кораби се веят знамена. Кръстницата може да бъде само жена, при това млада, много млада, защото се вярва, че колкото живот има у нея, толкова ще живее и корабът. Тя тласва към носа провисена на въженце бутилка шампанско и тържествено произнася: „Именувай се …, плавай щастливо и безаварийно! …” и пр. В същия момент се открива изписаното на носа име на кораба и той бавно потегля към водата. Музики, салюти, фанфари и вой на корабните сирени поздравяват раждането на новия кораб.
Вярно е, че около това голямо събитие има и много суеверия. Спускането трябва да става при хубаво, ясно, слънчево време и непременно сутрин. Разбира се в никакъв случай не и в петък! Бутилката трябва още от първия път да се разбие и разлее, иначе е „на лошо”. Портретът на кръстницата заедно с останалото парче от гърлото на бутилката и част от въженцето се пазят в малка витринка в каюткомпанията на кораба - нещо като олтар…
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ