НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ЕСЕ ЗА СТАРИТЕ КОРАБИ
Бяхме служили заедно повече от десет години. После пътищата ни се разделиха. И сега се срещнаха отново. Когато служех на тях, все си представях този ден, когато ще дойде заповед, ще ги разоръжат, а екипажите ще продължим службата си на новите, по-модерни и по-съвременни кораби. Като че ли ветераните ми бяха виновни за нещо. За това, че бяха малки, че помещенията им се задъхваха от техника, а условията на живот - мизерни. А колко трудно беше всичко това да се поддържа в строя! Почти нямаше плаване, след което да не се повреди нещо. Ей тъй – на, ако всичко в машинното беше наред, то най-малкото някой леер ще е смачкан при маневрата. А после пак механикът е виновен – двигателят късно отработил... Ами това, че палубната команда от първия път не може да си хвърли хвъргалото? Но, нейсе...
Пълният текст на разказа на Евгени Ценов можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
Бяхме служили заедно повече от десет години. После пътищата ни се разделиха. И сега се срещнаха отново. Когато служех на тях, все си представях този ден, когато ще дойде заповед, ще ги разоръжат, а екипажите ще продължим службата си на новите, по-модерни и по-съвременни кораби. Като че ли ветераните ми бяха виновни за нещо. За това, че бяха малки, че помещенията им се задъхваха от техника, а условията на живот - мизерни. А колко трудно беше всичко това да се поддържа в строя! Почти нямаше плаване, след което да не се повреди нещо. Ей тъй – на, ако всичко в машинното беше наред, то най-малкото някой леер ще е смачкан при маневрата. А после пак механикът е виновен – двигателят късно отработил... Ами това, че палубната команда от първия път не може да си хвърли хвъргалото? Но, нейсе...
Пълният текст на разказа на Евгени Ценов можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.