НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ОЩЕ НЕЩО ЗА КОМАНДИРА НА „ДРЪЗКИ” МИЧМАН І
РАНГ ГЕОРГИ КУПОВ
„... ако аз в известен период от своя живот съм действал по известен начин, съм го правил с убеждение, а не за облага, и ако в 1912 г. като командир на „Дръзки” съм имал успех, не съм имал предвид с това да печеля пари”...
Победоносната атака на отряда български торпедоносци срещу турския крайцер „Хамидие” на 8/21 ноември 1912 г. е не само най-популярният епизод от участието на българския военен флот в Балканската война, но и може би най-ярката страница в българската военноморска история. Събитието, влязло в (някои ...) учебници по история на България, е обект не само на научни изследвания, но и на множество популяризаторски публикации. В хода на научно изследване на българската периодика от 1912 до 1939 г. по въпроси, свързани с морската ни история, успях да издиря над 60 публикации, интерпретиращи атаката, а те несъмнено са много повече. При подобна популярност трудно може да се посочи нещо ново, неизвестно, освен да се изкаже съжалението, че с чисто пропагандни цели понякога дори и това събитие се преиначава и интерпретира по съвсем некоректен начин.
И ако водените от високопатриотични подбуди автори на вестникарските публикации в „Утро” и „Дневник”, както и на популярната през 1912 г. пощенска картичка, обявяват „Хамидие” за потопен от торпедото на „Дръзки”, то подобна констатация няма място в официално издание на българските ВМС на английски език, появило се на бял свят през 2004 г. Разбира се, не прави чест и на ръководството на морския музей в Истанбул, където на видно място е поставена картина, на която е изобразен крайцерът „Хамидие”, с обяснението, че корабът се оттегля след успешна бомбардировка на Варна през 1912 г.
И все пак, оказва се, че нещо ново по въпроса може да се каже, без това да има претенции да променя същността на епизода, анализиран досега на базата на доказаните исторически факти. Във всички досегашни публикации, без каквото и да е изключение, се твърди, че командирът на торпедоносеца „Дръзки” Георги Купов има званието мичман І ранг, съответстващо на днешното старши лейтенант. Така е и в официално заверения препис от вахтения журнал на торпедоносеца „Дръзки”, който се съхранява във Военноморския музей - Варна. В официалния служебен списък на известния ни морски офицер, съхраняван в Държавния военноисторически архив – Велико Търново, обаче черно на бяло е записано, че с височайша заповед по Действащата армия № 47 от 15 октомври 1912 г. мичман І ранг Георги Купов е произведен в чин лейтенант, съответстващ на днешния капитан-лейтенант. С други думи, повече от три седмици преди атаката срещу „Хамидие”, Георги Купов е вече лейтенант, а не мичман І ранг. В това няма нищо необичайно, след като званието мичман І ранг му е присвоено на 18 октомври 1908 г. – точно четири години по-рано. Пак по това време той е и временен командир на торпедоносеца „Строги”.
Загадката може да се обясни с писаните и неписаните закони, по които тогава е действала българската военна бюрокрация. Първият запис в служебния списък е, че това звание е дадено на Купов от 30 декември 1912 г., но той е зачеркнат. С друг почерк са уточнени два момента от кариерата на офицера. Със заповед по Флота той е назначен за временен вахтен началник (днес – помощник-командир) на торпедоносеца „Дръзки” от 7 март 1912 г., но заема тази длъжност на 26 април с. г., когато се завръща от отпуск. За постоянен вахтен началник на същия кораб е назначен на 17 септември, във връзка с мобилизацията. Вероятно заповедта за производството на мичман І ранг Купов по-горно звание е пътувала твърде дълго от София до Варна (според първия запис – от 15 октомври до 30 декември) и това е оставило за поколенията едно малко недоразумение, защото след 1947 г., а и до ден днешен, званието мичман във флота не е офицерско, а старшинско.
И нещо друго интересно. Лейтенант Купов става постоянен (титулярен) командир на „Дръзки” едва на 27 ноември 1913 г. За „награда” след успешната атака срещу „Хамидие” през март 1913 г. той е снет от „Дръзки” и назначен за минен офицер на небоеспособния учебен крайцер „Надежда”. Като някаква компенсация може да се смята това, че още на 2 август 1913 г., вместо през октомври с. г., му е дадено една година старшинство в чин лейтенант.
Странни са приумиците на тогавашните флотски началници и кадровици. Георги Купов завършва едногодишния Минен офицерски клас в Кронщад (Русия) през октомври 1908 г., с което става един от най-подготвените наши офицери в областта на използването на торпедното оръжие (тогава торпедото се нарича самодвижеща се мина, а от там и корабите тип „Дръзки” отначало са назовавани миноносци). Въпреки това, от ноември 1909 до май 1910 г. той е изпратен на служба в Минната част на Дунавската флотилия, чиито кораби нямат на въоръжение торпеда... Не са долюбвали кадровиците Купов! Званието капитан І ранг той получава посмъртно...
Показателен е още един факт от неговата биография. След 9 септември 1944 г. Георги Купов е арестуван от новата ОФ-власт (тогава той е директор на Параходство „Българско речно плаване”), а по-късно получава предложение от представители на БКП да подаде молба за народна пенсия на активен борец срещу фашизма и капитализма. По този повод той пише на свой приятел: „Аз отказах не защото нямам нужда, а защото сметнах, че ако аз в известен период от своя живот съм действал по известен начин, съм го правил с убеждение, а не за облага, и ако в 1912 г. като командир на „Дръзки” съм имал успех, не съм имал предвид с това да печеля пари”...
Атанас ПАНАЙОТОВ
доктор по история
РАНГ ГЕОРГИ КУПОВ
„... ако аз в известен период от своя живот съм действал по известен начин, съм го правил с убеждение, а не за облага, и ако в 1912 г. като командир на „Дръзки” съм имал успех, не съм имал предвид с това да печеля пари”...
Победоносната атака на отряда български торпедоносци срещу турския крайцер „Хамидие” на 8/21 ноември 1912 г. е не само най-популярният епизод от участието на българския военен флот в Балканската война, но и може би най-ярката страница в българската военноморска история. Събитието, влязло в (някои ...) учебници по история на България, е обект не само на научни изследвания, но и на множество популяризаторски публикации. В хода на научно изследване на българската периодика от 1912 до 1939 г. по въпроси, свързани с морската ни история, успях да издиря над 60 публикации, интерпретиращи атаката, а те несъмнено са много повече. При подобна популярност трудно може да се посочи нещо ново, неизвестно, освен да се изкаже съжалението, че с чисто пропагандни цели понякога дори и това събитие се преиначава и интерпретира по съвсем некоректен начин.
И ако водените от високопатриотични подбуди автори на вестникарските публикации в „Утро” и „Дневник”, както и на популярната през 1912 г. пощенска картичка, обявяват „Хамидие” за потопен от торпедото на „Дръзки”, то подобна констатация няма място в официално издание на българските ВМС на английски език, появило се на бял свят през 2004 г. Разбира се, не прави чест и на ръководството на морския музей в Истанбул, където на видно място е поставена картина, на която е изобразен крайцерът „Хамидие”, с обяснението, че корабът се оттегля след успешна бомбардировка на Варна през 1912 г.
И все пак, оказва се, че нещо ново по въпроса може да се каже, без това да има претенции да променя същността на епизода, анализиран досега на базата на доказаните исторически факти. Във всички досегашни публикации, без каквото и да е изключение, се твърди, че командирът на торпедоносеца „Дръзки” Георги Купов има званието мичман І ранг, съответстващо на днешното старши лейтенант. Така е и в официално заверения препис от вахтения журнал на торпедоносеца „Дръзки”, който се съхранява във Военноморския музей - Варна. В официалния служебен списък на известния ни морски офицер, съхраняван в Държавния военноисторически архив – Велико Търново, обаче черно на бяло е записано, че с височайша заповед по Действащата армия № 47 от 15 октомври 1912 г. мичман І ранг Георги Купов е произведен в чин лейтенант, съответстващ на днешния капитан-лейтенант. С други думи, повече от три седмици преди атаката срещу „Хамидие”, Георги Купов е вече лейтенант, а не мичман І ранг. В това няма нищо необичайно, след като званието мичман І ранг му е присвоено на 18 октомври 1908 г. – точно четири години по-рано. Пак по това време той е и временен командир на торпедоносеца „Строги”.
Загадката може да се обясни с писаните и неписаните закони, по които тогава е действала българската военна бюрокрация. Първият запис в служебния списък е, че това звание е дадено на Купов от 30 декември 1912 г., но той е зачеркнат. С друг почерк са уточнени два момента от кариерата на офицера. Със заповед по Флота той е назначен за временен вахтен началник (днес – помощник-командир) на торпедоносеца „Дръзки” от 7 март 1912 г., но заема тази длъжност на 26 април с. г., когато се завръща от отпуск. За постоянен вахтен началник на същия кораб е назначен на 17 септември, във връзка с мобилизацията. Вероятно заповедта за производството на мичман І ранг Купов по-горно звание е пътувала твърде дълго от София до Варна (според първия запис – от 15 октомври до 30 декември) и това е оставило за поколенията едно малко недоразумение, защото след 1947 г., а и до ден днешен, званието мичман във флота не е офицерско, а старшинско.
И нещо друго интересно. Лейтенант Купов става постоянен (титулярен) командир на „Дръзки” едва на 27 ноември 1913 г. За „награда” след успешната атака срещу „Хамидие” през март 1913 г. той е снет от „Дръзки” и назначен за минен офицер на небоеспособния учебен крайцер „Надежда”. Като някаква компенсация може да се смята това, че още на 2 август 1913 г., вместо през октомври с. г., му е дадено една година старшинство в чин лейтенант.
Странни са приумиците на тогавашните флотски началници и кадровици. Георги Купов завършва едногодишния Минен офицерски клас в Кронщад (Русия) през октомври 1908 г., с което става един от най-подготвените наши офицери в областта на използването на торпедното оръжие (тогава торпедото се нарича самодвижеща се мина, а от там и корабите тип „Дръзки” отначало са назовавани миноносци). Въпреки това, от ноември 1909 до май 1910 г. той е изпратен на служба в Минната част на Дунавската флотилия, чиито кораби нямат на въоръжение торпеда... Не са долюбвали кадровиците Купов! Званието капитан І ранг той получава посмъртно...
Показателен е още един факт от неговата биография. След 9 септември 1944 г. Георги Купов е арестуван от новата ОФ-власт (тогава той е директор на Параходство „Българско речно плаване”), а по-късно получава предложение от представители на БКП да подаде молба за народна пенсия на активен борец срещу фашизма и капитализма. По този повод той пише на свой приятел: „Аз отказах не защото нямам нужда, а защото сметнах, че ако аз в известен период от своя живот съм действал по известен начин, съм го правил с убеждение, а не за облага, и ако в 1912 г. като командир на „Дръзки” съм имал успех, не съм имал предвид с това да печеля пари”...
Атанас ПАНАЙОТОВ
доктор по история
Факсимиле от вахтения журнал на торпедоносеца „Дръзки” за дните 7 – 8 ноември 1912 г., съхраняван във Военноморския музей – Варна. Написано е следното: „Във време на атаката е произведен изстрел от едното 47 м/м оръдие”. За командир на м-ц Дръзки: мичман І р. Купов”.
Факсимиле от служебния списък на лейтенант Георги Купов, съхраняван в Държавния военноисторически архив – Велико Търново.
Факсимиле от уводен материал на в. „Утро”, бр. 640, С., 10 ноември 1912 г.
Мичман І ранг Георги Купов и съпругата му Йорданка, 1911 г., снимката е от фонда на Военноморския музей, Варна.
Мичман І ранг Георги Купов, снимката е от фонда на Военноморския музей, Варна.
В морския музей в Истанбул е поставена картина, на която е изобразен крайцерът „Хамидие”, с обяснението, че корабът се оттегля след успешна бомбардировка на Варна през 1912 г.
Популярна карикатура, разпространявана като пощенска картичка у нас след победоносната атака срещу „Хамидие”.