НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
СЪВЕТСКИЯТ ФЛОТСКИ РАЗУЗНАВАЧ ПОЛКОВНИК ЕРМАШ ВЪВ ВАРНА ПРЕДИ И СЛЕД 1941 Г.
Като водещ корабостроител в КРЗ „Флотски арсенал”, отговарях за ремонта на спомагателните кораби на Черноморския флот на тогавашния Съветски съюз. Те бяха с цивилни екипажи. Една година дойде за ремонт рейдов буксир. Целия му екипаж бяха пенсионери прехвърлили 50-те години. Ел. механик бе Аркадий Николин. Оказа се, че е бил най-младият кримски партизанин. Даде ми снимки, разказа ми спомени за партизанските години. Когато, още докато бяха в ремонт, той видя излезлия за него материал в тогавашния флотски седмичник „Димитровска вахта” бе искрено изненадан: как са я отпечатали толкова бързо? Та за това време те не биха успели да проучат верността на написаното!
След това станахме приятели. Продължихме да си пишем. Беше много редовен в писмата си и се сърдеше когато бавя отговорите. Идва втори път в България – с кораб на док в КРЗ „Одесос”. Гостувал е у дома. През 1993 г., при пребиваването ми в Севастопол, му ходих на гости. Това бе и последната ни среща. След няколко години на едно мое закъсняло писмо, не дойде отговор.
В края на 80-те години в едно от своите писма, той ми писа, че е разказвал за мен при среща на ветераните от войната - на полковник Ермаш, и че той ще ми се обади с писмо. Скоро получих писмо от о.з. полковник Ермаш и в него ми пращаше снимки. Той ми пишеше, че като отговарящ през войната за подготовката и изпращането на българската група на т.н. „подводничари” е издействувал на мястото, където са били подготвяни и от където са отплавали – бухта Омега, да бъде открит малък музей в памет на тях. За целта ме молеше да изискам от Военноморския музей във Варна, снимки на участниците, както и материали по повод тези събития. ...
Пълният текст от разказа на капитан І ранг о.р. Евгени ЦЕНОВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
Като водещ корабостроител в КРЗ „Флотски арсенал”, отговарях за ремонта на спомагателните кораби на Черноморския флот на тогавашния Съветски съюз. Те бяха с цивилни екипажи. Една година дойде за ремонт рейдов буксир. Целия му екипаж бяха пенсионери прехвърлили 50-те години. Ел. механик бе Аркадий Николин. Оказа се, че е бил най-младият кримски партизанин. Даде ми снимки, разказа ми спомени за партизанските години. Когато, още докато бяха в ремонт, той видя излезлия за него материал в тогавашния флотски седмичник „Димитровска вахта” бе искрено изненадан: как са я отпечатали толкова бързо? Та за това време те не биха успели да проучат верността на написаното!
След това станахме приятели. Продължихме да си пишем. Беше много редовен в писмата си и се сърдеше когато бавя отговорите. Идва втори път в България – с кораб на док в КРЗ „Одесос”. Гостувал е у дома. През 1993 г., при пребиваването ми в Севастопол, му ходих на гости. Това бе и последната ни среща. След няколко години на едно мое закъсняло писмо, не дойде отговор.
В края на 80-те години в едно от своите писма, той ми писа, че е разказвал за мен при среща на ветераните от войната - на полковник Ермаш, и че той ще ми се обади с писмо. Скоро получих писмо от о.з. полковник Ермаш и в него ми пращаше снимки. Той ми пишеше, че като отговарящ през войната за подготовката и изпращането на българската група на т.н. „подводничари” е издействувал на мястото, където са били подготвяни и от където са отплавали – бухта Омега, да бъде открит малък музей в памет на тях. За целта ме молеше да изискам от Военноморския музей във Варна, снимки на участниците, както и материали по повод тези събития. ...
Пълният текст от разказа на капитан І ранг о.р. Евгени ЦЕНОВ можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.