НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
НОВА ФОЛКЛAНДСКА ВОЙНА?
Вместо въведение:
През първите дни на новата 2013 година премиерът Дейвид Камерън заяви, че Великобритания е готова при необходимост да използва военна сила, за да защити Фолкландските острови, на фона на риториката на аржентинските власти относно бъдещето на тези територии, предаде Би Би Си.
Аржентинският президент Кристина де Кирхнер заяви, че Великобритания е отнела със сила Фолкландските острови в „крещяща проява на колониализма от 19-и век” и настоя те да бъдат върнати на Аржентина.
В отговор Камерън подчерта: „Искам да е напълно ясно, че Великобритания ще защитава островите с военна сила”.
Българските медии, вторачени в обичайните си простотии, тотално проспаха новината.
Преди 30 години...
АТОМНА ПОДВОДНИЦА НАНАСЯ ПЪРВИЯ СИ УДАР
Навъсеното утро на 2 май 1982 г. вещае злокобен ден. В студените дълбини на Южния Атлантик атомната подводница от Флота на Нейно Величество „Конкърър” вече 30 часа дебне аржентинския крайцер „Генерал Белграно”. Прикриван от два есминеца, крайцерът бодро се полюшва върху пенестите вълни на 7 мили по курса на подводницата. Макар че е старо корито, корабът носи 15 шестдюймови оръдия, с които би могъл да унищожи маломерните фрегати и десантни кораби на Британския флот. Заплаха представляват и есминците, въоръжени с модерни ракети „Екзосе”.
В полутъмния централен пост на „Конкърър” властва напрегната тишина. Офицерите чакат заповед от щаба на ескадрата.
В този момент в Лондон на „Даунинг стрийт” 10 се води нервен диалог:
- Адмирал Уудуърд се е побъркал! Иска да потопи аржентински крайцер.
- Решението му е правилно.
- Нямаме право да ги атакуваме. Аржентинските кораби се намират извън 200-милната зона за бойни действия.
- Сър, самата 200-милна зона, която едностранно обявихме, представлява нарушение на всички международни правила. Ако е необходимо, потопете „Генерал Белграно”.
- Мисис Тачър, сигурна ли сте в думите си?
- Потопете крайцера и не задавайте глупави въпроси!
Само преди месец нито един адмирал от Кралския флот не намира смелост да поеме командването на рискования поход към Фолкландите. Маргарет Тачър е принудена лично да подбере и да назначи начело на ескадрата контраадмирал Уудуърд. Далеч не най-опитният, но „луд за връзване” морски командир. Още първото му искане показва с кого си имаме работа: Уудуърд настоява в състава на ескадрата да бъде включен подводният стратегически ракетоносец „Резолюшън”. Та ако аржентинците разбият британската ескадра, от дълбините на океана върху тях да се изсипе адски огън. Днес е трудно да определим дали това е проява на привичния черен британски хумор или на реалистични прогнози, но мрачната решителност на Уудуърд прави впечатление в британските военни среди. Желязната лейди не е сгрешила, когато избира кого да сложи начело на „безнадеждната” експедиция срещу Аржентина.
В същия момент адмирал Уудуърд се намира на командния си пункт на самолетоносача „Хермес” и недоумява защо подводничарите не са получили заповедта му да потопят аржентинския крайцер. По неизвестни причини Центърът за спътникова свръзка в Челтъм блокира излъчването на заповедта. Всъщност причината е ясна: пъзльовците от Военноморския щаб се боят да поемат отговорност за съдбоносното решение. Дяволите да ги вземат! Аржентинският флот стяга със смъртоносни клещи британската ескадра. Докато не е късно, трябва да бъде строшена поне една щипка на вражеските клещи. Гадни щабни плъхове! Да ви се забие котва в гърлото! Октопод да ви заврат в задника!
Чак към обяд, след мъчително закъснение, „Конкърър” получава радиограма от Лондон: „Спешно. Атакувайте групата „Белграно”!
Крайцерът плава на 36 мили извън зоната за бойни действия, оповестена по средствата за масова информация и се чувства съвсем комфортно. Храбрите аржентински мучачоси не се опитват да влязат в по-плитки води, есминците се мотаят отдясно на крайцера, сякаш го прикриват откъм плитчините Бредууд, откъдето никаква подводница не би могла да то атакува. Даже не са си направили труда да включат сонарите.
Комендър Редфорд-Браун разглежда през перископа странната менажерия, вдига удивено рамене и заповядва пълен напред. Огромната стоменена акула се хвърля срещу жертвата си. Изпълнява циркулация вдясно и заема позиция на 1 000 м от левия борд на „Генерал Белграно”. Победата вече е в ръцете на британските моряци. Остава само да изберат оръжието. Дилемата е проста - между два вида торпеда: най-новото самонасочващо се Мк.24 „Тайгърфиш” или старото изпитано Мк VIII от Втората световна война. Като отчита обстоятелствата и премисля, че „Тайгърфиш” все още не е достатъчно надеждно, комендър Редфорд-Браун предпочита торпедото от стария образец.
В този момент „Генерал Белграно” се движи с 13 възла за среща с гибелта си. Командирът капитан I ранг Хектор Бонзо вече е направил всичко необходимо, за да погуби кораба си.
В 15.57 атомната подводница „Конкърър” изпълнява почти тренировъчна стрелба с три торпеда срещу групата „Белграно”. След 55 сек. две торпеда Мк VIII се врязват в левия борд на аржентинския крайцер. Взривът на два боеприпаса с по 363 кг тротил отеква като глух тътен в отсеците на подводницата. Приветстват го радостни викове.
Комендър Редфорд-Браун гледа в перископа като опиянен. Вижда как първият взрив откъсва носа на крайцера. След секунди откъм кърмата изригва още
Вместо въведение:
През първите дни на новата 2013 година премиерът Дейвид Камерън заяви, че Великобритания е готова при необходимост да използва военна сила, за да защити Фолкландските острови, на фона на риториката на аржентинските власти относно бъдещето на тези територии, предаде Би Би Си.
Аржентинският президент Кристина де Кирхнер заяви, че Великобритания е отнела със сила Фолкландските острови в „крещяща проява на колониализма от 19-и век” и настоя те да бъдат върнати на Аржентина.
В отговор Камерън подчерта: „Искам да е напълно ясно, че Великобритания ще защитава островите с военна сила”.
Българските медии, вторачени в обичайните си простотии, тотално проспаха новината.
Преди 30 години...
АТОМНА ПОДВОДНИЦА НАНАСЯ ПЪРВИЯ СИ УДАР
Навъсеното утро на 2 май 1982 г. вещае злокобен ден. В студените дълбини на Южния Атлантик атомната подводница от Флота на Нейно Величество „Конкърър” вече 30 часа дебне аржентинския крайцер „Генерал Белграно”. Прикриван от два есминеца, крайцерът бодро се полюшва върху пенестите вълни на 7 мили по курса на подводницата. Макар че е старо корито, корабът носи 15 шестдюймови оръдия, с които би могъл да унищожи маломерните фрегати и десантни кораби на Британския флот. Заплаха представляват и есминците, въоръжени с модерни ракети „Екзосе”.
В полутъмния централен пост на „Конкърър” властва напрегната тишина. Офицерите чакат заповед от щаба на ескадрата.
В този момент в Лондон на „Даунинг стрийт” 10 се води нервен диалог:
- Адмирал Уудуърд се е побъркал! Иска да потопи аржентински крайцер.
- Решението му е правилно.
- Нямаме право да ги атакуваме. Аржентинските кораби се намират извън 200-милната зона за бойни действия.
- Сър, самата 200-милна зона, която едностранно обявихме, представлява нарушение на всички международни правила. Ако е необходимо, потопете „Генерал Белграно”.
- Мисис Тачър, сигурна ли сте в думите си?
- Потопете крайцера и не задавайте глупави въпроси!
Само преди месец нито един адмирал от Кралския флот не намира смелост да поеме командването на рискования поход към Фолкландите. Маргарет Тачър е принудена лично да подбере и да назначи начело на ескадрата контраадмирал Уудуърд. Далеч не най-опитният, но „луд за връзване” морски командир. Още първото му искане показва с кого си имаме работа: Уудуърд настоява в състава на ескадрата да бъде включен подводният стратегически ракетоносец „Резолюшън”. Та ако аржентинците разбият британската ескадра, от дълбините на океана върху тях да се изсипе адски огън. Днес е трудно да определим дали това е проява на привичния черен британски хумор или на реалистични прогнози, но мрачната решителност на Уудуърд прави впечатление в британските военни среди. Желязната лейди не е сгрешила, когато избира кого да сложи начело на „безнадеждната” експедиция срещу Аржентина.
В същия момент адмирал Уудуърд се намира на командния си пункт на самолетоносача „Хермес” и недоумява защо подводничарите не са получили заповедта му да потопят аржентинския крайцер. По неизвестни причини Центърът за спътникова свръзка в Челтъм блокира излъчването на заповедта. Всъщност причината е ясна: пъзльовците от Военноморския щаб се боят да поемат отговорност за съдбоносното решение. Дяволите да ги вземат! Аржентинският флот стяга със смъртоносни клещи британската ескадра. Докато не е късно, трябва да бъде строшена поне една щипка на вражеските клещи. Гадни щабни плъхове! Да ви се забие котва в гърлото! Октопод да ви заврат в задника!
Чак към обяд, след мъчително закъснение, „Конкърър” получава радиограма от Лондон: „Спешно. Атакувайте групата „Белграно”!
Крайцерът плава на 36 мили извън зоната за бойни действия, оповестена по средствата за масова информация и се чувства съвсем комфортно. Храбрите аржентински мучачоси не се опитват да влязат в по-плитки води, есминците се мотаят отдясно на крайцера, сякаш го прикриват откъм плитчините Бредууд, откъдето никаква подводница не би могла да то атакува. Даже не са си направили труда да включат сонарите.
Комендър Редфорд-Браун разглежда през перископа странната менажерия, вдига удивено рамене и заповядва пълен напред. Огромната стоменена акула се хвърля срещу жертвата си. Изпълнява циркулация вдясно и заема позиция на 1 000 м от левия борд на „Генерал Белграно”. Победата вече е в ръцете на британските моряци. Остава само да изберат оръжието. Дилемата е проста - между два вида торпеда: най-новото самонасочващо се Мк.24 „Тайгърфиш” или старото изпитано Мк VIII от Втората световна война. Като отчита обстоятелствата и премисля, че „Тайгърфиш” все още не е достатъчно надеждно, комендър Редфорд-Браун предпочита торпедото от стария образец.
В този момент „Генерал Белграно” се движи с 13 възла за среща с гибелта си. Командирът капитан I ранг Хектор Бонзо вече е направил всичко необходимо, за да погуби кораба си.
В 15.57 атомната подводница „Конкърър” изпълнява почти тренировъчна стрелба с три торпеда срещу групата „Белграно”. След 55 сек. две торпеда Мк VIII се врязват в левия борд на аржентинския крайцер. Взривът на два боеприпаса с по 363 кг тротил отеква като глух тътен в отсеците на подводницата. Приветстват го радостни викове.
Комендър Редфорд-Браун гледа в перископа като опиянен. Вижда как първият взрив откъсва носа на крайцера. След секунди откъм кърмата изригва още
Атомната подводница може да се появи там, където никой не я очаква.
HMS Conqueror (на преден план) по време на войната за Фолклендите.
Фигуративна схема на торпедната атака срещу „Генерал Белграно”.
Потъващият крайцер „Генерал Белграно”. Ясно се вижда отсечената част от носа. Снимката е направена от спасителен сал.
Пристанищен буксир приветства завръщата се от боен поход британска поднодница HMS Conqueror с пожарните си оръдия.
Аржентинският крайцер „Генерал Белграно”.
Атомен подводен „убиец” проект „Лос Анжелиз”.
един огнен гейзер. Беззвучната картина прилича на сън. Командирът затваря за миг очи и отново се вторачва в перископа, за да се убеди, че току-що е потопил голям противников кораб. За първи път в историята на ядрения подводен флот!
По-късно Редфорд-Браун разказва: „Да си призная, учебните стрелби във Фаслейн бяха по-трудни от тази атака. На Кралския флот бяха необходими 13 години, за да ме подготви за подобна ситуация. Щеше да бъде доста тъжно, ако не бях се справил”.
Преследването на оцелелите есминци представлява излишен риск за атомната подводница. В инструкциите на британците е записано да се готвят да воюват срещу силен и опитен противник, който ще използва всевъзможни средства за откриването и унищожаването им. „Конкърър” безшумно се разтваря в дълбините на океана. Акустиците очакват във всеки миг да заработят сонарите на аржентинските кораби и високо над главите им да отекне глухият тътен на подводни бомби. Нищо подобно не се случва. Аржентинските мучачоси се оказват обикновени страхливци. Двата есминеца изоставят на произвола на съдбата потъващия си флагман и се понасят с пълен напред в противоположни направления.
След като се завръща в базата си, върху борда на есминеца „Иполит Бушар” е открито дълбоко огъване, вероятно от попадението на третото, невзривено торпедо на „Конкърър”. На тези аржентински моряци явно им е провървяло. Впрочем, кой може да определи какво значи „провървяло”?
Свидетели на гибелта на „Белграно” разказват, че по помещения и отсеци е препускал истински огнен ураган, който през първите секунди след взрива превръща повече от 250 моряци в димящо барбекю. Този факт говори, че в мига на трагедията всички вътрешни врати и люкове са били отворени и че аржентинските военни моряци за пореден път са проявили смайваща безотговорност.
Второто торпедо поразява генераторите и лишава кораба от електрическа енергия. Спират помпите и радиостанцията. Студена вода облива палубата. Двадесет минути след торпедната атака екипажът напуска крайцера. Минути по-късно „Генерал Белграно” ляга на левия си борд и изчезва от повърхността на океана, като отнася 323 живота.
След денонощие „Конкърър” се връща в квадрата на атаката и наблюдава как аржентински моряци спасяват оцелелите си другари. Британците си спомнят понятия като „човечност”, „състрадание” и „защита за невоюващите” и не атакуват повторно. И без това гибелта на „Белграно” надминава очакванията им. Според аржентински данни, от 1 093 души от екипажа на крайцера са били спасени 770.
С единствената си атака „Конкърър” изиграва решаваща роля, заради което е наречена „Подводницата, спечелила войната”. Аржентинското командване е ужасено от смъртта на триста моряци. Обхванато от страх да не понесе нови загуби, разпорежда аржентинският флот да се прибере в базите си, с което харизва на британците господството по море. До края на войната предстоят още ожесточени сблъсъци, но гарнизонът, блокиран на Фолкландските острави, е обречен.
Относно моралната страна около потопяването на „Белграно” на преден план излизат доста противоречия. Крайцерът наистина е атакуван извън 200-милната зона за бойни действия около Фолкландите. Но не съществуват юридически документи, които да казват кой и кога определя появата на подобни зони. Великобритания едностранно е издала предупреждение до мореплавателите и въздухоплавателните средства в света да не навлизат в обявената зона, за да не станат цел на въоръжено въздействие.
Патрулиращият около южната граница на зоната за бойни действия аржентински крайцер явно е представлявал опасност за британската ескадра и очевидно е бил изпратен в тези географски ширини не на туристически круиз.
За да си спестят излишни приказки и разследване, британците със свойствения им непукизъм взели, че „изгубили” бордовия дневник на атомната подводница.
Да припомним, че поводът за войната дава аржентинската военна хунта, която стоварва десант и превзема островите, наричани и Малвински. Целта на генералите е да провокират „малка победоносна война”, жизнено необходима за режима, който е мразен от огромна част от населението.
HMS Conqueror „Нашественик” („Завоевател”)
Британска многоцелева атомна подводница проект „Чърчил”.
Спусната на вода на 28 август 1969 г.
Водоизместване: надводно/подводно - 4 200/5 000 т,
Екипаж 103 души,
Подводна скорост 28 възла (около 50 км/ч),
Въоръжение: 6 носови торпедни апарата, 16 торпеда Mk VIII, Mk.24 „Тайгърфиш” или противокорабни ракети „Sub-Harpoon”.
Да, екипажът на „Генерал Белграно” допуска серия нарушения на изискванията за сигурност по време на бойни действия. Но да не бъдем толкова строги спрямо аржентинските моряци. Само след два дни, на 4 май 1982 г., в подобна ситуация са оказва британският есминец „Шефилд”. Морските вълци от Великобритания извършват подобна глупост, като изключват системата за противоракетна защита. За което плащат най-висока цена.
„Конкърър” засега е първата и единствена атомна подводница, потопила кораб на противника в бойни действия. След победоносното си завръщане от Южния Атлантик тя участва в операция „Келнерка”, при която е откраднат съветски сонар (хидроакустическа станция) в Баренцово море.
През август 1982 г. в арктически води плава „мирен” съветски патрул за борба с подводници, замаскиран като траулер под полски флаг. Корабът тегли „трал” с прикрепена нова секретна апаратура за откриване и следене на подводници. Изведнъж от северните дълбини подизплава стоманена акула с автоматични ножици. „Кръц! ”, инструментът прерязва трала, от подводницата дръпват ценната апаратура и изчезват в ледените дълбини.
Според британски офицери, оттогава в Щаба на Флота на Н. В. произнасят името на „Конкърър” с уважение и винаги шепнешком.
ARA General Belgrano
Бивш американски крайцер „Феникс”, проект „Бруклин”.
Спуснат на вода на 13 март 1938 г. Продаден на Аржентина през 1951 г.,
Пълно водоизместване 12 000 т,
Екипаж около 1 100 души,
Скорост 32 възла,
Главен броневи пояс 140 мм стомана,
Въоръжение:
- 15 бр. 152 мм оръдия (главен калибър);
- 8 бр. 127 мм универсални оръдия;
- 2 британски зенитно-ракетни комплекса „Sea Cat”;
- 20 мм и 40 мм автоматични оръдия за самозащита;
- френски лек хеликоптер „Алует”.
(Данните са достоверни към 1982 г.)
През 1941 г. крайцерът оцелява при японската атака срещу Пърл Харбър, но загива безславно 40 години по-късно в Южния Атлантик. Честно казано, през 80-те години на 20-и век „Генерал Белграно” представлява музеен експонат. Но при възможностите на Аржентина и в реалностите на войната за Фолкландите корабът все още носи заплаха за противника. И ако е успял да се изправи срещу британската ескадра, с главния си калибър вероятно би нанесъл сериозни поражения на есминците и фрегатите от Флота на Н. В. Британците нямат никакви средства за борба срещу противникови кораби, освен тридесетина дозвукови самолети „Сий Хариър” с обикновени свободнопадащи бомби.
ИЗВОДИ
През Първата световна война британците доста надменно наричат подводниците „оръжие на бедните”. Въпреки иронията на адмиралите от Албион, малките пирании скоро започват болезнено да хапят. Легендарната германска U-9 наведнъж потопява три британски крайцера: „Хоук”, „Абукир” и „Креси”.
През Втората световна падводниците се превръщат в истинска напаст за Обединеното кралство и за САЩ. Вълчите глутници на германската Кригсмарина пращат на дъното бизо 3 000 транспортни и военни кораба! Въпреки зашеметяващите победи германските морски стратези разбират, че нито най-новите изобретения, нито храбростта на екипажите могат да им гарантират окончателната победа, когато срещу тях е разгърната цялостна система за борба с подводници. В крайна сметка Германия губи битката за Атлантическия океан, блокадата на Британия е разкъсана и на дъното са изпратени повече от 700 подводници с 28 000 елитни военни моряци.
Ядрените енергетични системи коренно променят ситуацията. Едва сега подводниците стават наистина подводни, а не „гмуркащи се” за кратко кораби. Скритността им рязко нараства и до днес не са открити надеждни средства за защита от атаката на подводен ядрен ракетоносец. С добър командир, с опитен екипаж и малко късмет съвременната стоманена акула може да се промъкне незабелязано и в Мексиканския, и в Колския залив.
Мощните атомни подводни кораби преминават под ледовете на Северния полюс и обикалят Земята в подводно положение, но за 60-годишното си съществуване са потопили само един кораб - аржентинския крайцер „Генерал Белграно”. Куриозни примери като случайно потопената от американската подводница „Гринуил” японска рибарска шхуна не влизат в сметката.
На 19 януари 1991 г. от акваторията на Червено море американската атомна подводница „Луисвил” (SSN-724) изстрелва 20 крилати ракети „Томахоук”. През следващите години многоцелеви атомни подводници от типа „Лос Анжелиз” редовно обстрелват наземни цели на територията на Ирак, Югославия и Афганистан. При настъплението срещу Ирак през 2003 г. „Нюпорт-Нюс” изстрелва 19 „томахавки”, а „Провидънс”, „Скрентън” и „Флорида” обстрелват войските на Кадафи през 2011 г. Само за денонощие екипажът на „Флорида” (модернизирана подводница от проект „Охайо”) изпраща срещу либийските позиции 93 ракети „Томахоук”.
Безспорно, посочените примери представляват бойно използване на атомните подводници. Но равносметката е красноречива: досега нито веднъж ядрените подводни кораби не са влизали в истински морски бой. Боят, за който всъщност са създадени. Така и ръждясаха подводните междуконтинентални балистични ракети „Трайдънт” и „Синева”. Никъде не полетяха супер-ракетите от комплекса „Гранит”. Никога не бяха свалени от стелажите си 50-те торпеда от боекомплекта на атомните подводни убийци от проекта „Сий уулф”.
За щастие, могъщите атомни подводни гиганти останаха оръжие за сдържане. И само понякога всяваха ужас сред групировките надводни кораби, когато неочаквано се появяваха и също толкова загадъчно изчезваха в дълбините на океана.
Олег КАПЦОВ
Превод: капитан І ранг о. р. Васил ДАНОВ
По-късно Редфорд-Браун разказва: „Да си призная, учебните стрелби във Фаслейн бяха по-трудни от тази атака. На Кралския флот бяха необходими 13 години, за да ме подготви за подобна ситуация. Щеше да бъде доста тъжно, ако не бях се справил”.
Преследването на оцелелите есминци представлява излишен риск за атомната подводница. В инструкциите на британците е записано да се готвят да воюват срещу силен и опитен противник, който ще използва всевъзможни средства за откриването и унищожаването им. „Конкърър” безшумно се разтваря в дълбините на океана. Акустиците очакват във всеки миг да заработят сонарите на аржентинските кораби и високо над главите им да отекне глухият тътен на подводни бомби. Нищо подобно не се случва. Аржентинските мучачоси се оказват обикновени страхливци. Двата есминеца изоставят на произвола на съдбата потъващия си флагман и се понасят с пълен напред в противоположни направления.
След като се завръща в базата си, върху борда на есминеца „Иполит Бушар” е открито дълбоко огъване, вероятно от попадението на третото, невзривено торпедо на „Конкърър”. На тези аржентински моряци явно им е провървяло. Впрочем, кой може да определи какво значи „провървяло”?
Свидетели на гибелта на „Белграно” разказват, че по помещения и отсеци е препускал истински огнен ураган, който през първите секунди след взрива превръща повече от 250 моряци в димящо барбекю. Този факт говори, че в мига на трагедията всички вътрешни врати и люкове са били отворени и че аржентинските военни моряци за пореден път са проявили смайваща безотговорност.
Второто торпедо поразява генераторите и лишава кораба от електрическа енергия. Спират помпите и радиостанцията. Студена вода облива палубата. Двадесет минути след торпедната атака екипажът напуска крайцера. Минути по-късно „Генерал Белграно” ляга на левия си борд и изчезва от повърхността на океана, като отнася 323 живота.
След денонощие „Конкърър” се връща в квадрата на атаката и наблюдава как аржентински моряци спасяват оцелелите си другари. Британците си спомнят понятия като „човечност”, „състрадание” и „защита за невоюващите” и не атакуват повторно. И без това гибелта на „Белграно” надминава очакванията им. Според аржентински данни, от 1 093 души от екипажа на крайцера са били спасени 770.
С единствената си атака „Конкърър” изиграва решаваща роля, заради което е наречена „Подводницата, спечелила войната”. Аржентинското командване е ужасено от смъртта на триста моряци. Обхванато от страх да не понесе нови загуби, разпорежда аржентинският флот да се прибере в базите си, с което харизва на британците господството по море. До края на войната предстоят още ожесточени сблъсъци, но гарнизонът, блокиран на Фолкландските острави, е обречен.
Относно моралната страна около потопяването на „Белграно” на преден план излизат доста противоречия. Крайцерът наистина е атакуван извън 200-милната зона за бойни действия около Фолкландите. Но не съществуват юридически документи, които да казват кой и кога определя появата на подобни зони. Великобритания едностранно е издала предупреждение до мореплавателите и въздухоплавателните средства в света да не навлизат в обявената зона, за да не станат цел на въоръжено въздействие.
Патрулиращият около южната граница на зоната за бойни действия аржентински крайцер явно е представлявал опасност за британската ескадра и очевидно е бил изпратен в тези географски ширини не на туристически круиз.
За да си спестят излишни приказки и разследване, британците със свойствения им непукизъм взели, че „изгубили” бордовия дневник на атомната подводница.
Да припомним, че поводът за войната дава аржентинската военна хунта, която стоварва десант и превзема островите, наричани и Малвински. Целта на генералите е да провокират „малка победоносна война”, жизнено необходима за режима, който е мразен от огромна част от населението.
HMS Conqueror „Нашественик” („Завоевател”)
Британска многоцелева атомна подводница проект „Чърчил”.
Спусната на вода на 28 август 1969 г.
Водоизместване: надводно/подводно - 4 200/5 000 т,
Екипаж 103 души,
Подводна скорост 28 възла (около 50 км/ч),
Въоръжение: 6 носови торпедни апарата, 16 торпеда Mk VIII, Mk.24 „Тайгърфиш” или противокорабни ракети „Sub-Harpoon”.
Да, екипажът на „Генерал Белграно” допуска серия нарушения на изискванията за сигурност по време на бойни действия. Но да не бъдем толкова строги спрямо аржентинските моряци. Само след два дни, на 4 май 1982 г., в подобна ситуация са оказва британският есминец „Шефилд”. Морските вълци от Великобритания извършват подобна глупост, като изключват системата за противоракетна защита. За което плащат най-висока цена.
„Конкърър” засега е първата и единствена атомна подводница, потопила кораб на противника в бойни действия. След победоносното си завръщане от Южния Атлантик тя участва в операция „Келнерка”, при която е откраднат съветски сонар (хидроакустическа станция) в Баренцово море.
През август 1982 г. в арктически води плава „мирен” съветски патрул за борба с подводници, замаскиран като траулер под полски флаг. Корабът тегли „трал” с прикрепена нова секретна апаратура за откриване и следене на подводници. Изведнъж от северните дълбини подизплава стоманена акула с автоматични ножици. „Кръц! ”, инструментът прерязва трала, от подводницата дръпват ценната апаратура и изчезват в ледените дълбини.
Според британски офицери, оттогава в Щаба на Флота на Н. В. произнасят името на „Конкърър” с уважение и винаги шепнешком.
ARA General Belgrano
Бивш американски крайцер „Феникс”, проект „Бруклин”.
Спуснат на вода на 13 март 1938 г. Продаден на Аржентина през 1951 г.,
Пълно водоизместване 12 000 т,
Екипаж около 1 100 души,
Скорост 32 възла,
Главен броневи пояс 140 мм стомана,
Въоръжение:
- 15 бр. 152 мм оръдия (главен калибър);
- 8 бр. 127 мм универсални оръдия;
- 2 британски зенитно-ракетни комплекса „Sea Cat”;
- 20 мм и 40 мм автоматични оръдия за самозащита;
- френски лек хеликоптер „Алует”.
(Данните са достоверни към 1982 г.)
През 1941 г. крайцерът оцелява при японската атака срещу Пърл Харбър, но загива безславно 40 години по-късно в Южния Атлантик. Честно казано, през 80-те години на 20-и век „Генерал Белграно” представлява музеен експонат. Но при възможностите на Аржентина и в реалностите на войната за Фолкландите корабът все още носи заплаха за противника. И ако е успял да се изправи срещу британската ескадра, с главния си калибър вероятно би нанесъл сериозни поражения на есминците и фрегатите от Флота на Н. В. Британците нямат никакви средства за борба срещу противникови кораби, освен тридесетина дозвукови самолети „Сий Хариър” с обикновени свободнопадащи бомби.
ИЗВОДИ
През Първата световна война британците доста надменно наричат подводниците „оръжие на бедните”. Въпреки иронията на адмиралите от Албион, малките пирании скоро започват болезнено да хапят. Легендарната германска U-9 наведнъж потопява три британски крайцера: „Хоук”, „Абукир” и „Креси”.
През Втората световна падводниците се превръщат в истинска напаст за Обединеното кралство и за САЩ. Вълчите глутници на германската Кригсмарина пращат на дъното бизо 3 000 транспортни и военни кораба! Въпреки зашеметяващите победи германските морски стратези разбират, че нито най-новите изобретения, нито храбростта на екипажите могат да им гарантират окончателната победа, когато срещу тях е разгърната цялостна система за борба с подводници. В крайна сметка Германия губи битката за Атлантическия океан, блокадата на Британия е разкъсана и на дъното са изпратени повече от 700 подводници с 28 000 елитни военни моряци.
Ядрените енергетични системи коренно променят ситуацията. Едва сега подводниците стават наистина подводни, а не „гмуркащи се” за кратко кораби. Скритността им рязко нараства и до днес не са открити надеждни средства за защита от атаката на подводен ядрен ракетоносец. С добър командир, с опитен екипаж и малко късмет съвременната стоманена акула може да се промъкне незабелязано и в Мексиканския, и в Колския залив.
Мощните атомни подводни кораби преминават под ледовете на Северния полюс и обикалят Земята в подводно положение, но за 60-годишното си съществуване са потопили само един кораб - аржентинския крайцер „Генерал Белграно”. Куриозни примери като случайно потопената от американската подводница „Гринуил” японска рибарска шхуна не влизат в сметката.
На 19 януари 1991 г. от акваторията на Червено море американската атомна подводница „Луисвил” (SSN-724) изстрелва 20 крилати ракети „Томахоук”. През следващите години многоцелеви атомни подводници от типа „Лос Анжелиз” редовно обстрелват наземни цели на територията на Ирак, Югославия и Афганистан. При настъплението срещу Ирак през 2003 г. „Нюпорт-Нюс” изстрелва 19 „томахавки”, а „Провидънс”, „Скрентън” и „Флорида” обстрелват войските на Кадафи през 2011 г. Само за денонощие екипажът на „Флорида” (модернизирана подводница от проект „Охайо”) изпраща срещу либийските позиции 93 ракети „Томахоук”.
Безспорно, посочените примери представляват бойно използване на атомните подводници. Но равносметката е красноречива: досега нито веднъж ядрените подводни кораби не са влизали в истински морски бой. Боят, за който всъщност са създадени. Така и ръждясаха подводните междуконтинентални балистични ракети „Трайдънт” и „Синева”. Никъде не полетяха супер-ракетите от комплекса „Гранит”. Никога не бяха свалени от стелажите си 50-те торпеда от боекомплекта на атомните подводни убийци от проекта „Сий уулф”.
За щастие, могъщите атомни подводни гиганти останаха оръжие за сдържане. И само понякога всяваха ужас сред групировките надводни кораби, когато неочаквано се появяваха и също толкова загадъчно изчезваха в дълбините на океана.
Олег КАПЦОВ
Превод: капитан І ранг о. р. Васил ДАНОВ