НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











СРЕЩИ С БЪЛГАРСКИ ЕВРЕИ В ХАЙФА (1995 Г.)
Беше през август 1995 г., когато разбрах, че корабът, на който ще се качвам, ще товари клинкер за Хайфа. Още при първото ми отиване до Израел през септември 1991 г. бях станал хаджия. Въпреки това, отново чувствувах магията, че ще бъда  близо до светите места и от възможността да се отиде до Галилейското езеро и града Кана, където Христос за първи път показва пред народа силата си. При първото ми отиване бяхме в Ашдот, а сега щях да видя и Хайфа.
Когато ходех в Параходство БМФ за справка с нашия инспектор, пътят ми минаваше покрай часовникарското ателие, което бе на ъгъла под тогавашната ДСК, срещу площада над Щаба на Флота. Там на една от масите работеше Агоп (Бог да го прости), който преди да се пенсионера бе часовникар в Лъджата (КРЗ „Флотски арсенал”). Беше общителен, винаги усмихнат и готов да услужи. Отбивах се при него хем да се видим, а и да науча някоя новина за познатите от завода. Освен колегите и приятелите му, много от служителите от завода го търсеха за услуга и той винаги имаше новини. Когато научих кога се качвам на  кораба и за къде ще бъде рейса, на връщане се отбих при него. Като разбра, че ще ходя до Хайфа, той се оживи и ме помоли за една услуга: „Имам братовчедка, женена за евреин. Изселиха се преди години в Израел. Той има магазин за обувки в Хайфа. Ще те помоля да му занесеш бутилка мастика, много му харесваше и да ги поздравиш от мен”. Нямах нищо против, но как по едно име и това, че има магазин ще го открия? „Нашите евреи там се знаят един друг. Ще те упътят” - успокои ме той и ми даде пари да купя подаръците.
Взех каквото ми поръча и след като привършихме с товара, отплавахме за Хайфа. Най-голямото еврейско пристанище и трети по големина град – къде ще търся нашия човек?! …

Пълният текст на разказа на капитан І ранг о. р. Евгени Ценов можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.